понеделник, 14 май 2012 г.

От всеки камък заек не става

Имал Малчо камениста нива, та решил един ден да я очисти. Таман започнал работа, минали наблизо глупаци, попитали го:
-Какво правиш, Малчо?
-Зайци правя - отвърнал им той.
-Как ще правиш зайци, нали виждаме, че камъни събираш!
Изправил се Малчо, килнал капа на врата си:
-Че ги събирам, събирам ги. А като станат купчинка, ще започна от тях зайци да правя. Почакайте и ще видите.
Поработил що поработил, посъбрал камънак и хубаво огледал изпод вежди близкия трънлив слог. Кога минел оттам, все излизал по някой заек.
-Готово - подвикнал той на глупаците. - Добре си отваряйте очите, че то от всеки камък заек не става.
И запратил един ръбат отломък в буренака.
Както и очаквал, оттам скокнал заек, свърнал край глупаците и изчезнал към гората.
-Бре, то истина било! - развикали се те. - Може ли и ние да опитаме?
-Може - отвърнал Малчо. - Само че вие правете зайци в долния слог, че да не се омешат с моите.
И тръгнал към кладенчето за вода.
Запретнали ръкави глупаците, работят ли работят. Кога се върнал Малчо, из цялата нива ни едно камъче.
-Каква сте я свършили вие бре! - развикал се той. - Сега аз от какво зайци ще си правя?
-Остави се - отвърнали му съкрушено глупаците. - Напразно се бъхтахме. Ни един заек не смогнахме да измайсторим.
-Аз съм виновен! - плеснал се по челото Малчо. - Забравих да ви кажа, че като хвърлите камък, трябва да изречете: заек да станеш! Ама нейсе. Имам и друга нива, още по-камениста, там ще ви заведа, да ви омръзне зайци да правите.
И тръгнал към другия край на полето, сподирен от дружината на глупаците.

Атанас Стоянов, "Казвам се Малчо"

Това е българска стратегма за облагородяване на "земеделски земи" чрез конкурси в интернет. :D


понеделник, 7 май 2012 г.

Вързана мечка

Някъде, в някакъв град, един човек, доста богат, магазин решил да си отвори.
Както решил, така и сторил.
- Всичко е хубаво, всичко добро е, но магазин без фирма какво е? - си рекъл стопанинът на магазина. - Ще ми се присмиват мнозина, като видят, че над дюкяна още фирма не е закована.
Повече човекът и не умувал. Отишъл при този, който фирми рисувал, поръчка за фирма да си направи.
- Магазинът ми трябва да се прослави - рекъл той на рисувача, - щом фирмата над него закача. Затова ти прави, струвай, мечка на фирмата ми нарисувай.
- Мечка, мечка, каквото желаеш, ще нарисувам, но трябва да знаеш, че много бои за мечка отиват, а и мечките два вида биват.
- Добре де, преди да си отида, кажи ми какви са тия два вида?
- Единият вид е мечка вързана, а другият вид пък е отвързана. Сериозно говоря, не се шегувам. Кажи каква да нарисувам?
- Хубаво, колко ще струва едната, а и на другата кажи ми цената?
- Хатъра няма аз да ти троша - отвързана мечка струва пет гроша, а за вързаната ще дадеш десет. Разбира се, и двете ще ти харесат.
- От цената всичко ясно ми става. Отвързана мечка нарисувай тогава.
И ето че само подир два дена над магазина фирмата била закачена.
Два ли дни минали, три ли - не знам, но пороен дъжд изсипал се там.
Гледа стопанинът на магазина: на фирмата мечката я никаква няма.
- Брей - рекъл си, - по каква ли причина тоя човек така ме измами?
И след две-три минутки само намерил художника чак у дома му.
- Слушай - рекъл му, - това е измама! След дъжда мечката я никаква няма.
А художникът казал:
- Недей ми писка, отвързана мечка ти самичък поиска. Такава мечка при дъжд и влага, разбира се, че ще избяга.
- Добре, повече не се шегувай, една вързана мечка ми нарисувай, да си я взема утре ще мина - казал стопанинът на магазина.
За художника нямало никаква пречка - нарисувал за два дни „вързана“ мечка, която на фирмата и до днеска стои и ни от буря, ни от дъжд се бои.
А стопанинът на магазина разказвал от този ден на мнозина, които да купуват идвали тука, за тая случка, пълна с поука. 

Радой Киров

четвъртък, 3 май 2012 г.

"Фалшиви" пари за "фалшива" стока

Пристигнал при един ковач на кон Петър Първи.
-Подкови ми коня - казал. - Само хубави подкови да направиш!
Изработил ковачът една подкова и му я подал:
-Тази добра ли е?
Хванал я царят и я разгънал:
-Слабичка е!
Направил ковачът втора.
-А тази как е?
Царят разгънал и нея. Третата вече одобрил. Направил ковачът още три като нея и подковал коня.
Взел царят да се разплаща. Подал на ковача медни монети. Той огънал една и я счупил.
-А на вас парите са ви фалшиви - засмял се ковачът.
Подал му царят сребърна монета. Ковачът счупил и нея. Тогава царят му дал златна пара и казал:
-Тази не я чупи. Разбрах вече, удари коса на камък! Знаеш ли кой съм?
-Не, не знам.
-Аз съм Петър Първи, вашият господар. Работи все така и разказвай на хората как господарят е чупил подковите ти, а ти - неговите пари!

руска приказка