четвъртък, 22 декември 2011 г.

Колко получава дядо Коледа?

При децата от трети клас пристига нает дядо Коледа.
-Дядо Коледа, носиш ли ни подаръци? - крещят децата.
-Нося ви, деца, нося ви! Но ще ви ги дам, само ако ми решите правилно една задача: Дядо Коледа изпълнява по десет поръчки на ден. За всяка поръчка получава по 50 лв. Колко получава на ден дядо Коледа?
-Петстотин лева - викат децата в един глас.
Дядо Коледа ги поглежда намръщено, слага чувала на гърба си и тръгва към вратата.
-Дядо Коледа, къде отиваш? - спира го учителката. - Децата отговориха правилно!
-А данъците, госпожо, а данъците?! - изсъсква злобно дядо Коледа.


понеделник, 19 декември 2011 г.

Де го чукаш, де се пука!


вторник, 13 декември 2011 г.

Професионалист

Петров пристигнал във вторник на съвещание. Там му извадили мозъка, разсипали го по чинийки и започнали да го консумират, примлясквайки и въобще всячески изразявайки одобрение. Директорът на Петров, Недозайцев, предвидливо раздал на присъстващите десертни лъжички и се почнало.
-Колеги, - тържествено казала Морковова - пред нашата организация изникна мащабна задача. При нас постъпи за реализация проект, в рамките на който от нас се изисква да изобразим няколко червени линии. Готови ли сте за такова предизвикателство?
-Разбира се - потвърдил Недозайцев. Като директор той винаги бил готов да се ангажира с проблем, който в последствие да решава някой друг от колектива. Но той също уточнил: - Можем да го направим, нали?
Началникът на отдела по рисуване бързо кимнал:
-Разбира се, разбира се! Ето тук седи нашият Петров. Той е най-добрият ни специалист в рисуването на червени линии. Затова го поканихме на съвещанието,  да сподели своето компетентно мнение.
-Много ми е приятно - казал Морковова. - Мен всички ме познавате, а това е Леночка, нашият специалист по дизайн.
Леночка почервеняла до петите и смутено се усмихнала. Тя съвсем наскоро била завършила Икономическия и имала към дизайна точно толкова отношение, колкото патицата към проектиране на дирижабли.
-Та, ето какво! - продължила Морковова. - От нас се иска да нарисуваме седем червени линии. Всички те трябва да са строго перпендикулярни. Освен това някои трябва да са със зелен цвят, а някои прозрачни. Как смятате, това реално ли е?
-Не- отговорил Петров.
-Нека не бързаме с отговорите - смръщил се началникът на отдела "Рисуване". - Задачата е поставена и трябва да търсим начин да я решим. Вие сте професионалист, Петров. Не ни давайте повод да мислим, че не сте!
-Виждате ли, - започнал да обяснява Петров - терминът "червена линия" по подразбиране означава, че цветът на линията е червен. Да нарисуваш червена линия със зелен цвят, не че е напълно невъзможно, но е много близко до невъзможното ...
-А какво значи "невъзможно"? - скръцнал със зъби отново началникът на отдел "Рисуване".
-Аз просто обрисувах ситуацията. Възможно е, доколкото има хора страдащи от далтонизъм, за които цветът на линията би бил без значение, но аз не вярвам целевата ви аудитория да се състои изключително от такива хора.
-Т.е. по принцип е възможно, правилно ли ви разбрахме, Петров? - попитала Морковова.
Петров осъзнал, че е прекалил с образността.
-По-просто казано, такава линия може да се нарисува с произволен цвят. Но за да се получи червена линия трябва да се използва единствено червен цвят.
-Петров, не ни обърквайте, моля! Току-що казахте, че е възможно.
Петров мълчаливо проклел приказливостта си.
-Не, може би не сте ме разбрали. Казах, че в някои крайно редки случаи цветът на линията може да няма значение, но това отново не я прави червена. Разбирате ли, няма да е червена! Тя ще е зелена! А на вас ви трябва червена.
Настъпило кратко мълчание, в което се чувало единствено тихото, приглушено свистене на синуси.
-А какво ще се получи, - осенен от идея възкликнал Недозайцев - ако ги нарисуваме със син цвят?
-Нищо - поклатил глава Петров. - Тогава ще са сини, т.е. отново няма да са червени.
Отново настъпило мълчание ... Този път го прекъснал самият Петров:
-А също така не разбрах, какво имате предвид, като казвате "линии с прозрачен цвят"?
Морковова го погледнала снизходително като добра учителка изоставащ ученик.
-Как да Ви обясня?.. Петров, нима не знаете какво е "прозрачен"?
-Знам.
-Какво е "червена линия" надявам се също не се налага да Ви обяснявам?
-Не, не е необходимо.
-Това е всичко. Нарисувайте ни червени линии с прозрачен цвят!
Петров замрял за секунда, обмисляйки ситуацията.
-И как трябва да изглежда резултата? Бъдете добри, опишете ми, моля! Как си го представяте?
-Петро-о-ов! - началникът на отдела по рисуване бил все по-затруднен да се вмести в рамките на добрия тон. - Хайде да не ставаме ... Тук да не е детска градина?! Кой е специалист по червените линии в крайна сметка - Морковова или Вие?
-Аз просто се опитвам да изясня  детайлите на заданието ...
-Какво още има да изяснявате, - изнервил се и Недозайцев - червена линия знаете какво е, знаете и какво е "прозрачен"! Да не се впускаме в непродуктивни спорове. Задачата е поставена точно и ясно. Ако имате конкретни въпроси, питайте.
-Вие сте професионалист - отново натъртил началникът на отдел "Рисуване".
-Добре - предал се Петров. - Бог да е с тях, с цветовете! Има още нещо обаче - перпендикулярността ...
-Да - отзовала се Морковова - седем линии строго перпендикулярни.
-Перпендикулярни на какво?
Морковова започнала да рови в документацията.
-Е-е-е, на какво ..., ами на всичко. Помежду си. Или както там ... Аз не знам. Мислех, че вие знаете какви биват перпендикулярните линии.
-Разбира се, че знае - размахал ръце началникът на отдел "Рисуване". - Какви сме ние тук - професионалисти или непрофесионалисти?!
-Перпендикулярни помежду си могат да бъдат две линии - търпеливо обяснил Петров. - Всичките седем - не. Това е геометрия, 6 клас.
Морковова тръснала глава, прогонвайки зашеметения призрак на отдавна забравеното училищно образование. Недозайцев ударил по масата:
-Петров, хайде без тия: "6 клас, 6 клас"! Да бъдем взаимно вежливи, без намеци и прикрити обиди, и да поддържаме конструктивен диалог. Тук не сме се събрали идиоти!
-Не сме - като ехо се обадил началникът на отдел "Рисуване".
-Добре, - въздъхнал Петров и хванал химикалката - нека ви нарисувам. Това е линия, нали?
Морковова кимнала утвърдително.
-А това е друга, нали, перпендикулярна на първата?
-Ами-и-и ...
-Да, перпендикулярна е.
-Ето, виждате ли! - радостно възкликнала Морковова.
-Почакайте, това не е всичко. Сега рисуваме трета. Тя е перпендикулярна на първата, нали?
Шефовете замислено потънали в мълчание, а Петров си отговорил сам:
-Да, перпендикулярна е на първата, но не и на втората. Тя е успоредна на нея!
Отново настъпило мълчание. После Морковова се надигнала, застанала зад стола на Петров и се вторачила в рисунката през рамото му.
-А-хм! - прокашляла се нервно тя. - Навярно да ... Може ли аз да опитам?
Петров и подал химикалката и тя прокарала няколко колебливи линии:
-А ако го направим така?
-Това се нарича триъгълник - въздъхнал Петров. - И  линиите, освен че не са перпендикулярни, са три, а не седем.
Морковова се нацупила.
-А защо са сини? - настръхнал Недозайцев.
-Да, защо? - откликнало ехото на началника на отдел "Рисуване". - Сам се канех да попитам.
Петров започнал да мига на парцали.
-Защото химикалката ми е синя. Просто за демонстрация ...
-Хм, може би в това е проблема - нетърпеливо го прекъснал Недозайцев с тона на човек, който току-що е проумял сложна концепция и бърза да го сподели с останалите, докато мисълта не му е убягнала. - Линиите ви са сини. Нарисувайте червени и да видим какво ще се получи тогава!
-Ще се получи същото - уверил го Петров.
-Как така същото? - възмутил се Недозайцев. - Как можете да го твърдите, като даже не сте опитали? Нарисувайте червени и ще видим.
-Нямам червена химикалка, - признал Петров - но съм абсолютно ...
-И защо не се подготвихте? Знаехте, че ще има съвещание - смъмрил го началникът на отдел "Рисуване".
Петров изпаднал в отчаяние:
-Но аз мога напълно да ви гарантирам, че с червена химикалка ще се получи съвсем същото.
-А в началото говорехте точно обратното, - заинатил се Недозайцев - че червените линии трябва да се рисуват с червен цвят!
Тук внезапно го спасила Леночка, която с интерес изучавала рисунката му от мястото си:
-На мен ми се струва, че разбирам ... Вие в момента не говорите за цвета, а за пер-пер-каквото беше там.
-За перпендикулярността на линиите, да - погледнал я с благодарност Петров. - Тя въобще не е свързана с цвета.
-Вие окончателно ме объркахте! - ударил по масата отново Недозайцев. - С какво в крайна сметка имаме проблем - с цвета или с перпендикулярността?
Морковова също поклатила объркано глава.
-И с двете - тихо промълвил Петров.
-Продължавам да не разбирам - произнесъл Недозайцев, вторачен в преплетените си пръсти. - Трябват ни всичко на всичко седем червени линии. Разбирам да бяха двадесет ... А то само седем! Клиентът ни иска седем перпендикулярни линии. Така ли е? Така е. И началникът на отдела не вижда проблем ...
Това било посрещнато с утвърдително кимване.
-Е, какво в крайна сметка ни пречи да изпълним задачата?
-Геометрията - за пореден път въздъхнал Петров.
-А Вие не и обръщайте внимание! - благосклонно се произнесла Морковова.
Петров замълчал, събирайки мислите си. В мозъка му избухвали ярки метафори, чрез които да доведе до съзнанието на околните сюреализма на случващото се, но всички те, облечени в думи, неизменно започвали с "Мамка му!", което е съвършено неуместно в рамките на деловата беседа.
Изнервен да чака отговор, Недозайцев го подканил:
-Петров, отговорете просто, можете ли да изпълните заданието или не? Разбирам, че сте тесен специалист и не сте в състояние да видите общата картина ... Но това е толкова просто, да нарисувате някакви седем линии. Седим вече два часа и се занимаваме с някаква глупост!
-И само критикувате: "Невъзможно, невъзможно!" Да бяхте предложили свое решение, защото да критикува всеки глупак може, моля за извинение! А Вие сте професионалист.
Петров рухнал:
-Добре, ще ви нарисувам две червени, гарантирано перпендикулярни линии, а останалите - прозрачни. Те няма да се виждат, но ще са там. Става ли?
-Става ли? - обърнала се от своя страна Морковова към Леночка. - Става!
-И поне една двойка зелени - допълнила Леночка. - Имам и още един въпрос ...
-Да? - с мъртвешки глас откликнал Петров.
-Може ли поне една линия да е с формата на котенце? - оживила се Леночка.
-На котенце? - втрещил се Петров.
-Да, нашите потребители обичат животинки. Би било чудесно!
-Не! - отказал Петров.
-Но защо?
-Аз, разбира се, мога да ви нарисувам котка, но тя няма да е линия. Котката и линията са различни неща.
-Котенце, - уточнила Морковова - не котка. Едно такова мъничко, симпатично ...
-Все едно, не! 
-Съвсем не ли? - разстроила се Леночка. 
-Петров, Вие даже не слушате докрая, а бързате да кажете "не" - раздразнил се Недозайцев.
-Схванах идеята, - казал Петров, без да вдига очи от масата - но да се нарисува линия във формата на котка е невъзможно.
-Е, добре тогава - съгласила се Леночка. - А птичка дали ще се получи?
Петров я погледнал, без да промълви нито дума.
-Добре, добре, разбрах - примирила се тя.
Недозайцев тропнал за пореден път по масата:
-Последно? На какво се спираме?
-Седем линии - две червени, две зелени, останалите с прозрачен цвят - изрецитирала Морковова. - Правилно разбрах, нали?
-Да - потвърдил началникът на отдел "Рисуване" преди Петров да успее да си отвори устата.
Недозайцев кимнал удовлетворено:
-Е, какво тогава, колеги? Разотиваме се? Други въпроси има ли?
-А! - спомнила си Леночка. - Ние имаме още едно червено балонче. Можете ли да го надуете?
-Да, нека го обсъдим веднага, за да не се налага да се събираме втори път - кимнала Морковова.
-Можем ли, Петров? - отправил му питащ поглед Недозайцев.
-А балонът какво общо има? - тъпо ги погледнал Петров.
-Ами червен е - пояснила Леночка.
-Петров, можете ли или не можете? Достатъчно време загубихме вече - пак започнал да нервничи Недозайцев.
-По принцип мога ... - внимателно започнал Петров.
-Добре, - прекъснал го Недозайцев - идете при тях и го надуйте. Ако трябва, ще Ви дадем и командировъчни. Чудесно! Работихме продуктивно и най-накрая можем да приключим. Благодаря на всички и довиждане!
Петров примигнал няколко пъти, за да се върне в обективната реалност, надигнал се неуверено и тръгнал залитайки към изхода. Там го догонила Леночка.
-А като дойдете да надуете балончето, дали ще може да е във формата на котенце? - изчервила се тя.
-Мога - прошепнал Петров. - Аз мога абсолютно всичко! Аз съм професионалист!



сряда, 7 декември 2011 г.

Кариера и селф-хелп








петък, 2 декември 2011 г.

Казахски пословици и поговорки за работа и богатство


Вълкът го хранят краката, чобанина - гегата.

Работата се покорява на този, който я обича.

Лесно спечелено - лесно се губи.

В залъка хляб има капка пот.

Докато овцата не натрупа мас, агнета няма да роди.

Кушията печели не коня, а добрата грижа за него.

Когато работата ти спори, всичко в живота се нарежда.

Не питай джигита колко сили е вложил, питай го какво е постигнал.

Благо е този труд, който не е напразен.

Доброто начинание е наполовина свършена работа.

Очите се страхуват, ръцете не знаят страх.

Има ли пшеница, кокошките сами ще дотичат.

Лоша работа няма, има лоши работници.

Кърмата за добитъка и настроението на чобанина решават цялата работа.


четвъртък, 1 декември 2011 г.

Актуална бизнес идея

... при този климат  :D























Изображение от  zerut.ru

вторник, 29 ноември 2011 г.

Притча за човешката глупост

Една индийска жена работела на строеж. На главата и трупали тухли и тя ги носела от единия край на строежа до другия. Работата била изтощителна, а времето горещо. В някакъв момент тя залитнала от умора и тухлите се разсипали. Жената не можела да ги натовари обратно без чужда помощ, седнала на земята, разплакала се и от все душа започнала да се жалва на бог от съдбата си. 
Бог не издържал мъката и, явил и се и я попитал:
-Кажи с какво да ти помогна? Готов съм да изпълня всяко твое желание.
Тя избърсала сълзите си и го помолила:
-Господи, нареди обратно тези тухли върху главата ми!

Използвайте възможностите пълноценно! :)

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Внимавайте как инвестирате!

Това се случило по времето, когато още нямало писменост. Тогава живял принц, който бил омагьосан и можел да произнесе само една дума за годината. Ако през цялата година не продума нито веднъж, на следващата можел да каже две и т.н. 
Един ден срещнал прекрасна принцеса със златни коси, алени устни и сини очи, в която се влюбил безумно. Но трябвало да чака две години за да и каже: "Скъпа моя!"
В течение на тези две години решил да и признае, че я обича. За това му било нужно да изчака още три години. А през тези три години решил да и предложи да се омъжи за него, за което трябвало да изчака още три години.
И ето, минали осем дълги години от първата им среща. Те се видели отново и принцът отвел девойката на най-романтичното място в кралството си. Избирайки подходящ момент, той произнесъл с всичкия драматизъм, на който бил способен:
-Скъпа моя, аз те обичам! Стани моя жена!
Принцесата го погледнала въпросително, повдигнала една руса букличка от ушето си и попитала:
-Какво?

петък, 25 ноември 2011 г.

Съкращения

Май опасенията ви са основателни, Фън! :D


вторник, 22 ноември 2011 г.

Все дяволът виновен

:) Реших, че е справедливо да изложа нещата и от тази страна и да приключа серията. 

Имало един човек, който за грешките, които правел или за несполуките си в живота, все дявола кълнял.
Дотегнало най-после на дявола от тези клетви и решил да си отмъсти и да го поучи. Един ден човекът впрегнал биволите си в колата и тръгнал на път. Но като минавал край едно кафене, отбил се в него и пуснал биволите сами да карат, без да размисли, че могат да направят някоя пакост по пътя. Дяволът разбрал, че биволите без водач ще направят някоя пакост, затова решил да засрами нехайния човек пред всички мъже и жени, които били събрани около една чешма и чакали ред да си напълнят стомните и менците.
Дяволът се превърнал на човек и се приближил до тях.
- Виждате ли ме, бре хора, или не ме виждате? - попитал дяволът.
- Виждаме те, та какво от това?
- Като ме виждате, искам да знаете, че аз съм дяволът. Ето, сега ще се преобразя, а после пак ще стана човек.
Каквото казал - направил го. Някои от жените и мъжете се поуплашили.
- Не се страхувайте. Превърнах се на човек, за да засрамя оногова, който постоянно мене кълне за своите грешки. Нека да разбере, че не съм аз виновен за неговата небрежност. Нà, гледайте сега - пуснал биволите си сами да водят колата, а той си пие кафето спокойно. В това време зажаднелите биволи се отбили от пътя и се втурнали към чешмата. Наскачали да ги спрат, но било късно - те изпотрошили стомните и изпотъпкали менците.
Вдигнала се врява:
- Сега нали виждате, кой е виновен?
Дочул врявата и се затичал стопанинът, който кълнял дявола с люти клетви:
- Ях, дяволе, дяволе, пак ми направи голяма пакост. Проклет да бъдеш!
- Да се пукнеш! Не те е срам, все мен да кълнеш - отговорил дяволът. - Попитай тези хора кой е виновен. Ти не си отваряш очите, а дяволът виновен!
Жени и мъже с кобилици набили небрежния, който оттогава поумнял.

българска народна приказка


неделя, 20 ноември 2011 г.

Казанджия-калайджия


Един казанджия, като гледал бакърите, че са червени, не му ставало особено приятно и си казвал: "Ех, да можех да калайдисвам, че да направя тиганите бели, да блестят! Не е зле да стана калайджия".
И така, казанджията нагрял един казан добре и поставил калай, за да го калайдиса. Тъй въртял разтопения калай в казана, инак въртял, а той, като живо сребро, все бягал по бакъра и нито капка не се залепвала. Мъчел се казанджията, ядосвал се - нищо не помагало. Дошли приятели да гледат какво ще стане. И почнали да го учат - един едно, друг друго да смеси с калая, та дано хване. Всичко добре, но при тях се бил промъкнал и дяволът, та кой каквото кажел, все му се надсмивал.
- А бре, нищо не липсва, но майсторлъкът е да намериш колко драма калай трябва да се постави, там е тайната. Пък то изведнаж такава работа не става - трябва човек да се мъчи, докато сполучи.
Така разправял дяволът. Всички се съгласили с него, съгласил се и казанджията. Той се мъчил три дена и три нощи да улучи мярката. Пот обливала челото на казанджията, много въглища изгорил, много калай изхабил, но всичко било напразно. Голяма мъка налегнала казанджията, не само затова, че не можел да намери мярката, но още защото дяволът всеки ден идвал в дюкяна му и нищо не харесвал: че калфата държал казана така, а не иначе; че огънят бил силен, че други път бил слаб; че калаят бил малко, а после пък много. Той все измислял такива дяволщини, които страшно сърдели казанджията и винаги грешал. Най-после толкова много дотегнало на казанджията, че сърдито му казал:
- А бе, ти съдия ли ми си, че си застанал над главата ми, да ме съдиш? Това не било, онова не трябвало! Като че съм те викал да ме учиш как да калайдисвам казани. Я си върви по работата и не ми влизай вече в дюкяна, че иначе ще те изхвърля.
При все че дяволът нямал срама, престорил се пред хората, че уж се докачил. Той застанал до чешмата да чака там калфата и да му се присмива. Не минало много време и ето, калфата дошъл на чешмата да налее вода. Дяволът се разкискал:
- Е, казанджията можа ли да калайдиса без мене казана?
- Не, не го калайдиса. Да го вземе дявола и казана, и майстора! - рекъл калфата.
- Ха-ха-ха! Нека се помъчи още някой ден и я го калайдиса, я не - едно от двете!
По два-три пъти на ден все така се надсмивал дявола на калфата, когато дохождал на чешмата за вода и го надумвал да се скара с майстора и да побегне от него.
Една привечер калфата отишел пак за вода, а дяволът го запитал:
- Е, калфа, калайдисахте ли казана?
Калфата, който и без това бил ядосан, казал сърдито:
- Е, пукна дявола, калайдисахме го.
Дяволът помислил, че казанджията е сполучил, затова му идело да се пукне от мъка и без да се усети, се издал:
- Ами кой ви каза да турите нишадър, за да се хване калаят?
- Който ни го каза - каза ни го; твоя работа ли е да знаеш?
Хитър излязъл калфата, той веднага се досетил, че нишадър трябва да се прибави. Отърчал в дюкана и обадил на майстора, какво чул от дявола. Купили нишадър. Щом посолили казана с него, калаят веднага се хванал, като че ли с туткал са го лепили.
Калайдисали казана и го поставили на показ пред дюкяна да го гледа цял свят.
Всички, които гледали калайдисания казан, се чудели и възхищавали. Приятелите на казанджията, който вече минавал за калайджия, рекли:
- Е, майсторе, пукна вече дявола, щом успя да калайдисаш казана!
Дяволът, като чувал тия думи и от приятелите, и от майстора, а най-вече от калфата, пред когото се изпуснал да каже: "Кой ви каза да турите нишадър в калая", от голяма мъка се пукнал и осмърдял цялата махала. Така той си отмъстил. Затова и до ден-днешен, когато се калайдисва, засмърдява наоколо. Който не вярва, нека помирише - когато калайдисват - и ще се увери.

българска народна приказка

 Източник

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Съвет от природата - как работата да не ни докара главоболие

Погледът на карикатуриста Сергей Елкин: Плитко свършената работа е профилактика на служебната преумора и главоболието.

А закачката е с Антинобеловата награда за орнитология, 2006, присъдена на американските биолози Айвън Шваб и Филип Мей за изследването "Защо кълвачите не страдат от главоболие". Изследването не е извело резултати в контекста на карикатурата, разбира се.



сряда, 16 ноември 2011 г.

Добрият началник

Веднъж Директорът решил неочаквано да изпрати тримата си Началници на отдели в отпуск. Но не обикновен отпуск, а на необитаем остров, където няма никаква връзка с цивилизацията - ни телефони, ни интернет. А целта на тази машинация била да провери кой от тях е добър началник и кой - не чак толкова.
След месец експериментът приключил и резултатът бил такъв: Първият отдел за времето на отсъствие на Началника си влошил работата си; Вторият отдел я подобрил значително и дал най-добрия резултат за последните три години; а в Третия работата следвала обичайния си ход.
Тогава Директорът свикал Общо Събрание и обявил: "Добрият Началник трябва да умее да организира дейността на отдела си така, че тя да не изисква неотклонното му присъствие и да не спира в негово отсъствие. Добрият началник също така не бива да спъва работата на сътрудниците си."
И на следващия ден уволнил Началниците на първите два отдела, а на Началника на третия дал премия.


понеделник, 14 ноември 2011 г.

Молитва за злато

Казали на едного, че ако се моли на Бог едно денонощие за каквото и да е, той ще му го даде. После му дали една купчина боклук и го накарали да повтаря 24 часа:
-Превърни тази купчина в злато, превърни тази купчина в злато, превърни тази купчина в злато ...
И той се молил. Повтарял това десет часа, дванадесет часа, шестнадесет , двадесет, двадесет и един, двадесет и два, двадесет и три. На двадесет и четвъртия вече бил ужасно изтощен и казал:
-Е, добре, щом боклукът няма да се превърне в злато, нека поне се превърне в желязо. Какво пък, и желязо не е лошо ...
И боклукът се превърнал в желязо.

индийска притча  

Лично за себе си до тоя момент не съм намерила промисъл, полагайки безуспешни опити да постигнем нещо, кога е правилния момент за редакция на плановете ... :)

петък, 11 ноември 2011 г.

Надомна работа























Ей така ме накарахте да се чувствам с вашите снежни постове рано зарана. :P
Изображението е от zerut.ru .


сряда, 9 ноември 2011 г.

Пътят винаги се мени

Веднъж в града, където живеел тогава Учителя и работела Школата на Пътя (на търговията), пристигнал международно известен автор на книги за продажбите и теория на търговията. 
Учениците попитали Учителя, възнамерява ли да се срещне с него. Учителят отвърнал:
-За какво? Нашите пътища са различни. Той пише днес книги за това, което аз съм постигнал вчера. Всичко, което знам днес - аз постигам Пътя, в който единственото неизменно е това, че непрекъснато се мени.
Така Учителят дал на учениците да разберат, че никаква книга или теория не могат да заменят за тях  вечното постигане на Пътя на Търговията.

Тадао Ямагучи

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Пестеливост


Майстор на тепсии (тави) попитал Малчо как се е замогнал.

-Чрез пестеливост - бил отговорът.

На следващия ден онзи започнал да прави сита.

Атанас Стоянов

петък, 4 ноември 2011 г.

Признателност към клиента

В курортния град Анапа, на кавказкото крайбрежие на Черно море, има паметник на почиващите. Градът изцяло се издържа от туризъм (поне според източниците, които ми попаднаха на първо четене) и явно там имат благоразумието да не забравят кой им пълни джоба. 
Бялата шапка в композицията е някакъв специфичен местен символ, но не можах да намеря подробности за нея, освен че тя си има собствен паметник.



сряда, 2 ноември 2011 г.

Отколешни български дефицити

Изображение от  Wikimedia Commons
... А аз стоях до среднощ в министерството и работех. Защото така съм възпитаван - да работя. Да се уча. Един ден разказах на баща си - в началото на нашия век беше, току-що се бях завърнал от Париж: "Татко, казах, там от гости, от туристи, лесно се печелят пари. Хората работят, продават деликатеси, фини неща и пак печелят. Ние имаме хубава природа, хубави места, защо да не спечелим от тях?" А той ми каза: "Да, но хората там много-много работят и са много честни. Честността е също стока и тя издига престижа на нацията. Ние, българите, трябва първо да се научим да бъдем честни и работни, че тогава да печелим от чужденците. Ние гледаме на чужденеца като на прелетна птица. Гледаме да му оскубем перата до дъно и дим да ни няма. Изчезваме." Тази черта се насажда със сурова дисциплина. Аз се уважавам като работодател и като министър. Аз уволних Йордан Йовков без да ми мигне окото, защото той бе добър писател, но лош чиновник, не знаеше никакви езици, освен български и турски - пардон, румънски. Той не се бе постарал в Букурещ да научи френски, английски и немски. Твърде съм суров, вярно е - суров и безпощаден. 
Аз не се трогвам от сълзи. 
Аз не вярвам на вдовици и хленчовете им. Не. Искам работа. Като министър една вечер приех млад мъж, който искал да отваря фирма за внос на плугове "Рудолф Бехар" - помня го - и на вършачки "Клайтон" и "Рустон". Аз му казах, че плуговете "Рудолф Бехар" са по-лоши и по-слаби от плуговете "Рудолф Сакс" - да опита от всички фирми, да избере най-хубавото. Не ме послуша и достави "Рудолф Бехар". Но фалира - те не се харчеха. Повече се харчеха универсалните плугове - обръщачите, всяко нещо, господин Памукчиев, иска учителя си. И всяка фирма - съветника си. Аз учех младите търговци на честност, на уважение към клиента и сочех за пример евреите - търговци на платове - ще ти свали сто топа, ще ти премери сто чифта обувки и ще ти продаде. Ще спечели. Така се лови клиент, с труд, уважение и внимание. Вниманието ни липсва, господин Памукчиев, вниманието и уважението. Оттам идва и нямането. Това внимание е ценна стока ...

из "Буров" на Михаил Топалов от поредицата "Парите на България"

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Интервю за работа в Икеа


понеделник, 24 октомври 2011 г.

Конкуренция, конкуренция и пак конкуренция

Как бил изобретен телефонът с набиране на номера

Патентът за първия телефонен апарат с набиране на номера и автоматичен комутатор бил издаден през 1891 г. на Елман Строуджер, жител на Канзас Сити. Изобретателят нямал никакво отношение към телефонията - той притежавал погребално бюро. В града имало две кантори, които предлагали такива услуги. Научавайки, че съпругата на конкурента му се е устроила на работа в местната телефонна централа, Строуджер силно се обезпокоил: занапред, когато абонатите молят да ги свържат с погребална агенция, тя ще ги отправя към съпруга си. И измислил система, която позволявала хората да се свързват с нужния номер директно от собствения си апарат, без посредници. Първият телефон на Строуджер бил с копчета. През 1904 г. усъвършенствал изобретението си с познатата ни и използвана доскоро телефонна шайба за избиране на номера.

А.П.Кондрашов "Най-нова книга на фактите"

сряда, 19 октомври 2011 г.

Бизнесът като кораб

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Да оставиш кост в раната

Имало някога един месар. Веднъж той наранил ръката си много сериозно. Отишъл за помощ при известен лекар. Лекарят спрял кървенето. Когато тръгнал да превързва раната, забелязал забита костица, която трябвало да извади, но, замисляйки нещо, не го направил. Бинтовал ръката на пациента така и му казал:
-Раната е много дълбока. Ела пак след ден-два на превръзки.
И се почнало оттогава - месарят ходел през ден-два на превръзки, носел пари и месо, лекарят го обгрижвал непрекъснато, а раната все не заздравявала. Но един ден се наложило лекарят да отпътува по работа, а през това време го замествал синът му. Когато месарят дошъл за поредната превръзка, момчето видяло костта, извадило я внимателно, промило раната и направило нова превръзка. За съвсем кратко време месарят бил излекуван напълно.
-Благодаря ти! Ти си по-добър лечител от баща си! - казал той на лекарския син в деня, в който станало ясно, че няма повече нужда от медицински грижи.
И се разделили поживо-поздраво.
След някой-друг ден се завърнал и лекарят. Жена му разстлала празнична покривка на масата, но вместо ястие с месо, поднесла такова с тиквички и патладжани.
-Защо в яденето няма месо? - попитал той жена си.
-Нямаше кога да пратя момчето за месо, като трябваше да те замества - отвърнала тя.
-Че защо да трябва да ходи за месото? Месарят не е ли идвал на превръзки? - обърнал се той към сина си.
-Идва, татко. Намерих в раната забита костица и я извадих. Раната зарастна добре и не се налага да идва повече на превръзки.
-Извадил си костта! Сега разбирам защо няма месо на масата - въздъхнал лекарят.
-Нима не биваше да го правя? - попитало объркано момчето.
-Аз я оставих нарочно вътре, за да се налага месарят да идва често и да ни носи месо. От утре ще се наложи да ходим при него и да му плащаме, ако искаме да имаме месо на масата. 

Така възникнала пословицата "Да оставиш кост в раната" и започнали да я употребяват за хора, които нарочно оставят работата недовършена, за да не изчезва потребността от услугите им.

персийска приказка





сряда, 12 октомври 2011 г.

Ревеновият пай или приказка за тестирането

В практиката си много пъти с ужас съм наблюдавал как поредният мениджър се опитва да съкрати сроковете за сметка на тестирането на продукта. Някои премахват междинното тестиране от средата на жизнения цикъл на проекта. Други заставят персонала да "тества по-бързо". Трети въобще го изключват, надявайки се на сляп късмет.
В резултат на размислите си в тоя контекст написах приказка за това, колко опасни са кратките пътища и я разказах на внучката си Камила. Ето я и нея:

Ревенов пай за Горската Кралица

От сутринта гората се тресяла от вълнение. Враната обявила, че до два часа самата Горска Кралица ще ги посети, за да си избере нов Кралски Пекар.
-Тя иска да се проведе състезание между пекарите - важно изгракала Враната. - Победителят ще бъде назначен за Кралски Пекар и ще получи сто жълтици в добавка.
-Какво трябва да и изпечем? - изревала Мечката.
-Ревенов пай - отвърнала Враната. - Това е любимото и лакомство.
Зайчето започнало нервно да обикаля около най-близкия храст, нареждайки:
-Ревенов пай? Но Кралицата ще е тук след два часа, а, за да го приготвя, на мен ми трябват цели три.
-И на мен също - оплакал се Койотът.
Мечката от нерви започнала да си остри ноктите в кората на първото попаднало и дърво: "И на мен!"
Мъдрата Таралежка се упътила към кухнята си: "По-добре веднага да се хващам за работа, вместо да губя още ценно време в празни жалби".
И всеки от пекарите започнал да разсъждава как да изпече ревеновия пай за два часа, вместо за три.
"О, знам, - помислило си Зайчето - най-много време се губи за това, че се налага на всеки пет минути да добавяш по малко захар и непрекъснато да го опитваш на вкус. Ще сложа всичката захар наведнъж и така ще спечеля цял час."
Мечката разсъждавала така: "Имам най-голямата фурна в цялата гора. Затова ще сложа пая в горната и част, където температурата е най-висока. И ще разпалвам печката с ябълкови клонки, те горят най-добре от всичко. Така ще съм готова до идването на Кралицата."
Койотът нямал голяма фурна, но намислил така: "Ще пека с час по-малко. Паят може и да излезе малко недопечен, но ще сложа толкова захар, че като усети сладостта му, Кралицата нищо друго няма да забележи."
Таралежката мислела другояче: "Моят пай е един от най-хубавите в цялата гора, но ако се опитам да ускоря приготвянето му, то навярно нищо няма да се получи. Ще се наложи да обясня на Кралицата, че той няма да стане готов навреме, но затова пък ще си струва чакането."
До пристигането на Кралицата Зайчето, Мечката и Койотът вече били изложили своите пайове и я поканили да ги опита.
Първо Кралицата пробвала пая на Зайчето и недоволно смръщила нос: 
-Пфу, той горчи! Защо си жалил захарта?
Като погледнала пая на Мечката, се удивила: 
-Но защо е толкова изгорял? Е, може пък отвътре да е вкусен ... 
Но кората била толкова твърда, че въобще не успяла да вкара ножа в него и се отправила към следващия претендент, без дори да опита пая на Мечката.
Започнала да разрязва пая на Койота: 
-Нещо е твърде мек. Олеле, мек е като желе! Ние мислим, че ще е противен на вкус!
Кралиците винаги казват "Ние", защото си мислят, че говорят от името на целия народ. Тя метнала прибора и отказала да го опита.
Накрая Кралицата се отправила към масата на Таралежката. Като не видяла там пай, възмутено запитала: 
-Защо тук няма нищо? Ние заповядахме ВСИЧКИ пекари да приготвят сладкиш! Кой посмя да не се подчини на Кралския Указ?
Таралежката се поклонила на Кралицата и казала: 
-Моят пай в момента е в печката, Ваше Величество. Ще можете да го опитате точно след час.
-По Нашата заповед паят трябваше да е ВЕЧЕ готов! Как смееш да се противопоставяш на волята Ни?- изпаднала в ярост Кралицата.
В отговор Таралежката се поклонила толкова ниско, че игличките и допрели килима от листа:
-Разбира се, Ваше Величество! Ако можех да приготвя пая за два часа, несъмнено така бих и постъпила. Но аз не знам как за такова кратко време да приготвя пай, достоен за Кралския вкус, затова са ми необходими три. И ако Вие решите да ме накажете, покорно ще приема наказанието.
-Хм! - Кралицата започнала да обмисля подходящо наказание.
Докато мислела, Таралежката отръскала листата от себе и си и добавила:
-Все пак паят ми вече е във фурната. Както виждате, само от неговия аромат на човек му потичат слюнките. Едва ли си заслужава да не го опитате, след като ще е готов само след час. А през това време бих могла да Ви разкажа приказка, за да мине по-бързо.
-Каква приказка? - наострила уши Кралицата.
-"Принцесата и граховото зърно".
Кралицата се зарадвала, защото тази приказка била за нея като малка. Изслушала приказката с вълнение, смяла се, плакала и пляскала с ръце. Часът минал неусетно.
И ето, Таралежката сложила ръкавиците, отворила фурната и извадила ревеновия пай. Той толкова се харесал на Кралицата, че тя го изяла целия, оставяйки  на майсторката само едно малко късче. След това и подала кесийката със стоте жълтици и обявила на всеослушание, че макар понякога Таралежката да си позволява волности, остава най-добрия пекар в цялата гора, поради което я назначава на тази служба в двореца.
***
Когато завърших разказа си, попитах Камила, какъв е извода. "Зайчето, Мечката и Койотът не са били истински пекари. Те само са се престрували, за да спечелят състезанието. Но в действителност не са знаели как да изпекат истински пай" - ми отвърна тя. "А не мислиш ли, че просто са се страхували от гнева на Кралицата?" - попитах я аз. "Ако се страхуваш да правиш това, което смяташ за правилно, ти не можеш да бъдеш истински майстор!" - възкликна детето.
Камила разбра приказката напълно правилно и премина моя тест, въпреки че не е навършила и пет години. Интересно, ще разберат ли тази приказка четирдесетгодишните мениджъри?

Джералд Уинберг, автор на "Психология на програмирането"



понеделник, 10 октомври 2011 г.

Тухла и лед

По реката носела се тухла върху леден къс.
Нали била отгоре, това и дало хъс.
И все го поучавала, че е в неправилна посока,
че трябва да засили ход, че трябва иначе да се държи.
Напразно да не пука и към брега да не върви.
Но чувал ли ледът? Той се топял на топлите лъчи.
И ето че дошъл и този миг, в който тухлата със заповедите си спряла -
ледът го нямало, а  тя на дъното се озовала.

частичен и волен превод на баснята на Сергей Михалков


понеделник, 3 октомври 2011 г.

Весели афоризми за работа

Който рано става, той живее далеч от службата.

Ако работиш като кон, ще ти стигне за овес.

Нищо не укрепва така вярата в човека, както аванса.

Все по-трудно е да срещнеш вежлив човек, който нищо не се опитва да ти продаде.

Човек никога не е толкова близо до съвършенството, както когато попълва документи за кандидатстване за работа.

Ние чудесно си знаем цената. И тя винаги е по-висока от заплатата ни.

"Фирма търси опитни безделници за работа в конкурентни организации."

Колкото по-далеч искаш да скочиш, толкова по-ниско трябва да приклекнеш.

Осемчасов работен сън.

Кажи ми за какво си харчиш парите и аз ще ти кажа откъде ги взимаш.

Не служи на двама господари за една заплата.

Клиентът е тъпо, злобно животно, което непрекъснато трябва да убеждаваш в обратното.

Бъди великодушен - прости на подчинените си своите грешки.

Преди да пуснеш корени, добре се огледай дали можеш да израснеш високо тук.

Никога не правете нещо правилно от първия път. В противен случай никой няма да може да оцени колко е било сложно.

Шефът не винаги е прав, но винаги е шеф.

Най-добрият начин да разкритикуваш чуждата работа е да я свършиш по-добре.

Повечето хора пропускат възможността, защото тя е облечена в обикновеност и прилича на работа.

Работата не е пари, защото тя не свършва.

Скъпи клиенти, уважавайте лицето, което ви обслужва! Вие виждате пред себе си един идиот, а той - цяла група.

четвъртък, 29 септември 2011 г.

На нашия консултант и партньор

Глутница вълци хванали заек в гората и се наканили да го изядат. А заекът им казва:
-Почакайте, не ме изяждайте! Аз съм малък, вие сте много, няма да се заситите. А мога да  ви заведа на място, където пасе стадо овце.
Съгласили се вълците, потиснали глада си и последвали заека. Но след като вървели дълго, започнали да стават нетърпеливи. Гладът ги мъчел все по-силно и по-силно и начесто взели да питат:
-Много ли има още?
-Само да превалим онзи хълм - отвърнал заекът.
Започнали да изкачват хълма, но не могли повече вълците да овладеят глада си, нахвърлили се върху заека и го изяли. За наяждане - не се наяли, но поне нямало повече изкушение пред очите им. Изкачили хълма и видели стадото овце. Нахвърлили се и върху тях и след като се заситили добре, един от глутницата получил угризения:
-Някак не се получи добре със заека ...
-Да идем поне останките му да погребем - предложил друг.
Върнали се, погребали заека, сложили надгробен камък и се замислили какво да напишат върху него:
-"На приятеля ни  - заека" не върви. Няма да разберат защо приятелите му са го изяли.
-"На врага ни  - заека" пак не върви. Как ще ни е враг, като ни заведе при стадо овце ...
Мислили, мислили и написали: "На нашия консултант и партньор - заека".

сряда, 28 септември 2011 г.

Шоурум?














Източник: zerut.ru
Адаптация на български: Gloxy-Floxy

вторник, 27 септември 2011 г.

Най-невежият човек

средновековна арменска притча

Някакъв цар пожелал да построи кула, но това, което построели през деня, рухвало през нощта. И събрал царят мъдреците си, и ги попитал за причината. И казали те: "Ако искаш стените да не се рушат, намери един невежа и го зазидай в стената, повече кулата няма да рухне". И царят казал: "Направете избор сами и намерете невежа, когото жив да погребат в стената". И седнали мъдреците да решават къде да намерят невежа ... Един твърдял, че невеж е рибарят, друг - магаретарят. Накрая един от мъдреците предложил да изберат царския овчар, който бил роден високо в планината, целият си живот бил прекарал там с овцете и никога не се бил спускал ни в село, ни в град. Останалите се съгласили и изпратили конници да доведат пастира. Конниците го намерили и му предали царската заповед, да се яви в двореца. Пастирът отвърнал: "В живота си нито веднъж не съм се спускал ни в село, ни в град. Защо ме вика царят?" Конниците излукавили: "Не знаем". Пастирът ги нагостил обилно - агънце заклал, прясно сирене донесъл, развеселил ги и накрая ги заклел да му кажат защо го викат в двореца. И пратениците издали тайната: "Царят търси невежа, когото да зазида в стената при градежа на новата кула". Пастирът се засмял и казал: "Невежи глупаци са мъдреците, които са направили такъв избор. Сега ще ви покажа що за невежа съм аз." Докарал една бременна овца и предвидил какъв е пола и окраската на агнетата в корема и. Заклали овцате и видели, че казва истината. Същото направил и с втора овца. "В тези две стада пред вас - казал накрая той - зная всяка овца - коя е ялова, коя ще роди, мъжко ли ще е или женско, черно ли ще е агънцето, бяло ли или петнисто. Могат ли вашите мъдреци да направят това?" "Не, не могат" - отвърнали пратениците. "Знайте, че аз не съм глупецът, когото търсите - продължил пастирът. - Но мога да ви кажа как да го намерите. Разгласете навсякъде, че царят отнема всички притежания на везира, да го изтезават публично на площада и след това обявете, че е умрял. После глашатаите да обявят, че се търси кой да стане везир и че този, който се съгласи, ще получи всички имоти и богатства на предишния. Ако човек, след като е видял как са постъпили със стария  везир, пожелае да заеме мястото му, той е глупак и невежа, който заслужава да бъде зазидан жив." Така и направили. И когато обявили, че търсят нов човек за това място в двореца, намерил се такъв, който пожелал да го заеме. "Видя ли какво се случи с предишния везир?" - попитали го. "Видях" - отвърнал той. Тогава го хванали, зазидали го в стената и тя станала нерушима.

по Вардан Айгекци в съкращения

понеделник, 26 септември 2011 г.

Дивиденти


Посрещайки утринта в понеделник, започваш да осъзнаваш, че инвестицията в спиртни напитки не ти е донесла никакви дивиденти, освен махмурлук.

 

сряда, 21 септември 2011 г.

Великата тиква

Хуей Цзъ казал на Чжуан Цзъ:
-Владетелят на Вей ми подари семена от голяма тиква. Посадих ги и порасна толкова огромна тиква, че даже и да я нарежа на части и да си направя от нея бъчва, няма къде да я сложа. Излиза, че тиквата ми е прекалено голяма, за да има от нея някаква полза.
Чжуан Цзъ отговорил:
-Да, виждам, че не знаеш какво да правиш с големите неща. Един човек от Сун знаел тайната за приготвяне на мазило, което предпазва от измръзване в студена вода. А знаел това, защото семейството му от поколения се препитавало от боядисване на прежда. Чуждоземен търговец разбрал за мазилото и предложил да го купи за сто златни монети. Събрал се родът и разсъдили така: "Ние от поколения боядисваме прежда, а сме успели да спестим едва няколко златни монети. Да го продадем." Търговецът, получавайки мазилото, го подарил на владетелят на царство У. В тоя момент царството било нападнато от войските на Юе. Царят на У изпратил воините си да отбраняват царството. Било през зимата и благодарение на мазилото, с чиято помощ можели да се сражават във водата, лесно отблъснали агресора. За награда царят подарил на търговеца имение. Притежавайки едно и също, един цял живот боядисвал прежда, а друг получил цяло имение. И станало така, защото по различен начин се възползвали от това, което притежават. 
И ти, уважаеми, имаш огромна тиква, а не знаеш какво да я правиш. Защо не издълбаеш от нея лодка и не се впуснеш в странстване по реки и езера? А ти се оплакваш, че няма  къде да я денеш. Види се, в съзнанието ти е такъв гъсталак, че не можеш да се измъкнеш от него.


понеделник, 19 септември 2011 г.

Колелото на живота




























Можете да я оспорвате, разбира се. :)

неделя, 18 септември 2011 г.

Първо правило на маркетинга

След като Ева опитала забранения плод, възкликнала:
-О, Боже, аз съм гола! С какво да се покрия?
А съблазнилата я змия веднага откликнала:
-Мадам, позволете да ви представя каталог с женско бельо ...


Първо правило на маркетинга - като примамиш хората със забранения плод, създай у тях  нова потребност.

петък, 16 септември 2011 г.

Жабокът - брокер

Жена върви покрай блатото, а оттам изскача жаба и и проговаря с човешки глас:
-Аз съм омагьосан брокер. Целуни ме и ще добия предишния си вид!
Жената се навежда и я вдига от земята. Но не я целува, а грижливо я прибира в чантичката си.
-Брокери под път и над път! - мърмори си тя. - Но колко мога да получа за говореща жаба ...

сряда, 14 септември 2011 г.

Стъпка по стъпка


понеделник, 12 септември 2011 г.

Хич не си го и помисляй!


неделя, 11 септември 2011 г.

Мъже в униформа

Един ден американският писател-хуморист Робърт Бенчли бил на обяд с приятели в хотел "Algonquin". На излизане, все още увлечен в разговор с приятелите си, Бенчли безцеремонно подхвърлил на униформен мъж, който стоял до вратата: "Добри човече, повикайте ми такси". Мъжът възмутено отвърнал: "Господине, аз не съм портиер, а контраадмирал във Военноморските сили на САЩ!" "Повикайте ми боен кораб тогава" - засмял се писателят.

петък, 9 септември 2011 г.

Спор

Един летен ден старец събирал билки близо до пасбище. Изкачвайки се по хълма, чул гръмките възгласи на двама мъже. Мъдрият старец никога не се месел в чужди спорове без да го питат и затова просто продължил да бере целебни треви. От другата страна на хълма двама овчари спорели за държавния живот и делата на владетеля. Единият ругаел царя и чиновниците, другият ги защитавал. И двамата слабо разбирали това, относно което спорели, което не им попречило отначало дълго да доказват правотата си с викове, а после и да се сбият. Те като овни се хвърляли в битка неизвестно защо и отскачали без да постигнат резултат. През това време собственото им стадо се разбягало по цялата околност. 
Най-накрая, измъчени и прегракнали, те се качили на хълма, зад който бил мъдреца, за да отдъхнат. Но като видели стареца, веднага се отправили при него да разреши спора им. 
Той изслушал объркания им разказ и казал:
-Вие се занимавате с много странно нещо - гледате овце, доите ги и се опитвате да съберете млякото в решето.
Тогава пастирите се сетили за стадото си и хукнали да го събират.

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Сутрин

сряда, 7 септември 2011 г.

Майстор Манаси

Живееше си едно време в наше село човек на име Манаси. Манаси нито ореше, нито сееше, нито жънеше. Пък и нищо си нямаше - нито нива, нито кон, нито крава. И къща нямаше - живееше по чуждите къщи. Имаше си Манаси дребен занаятец, с него изкарваше прехраната си: шивач беше, шиеше хубави кожени кесии за тютюн. Ей такива е, колкото ръкавица, съшити от триъгълни късчета кожа, обагрени с разни цветове. Отгоре кесията се стягаше с кожена връв, а на двата края на връвта висяха шарени ресни като корените на луковица…
Щом някой скъсаше или загубеше кесията си за тютюн, повикваше Манаси и кажеше:
- Хайде, Манаси, кесия да ми ушиеш!
- Каква я искаш? - пита Манаси. - С ресни или без ресни? С ресни струва три пъти по-скъпо.
- С ресни, с ресни бе, човече!
- Добре, но само че кожата ще си купиш ти и три дни ще ме храниш даром!
- Прието, майсторе, заповядай дома утре!
Запретва се на другия ден Манаси - шие, крои и за три дни кесията готова.
Днес у тогова, утре у оногова, най-сетне не остана в наше село човек без тютюнева кесия. Нямаше вече и хляб за Манаси.
- Ще зарежа вече това село! - каза си веднъж майстор Манаси. - Ще тръгна по света, пари да печеля, богат да стана.
Решено - сторено! Набучи майстор Манаси грамадни ножици в пояса си и замина. Стигна в непознато село, тръгна по улиците и се провикна из цяло гърло:
- Ха майстор шивач, ха-а-а! Всичко шия, всичко мога!
Чу го един човек, попита го:
- Майсторе, ами кожух знаеш ли да шиеш?
- Знам я, как да не знам? Всичко мога, всичко шия!
- Щом си такъв майстор, заповядай дома! Имам три овчи кожи: искам да ми ушиеш от тях кожух, дълъг до земята.
- Бива, господине, и по-дълъг може!
Въведоха майстора в къщи; седна, разположи се и рече:
- Сложете сега да хапнем!
Сложиха му гозба, нахрани се Манаси до пресищане.
- Постелете сега да спим, пък утре рано работа ще почнем!
Постлаха му мека постеля, легна, наспа се Манаси като младенец.
На утрото човекът го попита:
- Е, как е, майсторе, да донеса ли кожите?
- Почакай - важно отвърна майсторът. - Днеска ножиците си ще точа.
Измъкна Манаси тежките ножици от пояса си, точи ги, гласи ги - цял ден. Обядваха, вечеряха и пак легнаха да спят.
На утрото взе Манаси кожите, разпростря ги на пода, коленичи и се залови за работа. Мери - крои, крои - мери, чак до залез слънце.
- Е? - пита го човекът. - Ще стане ли дълъг кожухът?
Майстор Манаси се почесва по врата и важно-важно отговаря:
- Право да ти кажа, господарю, кожух няма да стане - кожите не стигат. По-добре ще е утре шарено кожухче да ти ушия. Без ръкави ще е, за под абата. Чудо ще стане! Нямаше какво - съгласи се човекът.
На утрото майстор Манаси пак се залови за работа. Мери - крои, крои - мери, пак до залез слънце.
- Е, майсторе, как е, ще стане ли кожухчето?
- Няма да го бъде, чорбаджи!
- Че защо бе, майсторе?
- Кожите не достигат. Пък и да ти кажа ли, защо ти е кожухче, аба като имаш? По-добре да ти ушия аз на тебе едни дълги калцуни - хем краката ти ще топлят, хем коленете ти ще пазят.
Какво да прави човекът — съгласи се пак.
Но и за калцуни кожите не стигаха!
- Бре да се не види! Ами сега?
Най-сетне майстор Манаси рече:
- Слушай, господарю, кожух не стана, нито кожухче и калцуни. Но утре ще видиш каква чудна кесия за тютюн ще ти измайсторя!
Прехапа устни човекът и пак се съгласи. Вечеряха, спаха, станаха. Запретна се майстор Манаси и до вечерта кесията беше готова - с ресни и висулки, да й се ненагледаш!
Подаде я майсторът на човека, засука мустак и гордо-гордо изрече:
- Видиш ли, господарю, това се казва кесия: няма втора на света! Плащай сега, да видим какво ще платиш!
Човекът нищо не отговори. Той дръпна кесията, нахлузи я на Манасиевата глава, ритна го в гърба и рече:
- На такъв майстор - такава отплата! Отсега нататък да викаш вече не "всичко мога, всичко шия", а - "каквото зная, това шия". Разбра ли, пакостнико!

Георги Райчев

петък, 2 септември 2011 г.

Професионална история с поука

В училище децата получили за домашно да разкажат по една история, свързана с професията на близките им, в която да има поука. На следващия ден учителката проверила как са се справили с домашното.
- Аз съм от фермерско семейство - започнало да разказва първото детенце. - Веднъж с татко тръгнахме към пазара да продаваме стока. Бяхме сложили кошница с яйца на предната седалка. Но при една неравност на пътя колата подскочи, кошницата падна и яйцата се счупиха. Поуката е да не слагаме всички яйца в една кошница.
- Нашите също са фермери - споделило второто. - През пролетта сложиха яйца да се мътят, но само от половината се излюпиха пиленца. А поуката е да не броим пилците преди да са се излюпили.
- Моята леля е летец - прекъснало фермерската сага трето. - През войната самолетът и бил улучен и се наложило да скочи с парашут на вражеска територия. Леля ми разполагала само с бутилка уиски, една картечница и брадва. Докато падала с парашута, изпила уискито. Когато се приземила, изтребила голяма част от враговете с картечницата. Когато патроните и свършили, започнала да ги посича с брадвата, докато тя се изтъпила. Останалите удушила с голи ръце.
- И каква е поуката от тая история? - възкликнала ужасена учителката.
- Да стоите далеч от леля, когато е пила!

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Как е завъден оризът в България

... или как злобата (макар че по-често мързелът) върти колелото на прогреса

Веднъж един турчин утепал един жерав, па взели, та разпрали жерава. Като го разпрали, във воденицата му намерили някакво семе, каквото нямало по тия места.
Чудили се какво ли ще да е това семе, па взели и го посеяли, за да видят какво ще поникне. Минало се малко, поникнало семето и хванало да расте нещо като трева. Те чакали, та пораснала тая трева, станала като просо и узряла. Тогава взели, та стъркали това растение и видели, че е ориз. Оттогава захванали да го сеят.
Като сеяли ориза, хората не знаели как да го работят, та затова им давал малко плод. Веднъж един чорбаджия посял с ратая си ориз. Господарят нахокал за нещо ратая, а тоя се разсърдил, взел една коса и скришом окосил ориза, докато бил още мъничък и зелен. Нему се чинело, че като го окоси, няма вече да го бъде, а оризът пораснал пак и дал повече плод, отколкото по-рано. Оттогава чак и досега, докато оризът е още на трева, все го косят, за да е повече плодовит.

народна приказка

вторник, 30 август 2011 г.

Бизнес от дома



Източник на изображението: syntone.ru
Адаптация на български: Gloxy-Floxy

понеделник, 22 август 2011 г.

Закъснявам!

Посланието ми е да не прекипявате понеделнишки. Работете спокойно! Така или иначе, не мога да остана да ви разбърквам и да ви изкарвам мехурчетата. :D Хайде дрън и тук кепенците! :D

Кашата ужасно бързала. "Бълбук, бълбук, бълбук, бегом!"- развълнувано бъбрела тя от тенджерата. "Къде?" - попитала лъжицата от ръката на стопанката. "Кккак-ак-ак-ак? - пъхтяла нетърпеливата каша. - Работа-а-а!" "Нищо, - успокоявала я лъжицата, докато я бъркала - все ще успееш."
Кашата затихнала за малко и след това отново започнала да се вълнува: "Бълбук, бълбук, бегом! Закъснявам-ам-ам, няма да успея-я-я!" И накрая наистина побягнала. Изкипяла. От тенджерата на печката, а оттам на пода. Тенджерата се разклатила, лъжицата се търкулнала по гръб, а избягалата каша изстинала и се спряла. И разбрала, че няма къде да бяга, цялата и работа останала в тенджерата!

Инна Сапега

Източник

събота, 20 август 2011 г.

Как почиват успелите













Клик на картинката за по-четлив текст.

петък, 19 август 2011 г.

Млекари

Дълго време Хитър Петър и Разумни Радой продавали мляко.
Радой виждал, че Хитър Петър продавал много повече мляко от него, та веднъж го запитал:
-Петре, ти колко крави доиш?
-Две крави.
-А колко мляко надояваш от тях?
-Надоявам пет-шест кила.
-А колко продаваш всеки ден?
-Както се случи: понякога петнайсет, понякога двайсет ...

"Хитър Петър", изд. "Български писател", 1987

вторник, 16 август 2011 г.

Афоризми за рекламата

Единствените истински поети в днешно време служат в рекламните агенции.
Тенеси Уилямс

Хубавото на рекламата е, че поднася само добри новини.
Маршал Маклуън

По-рано хората се нуждаеха от продукти, за да оцелеят. Сега продуктите се нуждаят от хора, за да оцелеят.
Николас Джонсън

Да правиш бизнес без реклама е все едно да намигаш на девойка в пълна тъмнина.
Стюърт Брит

Рекламната акция е прекрасна възможност да купиш с намаление това, което и даром не ти е нужно.
Михаил Мамчич

Хората са глупаво доверчиви ... Всяка реклама в света лежи на три принципа: добро, много и даром. Затова може да се продава скапано, малко и скъпо.
Александър Гриневский

Реклама е изкуството на превръщането на полуистина в пълна лъжа.
Едгар Шоф

Всичко се купува: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз ... Особено аз. Човекът е продукт. И като всичко останало със срок на годност ... Аз съм рекламист. Заставям ви да мечтаете за това, което никога не ще можете да имате. При нас небето винаги е синьо, а момичетата красиви ... Съвършеното щастие, ретуширано с Фотошоп. Мислите, че аз правя света красив? Как ли пък не ... Аз го осквернявам ...
Всичко е временно. Любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз ... Особено аз.
"99 франка"

Ако искаш да станеш велик, погрижи се за себе си!

Лидерството започва отвътре. Организационното лидерство започва от личното лидерство. Не можете да бъдете велик в делата си, докато не усетите собственото си величие. Няма да направите оптимисти другите, ако сам не сте оптимист. Не може да станете източник на позитивна енергия, ако сам не притежавате такава. Вратата, водеща към успеха, се отваря отвътре, а не отвън.
Следващият път, когато пътувате със самолет, се вслушайте внимателно в думите на стюардесата: "Сложете си сам кислородната маска, преди да помагате на другите да направят това". Логиката е проста: ако сам нямаш сила да дишаш, не можеш да помогнеш на другите. Прекрасна метафора за лично лидерство. Първо се погрижете за себе си!

Робин Шарма "Наръчник по величие"

събота, 13 август 2011 г.

И сам воинът е воин


четвъртък, 11 август 2011 г.

Отваряй си очите

Една вечер братовият син на Хитър Петър отишъл при него и му казал:
-Чичо Петре, искам да стана търговец.
-Добре си намислил, чичовото, но най-напред трябва да чиракуваш.
-Търговията не е занаят, чичо, че да се учи. Ще купувам по-евтино, по-скъпо ще продавам - така печелят търговците.
-Ако беше тъй, нямаше да има толкова фалирали търговци. Пропаднеш ли - няма милост - описват ти имота, от къщата и нивите до паницата и чергата.
-Защо ме плашиш, чичо?
-Не те плаша, предупреждавам те. То ако търговците винаги бяха на печалба, "печелковци" щяха да им викат. На теб морето още ти е до колене, хвърчиш! - загрижено казал чичо му.
Петър мислел, че момчето е дошло за съвет, затова се опитвал да го поучи и продължил:
-Помни, парата душа няма, но душата на човек може да вземе.
Но младежът бил нетърпелив и го прекъснал:
-Чичо, дошъл съм, ако имаш да ми дадеш някой грош назаем да започна търговията.
Петър обичал братовото си момче и каквото имал спестено за черни дни, двадесет гроша, дал му. Племенникът ги пуснал в кесията, целунал ръка на чичо си и тръгнал да си ходи.
На изпроводяк Петър пак му рекъл:
-Отваряй си очите! И запомни от мен: на добрите хора парите са добри слуги, на лошите - лоши господари. И още знай - парите на ум могат да те научат, но често ума на човека вземат.
Но тия мъдри съвети влезли през едното ухо на момчето и излезли през другото. Тръгнало през селото и де кого срещнело се хвалело, че ще става търговец.
-Е-е-е, щом е така, трябва да черпиш за хаир и за късмет - взели да го подкокоросват селяните.
Чул това Хитър Петър и се разтревожил. Тръгнал да търси момчето по селото, никъде го нямало. Помислил си, че сигурно е тръгнало за града да купува стока. Но нещо го глождело, та вместо да тръгне за дома, влязъл в селската кръчма. Там с дружина на масата седял братовият му син. Приятелите му ядели и пиели, а младежът все поръчвал. Видял чичо си и го поканил и него да почерпи.
-Благодаря, но сега не ми е до черпня! - казал Хитър Петър.
Приближил се и прошепнал в ухото на момчето:
-Чичовото, я дай кесията, чини ми се, че по-малко пари съм ти дал.
Племенникът му дал кесията. Петър отброил двадесет гроша и ги прибрал.
-Защо си взимаш парите, чичо? - смутило се момчето.
-Както си тръгнал да купуваш, чичовото, види ми се, че няма да има какво да продаваш! - потупал го по рамото Хитър Петър и си тръгнал.

народна приказка

сряда, 10 август 2011 г.

Афоризми за бизнес от Стивън Кови

Направете работата си изпълнена с живот, вместо живота изпълнен с работа.

Ако продължаваме да правим, това, което правим, продължаваме да получаваме това, което получаваме.

Вместо часовник вземете компас. Няма значение колко бързо се движите, ако е в неправилната посока.

Няма градинар - няма градина.

Толкова често пилим, че забравяме да заточим пилата.

По-бързо от всякога учиш в три случая - до 7 годишна възраст, на тренировки и когато животът те е притиснал в ъгъла.

Продавачът-непрофесионалист просто продава стоки, професионалистът продава решения на проблеми и удовлетворяване на потребности.

Основата на продуктивното общуване е емпатичното слушане. Удивително е колко много години се учим да четем, пишем, умножаваме и делим, а въобще не се учим да изслушваме другите, макар че този навик е далеч по-важен. Ако искате да се научите, упражнявайте се!

Да се учиш и да не прилагаш значи въобще да не се учиш.




понеделник, 8 август 2011 г.

Работа, която ще те заведе до върха

Страхотно бъдеще

-Ами ти? - обърна се Клатето към Джони. - Ти какъв искаш да станеш?
-Не знам - сви рамене Джони.
-Не ходи ли миналата седмица на оная вечер по професионално ориентиране?
Джони кимна. Предлагаха им всякакви видове Страхотно бъдеще. Страхотно бъдеще в търговията на дребно. Страхотно бъдеще в търговията на едро. Страхотно бъдеще във въоръжените сили, макар това вероятно да не засягаше Бигмак, на когото му дадоха да подържи картечница, а той я изтърва и тя му смаза крака. Но Джони не намери нито едно Страхотно бъдеще, в което наистина да има бъдеще.

Тери Пратчет "Джони и умрелите"

Актуален проблем и у нас. И, види се, навсякъде решаван проформа, ако въобще.
Иначе самата книга не ви я препоръчвам. Защото ми остави натрапчивото усещане, че не всяка Негова книга заслужава да бъде прочетена ...

петък, 5 август 2011 г.

С пот на челото ще добиваш хляба си

Преди да стане монах, авва Лонгин работел при един кошничар. Всеки ден трябвало да изплита по петнадесет кошници. Веднъж, работейки особено усърдно, изплел двадесет кошници.
-Не ми ли се полага допълнително заплащане? - попитал той кошничаря.
-Е, да, - отвърнал стопанинът - но нали знаеш какво е казано в Библията: "С пот на челото ще добиваш хляба си".
-Но никъде не е казано, че трябва да добивам и твоя - възразил Лонгин.

из "Старците-пустинници се шегуват"

Дано да не ставам досадна, но нали знаете, че като захапя един източник, рядко мирясвам преди да го обезкървя. :D

четвъртък, 4 август 2011 г.

Афоризми за бизнес от Томас Дюър

Опитът е нещо, което получаваш, докато търсиш съвършено друго.

Повечето неправилни крачки се правят, стоейки на едно място.

Съществуват два типа хора - тези, които непрекъснато възнамеряват да направят нещо и тези, които се хващат и го правят.

Разумът е като парашут, работи само когато е отворен. (любимата му фраза, а също и рекламен слоган на марката Дюърс)

Ако стигнеш до върха сам, кой ще те фотографира?

Никога не инвестирай в действащо предприятие, докато не разбереш как действа.

Най-голямата грешка е тази, да се страхуваш да сгрешиш.

Способност без желание е като пушка без патрони.

Следи на пясъка на времето седейки няма да оставиш.

Никога не си отваряй устата преди да си сигурен, че мозъкът ти работи.

Поддържайте рекламата и рекламата ще поддържа вас.

Питай за това не как върви бизнеса, а къде.

сряда, 3 август 2011 г.

Професионално отношение

Пътешествайки из Африка, Томас Дюър изпратил на Липтън телеграма:
"Тук можеш да купиш три жени за шест фунта чай "Липтън". Защо не дойдеш?"
Липтън му отговорил незабавно:
"Пращам ти мостри от чая. Прати мостри от жените."

понеделник, 1 август 2011 г.

Как не се ... пише бизнес притча

Попадам на това (претенциозно и претрупано заглавие най-напред) :

Притча за функциите на бизнес консултанта (треньора, коучера, психотерапевта, бла-бла) в решението на проблемите на клиента

За какво е нужен консултантът?

Стара арабска притча

На смъртния си одър стар арабин събрал тримата си сина, за да подели между тях богатството, което натрупал през живота си. А неговото богатство били 17 камили. На най-големия син казал: "Ти ще получиш половината от камилите ми", на средния: "Ти ще получиш 1/3 от камилите ми", а на най-малкия: "Ти ще получиш 1/9 от камилите ми". И издъхнал.
В продължение на месеци синовете не могли да изпълнят бащината воля и да поделят наследството според заръката, защото броят на камилите не се делял нито на 2, нито на 3, нито на 9. Питали кого ли не, но не могли да получат съвет.
Един ден срещнали стал мъдрец. Решили и него да попитат.
-Не знам как да реша задачата ви, - отвърнал мъдрецът - но аз имам една камила и ви я давам.
Тази последна камила разрешила проблема, защото 18 се дели прекрасно и на 2, и на 3, и на 9. Най-големият получил 9 камили, средния - 6, а най-малкия - 2. Ако се съберат всички камили, които получили братята, се получава 17. Останала една камила, тази на старият мъдрец, който я яхнал и отпътувал.

А изводът от притчата е: Всеки, за да реши произволен проблем, се нуждае от консултант.

:D Даже и да се абстрахирам от подозрението си може ли това да бъде притча и от силното съмнение, че някой, различен от консултант, е в състояние да стигне до подобен извод, де се е чуло и видяло консултантът безвъзмездно да използва собствения си ресурс за решаване проблема на клиента и в отплата единствено него да си прибере обратно?!
Затова редакция:


Притча за функциите на бизнес консултанта (треньора, коучера, психотерапевта, бла-бла)

За какво е нужен консултантът?

Стара арабска притча (обновена)

На смъртния си одър стар арабин събрал тримата си сина, за да подели между тях богатството, което натрупал през живота си. А неговото богатство били 19 камили. На най-големия син казал: "Ти ще получиш половината от камилите ми", на средния: "Ти ще получиш 1/3 от камилите ми", а на най-малкия: "Ти ще получиш 1/6 от камилите ми". И издъхнал.
В продължение на месеци синовете не могли да изпълнят бащината воля и да поделят наследството според заръката, защото броят на камилите не се делял нито на 2, нито на 3, нито на 6. Питали кого ли не, но не могли да получат съвет.
Един ден срещнали стал мъдрец. Решили и него да попитат.
-Отделете една камила и се опитайте да ги разделите тогава - отвърнал мъдрецът.
Като отделили една камила, братята лесно разделили останалите, защото 18 се дели прекрасно и на 2, и на 3, и на 6. Най-големият получил 9 камили, средния - 6, а най-малкия- 3.
-А останалата една камила на кого се пада? - попитали братята мъдреца.
-На мен, естествено! - отвърнал той, яхнал я и отпътувал.

Да направите новия извод оставям на вас. :D

събота, 30 юли 2011 г.

Инерция

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Обменно бюро

Напомня ми на поговорката "Залудо работи, залудо не стой!" :D

Заекът открил в гората обменно бюро. Разменял лев за лев и двадесет стотинки. Зверовете били озадачени, къде е измамата.
Престрашила се Лиса, обменила. Всичко било нормално. Няма лъжа. Заредили се и другите животни. Вълкът, еленът, таралежът, всички обменили. Чудят се, кога ще се разори Заекът. А той все обменя и обменя.
Стигнала вестта накрая и до Мечката. Пристигнала и тя.
-Обменяш ли?
-Обменям.
-Лев за лев и двадесет?
-Да.
Обменил Заекът парите на Мечката, а тя му казва:
-Слушай, що за бизнес е това? Рентабилността смятал ли си?
-По дяволите рентабилността, затова пък виж какъв е оборота!

сряда, 27 юли 2011 г.

Роденият да пълзи

вторник, 26 юли 2011 г.

Маша и мечокът

Технологът по производство на тестени изделия Маша заминала на работа в чужбина по покана на международната копания "Bear". Но вместо обещаните престижно място и компенсаторен пакет била принудена да се занимава с всякаква мръсна и нископлатена работа, а освен това и да търпи издевателствата на мениджъра Гризли. След дълго време успяла да отпътува обратно за родината си, скрита в контейнер с банички, като през целия път нашепвала на тираджията: "Баничките остави и на пън не сядай ти, а към къщи ги носи, а към къщи ги носи!"

Извод: Отнасяйте се много предпазливо към възможности за работа, които изискват смяна на местожителството, особено в чужбина.

понеделник, 25 юли 2011 г.

Тази басня е създадена за теб

Да, гениален начин измислили мъдреците в древността, как, без да обидят човека директно, все пак да му кажат истината право в очите. Те давали на хората да надникнат в чудно огледало, в което се отразявали всякакви зверове и странни неща, явяващи се зрелище колкото занимателно, толкова и поучително. Мъдреците нарекли това огледало басня и каквото и да виждали хората да вършат зверовете - и умно, и глупаво, неволно отнасяли към себе си и си казвали: "Тази басня е създадена за теб". Затова и да се сърди на баснята никой не може.
Да дадем пример.
Имало две високи планини, а на върха на всяка - замък. Долу, в долината, бродело гладно куче и душело земята в търсене на мишки или друг някакъв улов. Изведнъж от единия замък се понесъл звук от тръба, известяващ, че там сядат на масата. Кучето се втурнало към замъка с надеждата, че и за него ще остане късче храна. Но не успяло да пробяга и половината път, когато оттам спрели да тръбят, за сметка на което затръбили от другия. Кучето си помислило, че няма да успее за първия замък. Явно, там вече са се наобядвали, но затова пък във втория току-що сядат на масата. И то се спуснало от тази планина и се втурнало да катери другата. Тогава млъкнала тръбата във втория замък, а затръбили отново в първия. И то отново се спуснало надолу и се втурнало да катери първата планина. Така тичало нагоре-надолу, докато тръбите и в двата замъка замлъкнали, защото и на двете места обядът приключил.
Е, досети се какво са искали да кажат с тази басня древните мъдреци и кой е този глупец, който тича, докато не му се подкосят краката, но така и нищо не намира ни тук, ни там?

Х.К.Андерсен

събота, 16 юли 2011 г.

Чия е реколтата?

Всички знаят колко е работлива катеричката - не спира да работи от сутрин до здрач.
Една година решила да засее поле с пшеница. Отгледала чудесна реколта. Но винаги толкова бързала за работа, че не и останало време да прекара пътека до полето, а дотам и обратно скачала по дърветата.
Един паяк случайно открил полето и зърното много му харесало. Обиколил отвсякъде, но не намерил пътека. Решил да се възползва и с измама да прибере чуждата реколта. През нощта цялото му семейство прокарало пътека и за да изглежда, че често я използват, отвсякъде я оплели в паяжини.
На сутринта, когато пристигнала катеричката, заварила паяците да отнасят зърното.
-Кой ви е позволил да прибирате реколтата от полето ми? - възмутено се развикала тя.
-Защо наричаш това поле свое? - попитал паякът.
-Защото аз съм работила на него.
-Покажи тогава къде е пътя ти дотук!
-На мен не ми трябва път, аз мога да скачам и по дърветата - отвърнала катеричката.
-Ха, къде се е чуло и видяло някой да обработва поле, до което няма път! - презрително възкликнал паякът.
Катеричката се отнесла до съда, но по предоставените доказателства той присъдил реколтата на паяците.
Събрали те всичкото зърно от полето и тръгнали да го продават на пазара. Но по пътя ги застигнала ужасна буря. Те оставили житото край пътя и се разбягали да се крият. Когато бурята утихнала, се върнали и какво да видят? Огромен черен ястреб седял върху купа със зърно, разперил криле и го пазел от дъжда.
-Благодарим ти, че си пазил стоката ни! - казали те.
-Ваша? - възкликнал ястребът. - Как ли пък не! Че къде се е чуло и видяло такава добра стока да се оставя насред пътя без пазач?! Глупости! Това е моята стока и аз я нося на пазара да я продавам. Върви си по живо, по здраво, паяко, и не помисляй да ми възразяваш!
И с тези думи ястребът се издигнал в небето и отнесъл зърното.

африканска приказка

петък, 15 юли 2011 г.

Какво ще правиш утре?

Един военачалник попитал цензора Метел Македонски:
-Какво ще правиш утре?
-Ако заподозра, че ризата ми е научила какво ще правя утре, и нея свалям и изгарям - отвърнал той.

Петър Берон "Рибен буквар"

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Преговори

Вождът пушел лулата си, пускал кръгчета дим и ги гледал унесено. Завоевателят тихичко се прокашлял, за да привлече вниманието му.
-А! - кимнал Вождът. - Ти какво си побелял такъв?
-Къде? - изненадал се Завоевателят и се огледал в огледалцето, което бил приготвил за изгоден обмен.
-Навсякъде - изръмжал Вождът. - Какво искаш?
-Дай ми страната, гръмни се и умри - измърморил Завоевателят.
-По-силно, не чух!
-Добре, да минем по дългия път - въздъхнал Завоевателят. - Хау, Велики Вожде! Ние дойдохме с мир. Нека изпушим лулата на мира.
-Да изпушим! - съгласил се Вождът. - Там в кутията има тютюн, вземи си. Мързи ме да стана.
-Но върху кутията лежи някакъв полуразложен труп с томахавка в гърба - смутил се Завоевателят.
-Не обръщай внимание - махнал с ръка Вождът. - Сега изискванията са такива, на кутията да има предупреждение "Пушенето убива!"
-Но него не пушенето, томахавката ...
-Крадеше тютюн от кутията, значи пушенето е първопричината.
Пушили мълчаливо, пускали кръгчета дим и ги гледали унесено ...
-Да завъртим търговия, а ... - предложил Завоевателят. - Изгодно!
-Да завъртим - кимнал в съгласие Вождът. - Аз ще ти дам килограм злато, а ти - огледалцето.
-Еее, не знам ... - започнал да шикалкави Завоевателят. - Представа си нямаш колко трудно се правят тези огледала, пък и транспорта ...
Вождът прехапал устни, за да не се разсмее.
-А нашият шаман казва, че огледалото краде души.
-Е, добре, добре. Само за теб - килограм. Ще ме разориш - въздъхнал Завоевателят.
-По резултата от преговорите ще се види - килограм, два ... - придал си важност Вождът. - Писмена оферта носиш ли?
-Какво? - удивил се Завоевателят.
-И тия хора ни наричат диваци! - поклатил глава Вождът. - Ами че на теб на челото всичко ти е написано - четиридесет и четири годишен, пияч, първа експедиция.
-Как позна?
-Да не се отвличаме - строго казал Вождът. - Щом искате да работите с нас, може ли да науча с кого сте работили преди нас?
-С команчите нагоре по реката.
-Защо решихте да престанете да работите с тях и да започнете с нас?
-Команчите свършиха. В процеса на обсъждане на изгодна цена внезапно се оказа, че команчи повече няма. Нашите оръжия ... Това е едно такова ..., гръм от пръчка. Въобще, доста ефективна система за водене на преговори.
-Хм, никога не съм обичал команчите. И в работата с нас ли възнамерявате да използвате същата система за преговори?
-Не, не, нали вече казах, дойдохме с мир. Просто остана малко стока и решихме да потъргуваме с вас мирно, преди да тръгнем към къщи. А да връщаме огледалата обратно е някак глупаво.
-И да ги карате тук не е било особено умно - отбелязал Вождът.
-Аз ли не знам! По-добре да бяхме взели повече барут вместо тези дреболии. Сега нямаше да се налага да събираме провизии за пътя с мрежи и капани, а щяхме да си отстреляме.
-Барутът свършил, казваш - Вождът се надигнал от мястото си. - Хубаво, че намина да попушиш. Отдавна исках да обновя антирекламата на тютюнопушенето.
Завоевателят с ужас проумял, че е провалил най-важните преговори в живота си.
-Ако искаш, огледалото ще ти го подаря просто ей-така - прошепнал той.
-Велики Маниту, защо зад великата река живеят такива идиоти? - дълбоко въздъхнал Вождът. - Ти вече ми го подари, заедно с корабите.

автор неизвестен

сряда, 13 юли 2011 г.

Идеята за милиарди, която чакала на улицата

През 1974 г. младият парижанин Жан-Клод Деко се прехранвал с това, да разлепя рекламни обяви из своя град. Но ненадейно останал без работа, защото властите обявили тази дейност за незаконна. Жан-Клод не се обезсърчил, а напротив, започнал да обмисля как да продължи законно работата си, като при това тя да има принос за благоустройството на града. И измислил. Идеята го осенила внезапно, докато чакал автобуса, целият прогизнал от силния дъжд, както и останалите хора на спирката. Тогава той си помислил, че може да строи безплатно съоръжения за спирките на градския транспорт срещу правото безплатно да поставя на тях реклами. Отправил се с предложението си при кмета и получил разрешение. Този дъждовен ден може да бъде смятан за деня на основаване на крупната компания JCDecaux S.A. с огромен доход, основно от реклами.
В началото на 1999 г. придобили и крупната европейска фирма за производство и инсталиране на билборди - Havas Media Communication – Outdoor Advertising. В днешно време компанията не само е разпростряла дейността си в повече от 1200 градове по света, а и е разширила асортимента си от улично оборудване - навеси за автобусни спирки, павлиончета за вестници, пътни знаци, улични пейки, улични стълбове, кошчета за боклук, интерактивни рекламни панели и химически тоалетни.

Източник