четвъртък, 29 септември 2011 г.

На нашия консултант и партньор

Глутница вълци хванали заек в гората и се наканили да го изядат. А заекът им казва:
-Почакайте, не ме изяждайте! Аз съм малък, вие сте много, няма да се заситите. А мога да  ви заведа на място, където пасе стадо овце.
Съгласили се вълците, потиснали глада си и последвали заека. Но след като вървели дълго, започнали да стават нетърпеливи. Гладът ги мъчел все по-силно и по-силно и начесто взели да питат:
-Много ли има още?
-Само да превалим онзи хълм - отвърнал заекът.
Започнали да изкачват хълма, но не могли повече вълците да овладеят глада си, нахвърлили се върху заека и го изяли. За наяждане - не се наяли, но поне нямало повече изкушение пред очите им. Изкачили хълма и видели стадото овце. Нахвърлили се и върху тях и след като се заситили добре, един от глутницата получил угризения:
-Някак не се получи добре със заека ...
-Да идем поне останките му да погребем - предложил друг.
Върнали се, погребали заека, сложили надгробен камък и се замислили какво да напишат върху него:
-"На приятеля ни  - заека" не върви. Няма да разберат защо приятелите му са го изяли.
-"На врага ни  - заека" пак не върви. Как ще ни е враг, като ни заведе при стадо овце ...
Мислили, мислили и написали: "На нашия консултант и партньор - заека".

сряда, 28 септември 2011 г.

Шоурум?














Източник: zerut.ru
Адаптация на български: Gloxy-Floxy

вторник, 27 септември 2011 г.

Най-невежият човек

средновековна арменска притча

Някакъв цар пожелал да построи кула, но това, което построели през деня, рухвало през нощта. И събрал царят мъдреците си, и ги попитал за причината. И казали те: "Ако искаш стените да не се рушат, намери един невежа и го зазидай в стената, повече кулата няма да рухне". И царят казал: "Направете избор сами и намерете невежа, когото жив да погребат в стената". И седнали мъдреците да решават къде да намерят невежа ... Един твърдял, че невеж е рибарят, друг - магаретарят. Накрая един от мъдреците предложил да изберат царския овчар, който бил роден високо в планината, целият си живот бил прекарал там с овцете и никога не се бил спускал ни в село, ни в град. Останалите се съгласили и изпратили конници да доведат пастира. Конниците го намерили и му предали царската заповед, да се яви в двореца. Пастирът отвърнал: "В живота си нито веднъж не съм се спускал ни в село, ни в град. Защо ме вика царят?" Конниците излукавили: "Не знаем". Пастирът ги нагостил обилно - агънце заклал, прясно сирене донесъл, развеселил ги и накрая ги заклел да му кажат защо го викат в двореца. И пратениците издали тайната: "Царят търси невежа, когото да зазида в стената при градежа на новата кула". Пастирът се засмял и казал: "Невежи глупаци са мъдреците, които са направили такъв избор. Сега ще ви покажа що за невежа съм аз." Докарал една бременна овца и предвидил какъв е пола и окраската на агнетата в корема и. Заклали овцате и видели, че казва истината. Същото направил и с втора овца. "В тези две стада пред вас - казал накрая той - зная всяка овца - коя е ялова, коя ще роди, мъжко ли ще е или женско, черно ли ще е агънцето, бяло ли или петнисто. Могат ли вашите мъдреци да направят това?" "Не, не могат" - отвърнали пратениците. "Знайте, че аз не съм глупецът, когото търсите - продължил пастирът. - Но мога да ви кажа как да го намерите. Разгласете навсякъде, че царят отнема всички притежания на везира, да го изтезават публично на площада и след това обявете, че е умрял. После глашатаите да обявят, че се търси кой да стане везир и че този, който се съгласи, ще получи всички имоти и богатства на предишния. Ако човек, след като е видял как са постъпили със стария  везир, пожелае да заеме мястото му, той е глупак и невежа, който заслужава да бъде зазидан жив." Така и направили. И когато обявили, че търсят нов човек за това място в двореца, намерил се такъв, който пожелал да го заеме. "Видя ли какво се случи с предишния везир?" - попитали го. "Видях" - отвърнал той. Тогава го хванали, зазидали го в стената и тя станала нерушима.

по Вардан Айгекци в съкращения

понеделник, 26 септември 2011 г.

Дивиденти


Посрещайки утринта в понеделник, започваш да осъзнаваш, че инвестицията в спиртни напитки не ти е донесла никакви дивиденти, освен махмурлук.

 

сряда, 21 септември 2011 г.

Великата тиква

Хуей Цзъ казал на Чжуан Цзъ:
-Владетелят на Вей ми подари семена от голяма тиква. Посадих ги и порасна толкова огромна тиква, че даже и да я нарежа на части и да си направя от нея бъчва, няма къде да я сложа. Излиза, че тиквата ми е прекалено голяма, за да има от нея някаква полза.
Чжуан Цзъ отговорил:
-Да, виждам, че не знаеш какво да правиш с големите неща. Един човек от Сун знаел тайната за приготвяне на мазило, което предпазва от измръзване в студена вода. А знаел това, защото семейството му от поколения се препитавало от боядисване на прежда. Чуждоземен търговец разбрал за мазилото и предложил да го купи за сто златни монети. Събрал се родът и разсъдили така: "Ние от поколения боядисваме прежда, а сме успели да спестим едва няколко златни монети. Да го продадем." Търговецът, получавайки мазилото, го подарил на владетелят на царство У. В тоя момент царството било нападнато от войските на Юе. Царят на У изпратил воините си да отбраняват царството. Било през зимата и благодарение на мазилото, с чиято помощ можели да се сражават във водата, лесно отблъснали агресора. За награда царят подарил на търговеца имение. Притежавайки едно и също, един цял живот боядисвал прежда, а друг получил цяло имение. И станало така, защото по различен начин се възползвали от това, което притежават. 
И ти, уважаеми, имаш огромна тиква, а не знаеш какво да я правиш. Защо не издълбаеш от нея лодка и не се впуснеш в странстване по реки и езера? А ти се оплакваш, че няма  къде да я денеш. Види се, в съзнанието ти е такъв гъсталак, че не можеш да се измъкнеш от него.


понеделник, 19 септември 2011 г.

Колелото на живота




























Можете да я оспорвате, разбира се. :)

неделя, 18 септември 2011 г.

Първо правило на маркетинга

След като Ева опитала забранения плод, възкликнала:
-О, Боже, аз съм гола! С какво да се покрия?
А съблазнилата я змия веднага откликнала:
-Мадам, позволете да ви представя каталог с женско бельо ...


Първо правило на маркетинга - като примамиш хората със забранения плод, създай у тях  нова потребност.

петък, 16 септември 2011 г.

Жабокът - брокер

Жена върви покрай блатото, а оттам изскача жаба и и проговаря с човешки глас:
-Аз съм омагьосан брокер. Целуни ме и ще добия предишния си вид!
Жената се навежда и я вдига от земята. Но не я целува, а грижливо я прибира в чантичката си.
-Брокери под път и над път! - мърмори си тя. - Но колко мога да получа за говореща жаба ...

сряда, 14 септември 2011 г.

Стъпка по стъпка


понеделник, 12 септември 2011 г.

Хич не си го и помисляй!


неделя, 11 септември 2011 г.

Мъже в униформа

Един ден американският писател-хуморист Робърт Бенчли бил на обяд с приятели в хотел "Algonquin". На излизане, все още увлечен в разговор с приятелите си, Бенчли безцеремонно подхвърлил на униформен мъж, който стоял до вратата: "Добри човече, повикайте ми такси". Мъжът възмутено отвърнал: "Господине, аз не съм портиер, а контраадмирал във Военноморските сили на САЩ!" "Повикайте ми боен кораб тогава" - засмял се писателят.

петък, 9 септември 2011 г.

Спор

Един летен ден старец събирал билки близо до пасбище. Изкачвайки се по хълма, чул гръмките възгласи на двама мъже. Мъдрият старец никога не се месел в чужди спорове без да го питат и затова просто продължил да бере целебни треви. От другата страна на хълма двама овчари спорели за държавния живот и делата на владетеля. Единият ругаел царя и чиновниците, другият ги защитавал. И двамата слабо разбирали това, относно което спорели, което не им попречило отначало дълго да доказват правотата си с викове, а после и да се сбият. Те като овни се хвърляли в битка неизвестно защо и отскачали без да постигнат резултат. През това време собственото им стадо се разбягало по цялата околност. 
Най-накрая, измъчени и прегракнали, те се качили на хълма, зад който бил мъдреца, за да отдъхнат. Но като видели стареца, веднага се отправили при него да разреши спора им. 
Той изслушал объркания им разказ и казал:
-Вие се занимавате с много странно нещо - гледате овце, доите ги и се опитвате да съберете млякото в решето.
Тогава пастирите се сетили за стадото си и хукнали да го събират.

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Сутрин

сряда, 7 септември 2011 г.

Майстор Манаси

Живееше си едно време в наше село човек на име Манаси. Манаси нито ореше, нито сееше, нито жънеше. Пък и нищо си нямаше - нито нива, нито кон, нито крава. И къща нямаше - живееше по чуждите къщи. Имаше си Манаси дребен занаятец, с него изкарваше прехраната си: шивач беше, шиеше хубави кожени кесии за тютюн. Ей такива е, колкото ръкавица, съшити от триъгълни късчета кожа, обагрени с разни цветове. Отгоре кесията се стягаше с кожена връв, а на двата края на връвта висяха шарени ресни като корените на луковица…
Щом някой скъсаше или загубеше кесията си за тютюн, повикваше Манаси и кажеше:
- Хайде, Манаси, кесия да ми ушиеш!
- Каква я искаш? - пита Манаси. - С ресни или без ресни? С ресни струва три пъти по-скъпо.
- С ресни, с ресни бе, човече!
- Добре, но само че кожата ще си купиш ти и три дни ще ме храниш даром!
- Прието, майсторе, заповядай дома утре!
Запретва се на другия ден Манаси - шие, крои и за три дни кесията готова.
Днес у тогова, утре у оногова, най-сетне не остана в наше село човек без тютюнева кесия. Нямаше вече и хляб за Манаси.
- Ще зарежа вече това село! - каза си веднъж майстор Манаси. - Ще тръгна по света, пари да печеля, богат да стана.
Решено - сторено! Набучи майстор Манаси грамадни ножици в пояса си и замина. Стигна в непознато село, тръгна по улиците и се провикна из цяло гърло:
- Ха майстор шивач, ха-а-а! Всичко шия, всичко мога!
Чу го един човек, попита го:
- Майсторе, ами кожух знаеш ли да шиеш?
- Знам я, как да не знам? Всичко мога, всичко шия!
- Щом си такъв майстор, заповядай дома! Имам три овчи кожи: искам да ми ушиеш от тях кожух, дълъг до земята.
- Бива, господине, и по-дълъг може!
Въведоха майстора в къщи; седна, разположи се и рече:
- Сложете сега да хапнем!
Сложиха му гозба, нахрани се Манаси до пресищане.
- Постелете сега да спим, пък утре рано работа ще почнем!
Постлаха му мека постеля, легна, наспа се Манаси като младенец.
На утрото човекът го попита:
- Е, как е, майсторе, да донеса ли кожите?
- Почакай - важно отвърна майсторът. - Днеска ножиците си ще точа.
Измъкна Манаси тежките ножици от пояса си, точи ги, гласи ги - цял ден. Обядваха, вечеряха и пак легнаха да спят.
На утрото взе Манаси кожите, разпростря ги на пода, коленичи и се залови за работа. Мери - крои, крои - мери, чак до залез слънце.
- Е? - пита го човекът. - Ще стане ли дълъг кожухът?
Майстор Манаси се почесва по врата и важно-важно отговаря:
- Право да ти кажа, господарю, кожух няма да стане - кожите не стигат. По-добре ще е утре шарено кожухче да ти ушия. Без ръкави ще е, за под абата. Чудо ще стане! Нямаше какво - съгласи се човекът.
На утрото майстор Манаси пак се залови за работа. Мери - крои, крои - мери, пак до залез слънце.
- Е, майсторе, как е, ще стане ли кожухчето?
- Няма да го бъде, чорбаджи!
- Че защо бе, майсторе?
- Кожите не достигат. Пък и да ти кажа ли, защо ти е кожухче, аба като имаш? По-добре да ти ушия аз на тебе едни дълги калцуни - хем краката ти ще топлят, хем коленете ти ще пазят.
Какво да прави човекът — съгласи се пак.
Но и за калцуни кожите не стигаха!
- Бре да се не види! Ами сега?
Най-сетне майстор Манаси рече:
- Слушай, господарю, кожух не стана, нито кожухче и калцуни. Но утре ще видиш каква чудна кесия за тютюн ще ти измайсторя!
Прехапа устни човекът и пак се съгласи. Вечеряха, спаха, станаха. Запретна се майстор Манаси и до вечерта кесията беше готова - с ресни и висулки, да й се ненагледаш!
Подаде я майсторът на човека, засука мустак и гордо-гордо изрече:
- Видиш ли, господарю, това се казва кесия: няма втора на света! Плащай сега, да видим какво ще платиш!
Човекът нищо не отговори. Той дръпна кесията, нахлузи я на Манасиевата глава, ритна го в гърба и рече:
- На такъв майстор - такава отплата! Отсега нататък да викаш вече не "всичко мога, всичко шия", а - "каквото зная, това шия". Разбра ли, пакостнико!

Георги Райчев

петък, 2 септември 2011 г.

Професионална история с поука

В училище децата получили за домашно да разкажат по една история, свързана с професията на близките им, в която да има поука. На следващия ден учителката проверила как са се справили с домашното.
- Аз съм от фермерско семейство - започнало да разказва първото детенце. - Веднъж с татко тръгнахме към пазара да продаваме стока. Бяхме сложили кошница с яйца на предната седалка. Но при една неравност на пътя колата подскочи, кошницата падна и яйцата се счупиха. Поуката е да не слагаме всички яйца в една кошница.
- Нашите също са фермери - споделило второто. - През пролетта сложиха яйца да се мътят, но само от половината се излюпиха пиленца. А поуката е да не броим пилците преди да са се излюпили.
- Моята леля е летец - прекъснало фермерската сага трето. - През войната самолетът и бил улучен и се наложило да скочи с парашут на вражеска територия. Леля ми разполагала само с бутилка уиски, една картечница и брадва. Докато падала с парашута, изпила уискито. Когато се приземила, изтребила голяма част от враговете с картечницата. Когато патроните и свършили, започнала да ги посича с брадвата, докато тя се изтъпила. Останалите удушила с голи ръце.
- И каква е поуката от тая история? - възкликнала ужасена учителката.
- Да стоите далеч от леля, когато е пила!

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Как е завъден оризът в България

... или как злобата (макар че по-често мързелът) върти колелото на прогреса

Веднъж един турчин утепал един жерав, па взели, та разпрали жерава. Като го разпрали, във воденицата му намерили някакво семе, каквото нямало по тия места.
Чудили се какво ли ще да е това семе, па взели и го посеяли, за да видят какво ще поникне. Минало се малко, поникнало семето и хванало да расте нещо като трева. Те чакали, та пораснала тая трева, станала като просо и узряла. Тогава взели, та стъркали това растение и видели, че е ориз. Оттогава захванали да го сеят.
Като сеяли ориза, хората не знаели как да го работят, та затова им давал малко плод. Веднъж един чорбаджия посял с ратая си ориз. Господарят нахокал за нещо ратая, а тоя се разсърдил, взел една коса и скришом окосил ориза, докато бил още мъничък и зелен. Нему се чинело, че като го окоси, няма вече да го бъде, а оризът пораснал пак и дал повече плод, отколкото по-рано. Оттогава чак и досега, докато оризът е още на трева, все го косят, за да е повече плодовит.

народна приказка