вторник, 29 ноември 2011 г.

Притча за човешката глупост

Една индийска жена работела на строеж. На главата и трупали тухли и тя ги носела от единия край на строежа до другия. Работата била изтощителна, а времето горещо. В някакъв момент тя залитнала от умора и тухлите се разсипали. Жената не можела да ги натовари обратно без чужда помощ, седнала на земята, разплакала се и от все душа започнала да се жалва на бог от съдбата си. 
Бог не издържал мъката и, явил и се и я попитал:
-Кажи с какво да ти помогна? Готов съм да изпълня всяко твое желание.
Тя избърсала сълзите си и го помолила:
-Господи, нареди обратно тези тухли върху главата ми!

Използвайте възможностите пълноценно! :)

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Внимавайте как инвестирате!

Това се случило по времето, когато още нямало писменост. Тогава живял принц, който бил омагьосан и можел да произнесе само една дума за годината. Ако през цялата година не продума нито веднъж, на следващата можел да каже две и т.н. 
Един ден срещнал прекрасна принцеса със златни коси, алени устни и сини очи, в която се влюбил безумно. Но трябвало да чака две години за да и каже: "Скъпа моя!"
В течение на тези две години решил да и признае, че я обича. За това му било нужно да изчака още три години. А през тези три години решил да и предложи да се омъжи за него, за което трябвало да изчака още три години.
И ето, минали осем дълги години от първата им среща. Те се видели отново и принцът отвел девойката на най-романтичното място в кралството си. Избирайки подходящ момент, той произнесъл с всичкия драматизъм, на който бил способен:
-Скъпа моя, аз те обичам! Стани моя жена!
Принцесата го погледнала въпросително, повдигнала една руса букличка от ушето си и попитала:
-Какво?

петък, 25 ноември 2011 г.

Съкращения

Май опасенията ви са основателни, Фън! :D


вторник, 22 ноември 2011 г.

Все дяволът виновен

:) Реших, че е справедливо да изложа нещата и от тази страна и да приключа серията. 

Имало един човек, който за грешките, които правел или за несполуките си в живота, все дявола кълнял.
Дотегнало най-после на дявола от тези клетви и решил да си отмъсти и да го поучи. Един ден човекът впрегнал биволите си в колата и тръгнал на път. Но като минавал край едно кафене, отбил се в него и пуснал биволите сами да карат, без да размисли, че могат да направят някоя пакост по пътя. Дяволът разбрал, че биволите без водач ще направят някоя пакост, затова решил да засрами нехайния човек пред всички мъже и жени, които били събрани около една чешма и чакали ред да си напълнят стомните и менците.
Дяволът се превърнал на човек и се приближил до тях.
- Виждате ли ме, бре хора, или не ме виждате? - попитал дяволът.
- Виждаме те, та какво от това?
- Като ме виждате, искам да знаете, че аз съм дяволът. Ето, сега ще се преобразя, а после пак ще стана човек.
Каквото казал - направил го. Някои от жените и мъжете се поуплашили.
- Не се страхувайте. Превърнах се на човек, за да засрамя оногова, който постоянно мене кълне за своите грешки. Нека да разбере, че не съм аз виновен за неговата небрежност. Нà, гледайте сега - пуснал биволите си сами да водят колата, а той си пие кафето спокойно. В това време зажаднелите биволи се отбили от пътя и се втурнали към чешмата. Наскачали да ги спрат, но било късно - те изпотрошили стомните и изпотъпкали менците.
Вдигнала се врява:
- Сега нали виждате, кой е виновен?
Дочул врявата и се затичал стопанинът, който кълнял дявола с люти клетви:
- Ях, дяволе, дяволе, пак ми направи голяма пакост. Проклет да бъдеш!
- Да се пукнеш! Не те е срам, все мен да кълнеш - отговорил дяволът. - Попитай тези хора кой е виновен. Ти не си отваряш очите, а дяволът виновен!
Жени и мъже с кобилици набили небрежния, който оттогава поумнял.

българска народна приказка


неделя, 20 ноември 2011 г.

Казанджия-калайджия


Един казанджия, като гледал бакърите, че са червени, не му ставало особено приятно и си казвал: "Ех, да можех да калайдисвам, че да направя тиганите бели, да блестят! Не е зле да стана калайджия".
И така, казанджията нагрял един казан добре и поставил калай, за да го калайдиса. Тъй въртял разтопения калай в казана, инак въртял, а той, като живо сребро, все бягал по бакъра и нито капка не се залепвала. Мъчел се казанджията, ядосвал се - нищо не помагало. Дошли приятели да гледат какво ще стане. И почнали да го учат - един едно, друг друго да смеси с калая, та дано хване. Всичко добре, но при тях се бил промъкнал и дяволът, та кой каквото кажел, все му се надсмивал.
- А бре, нищо не липсва, но майсторлъкът е да намериш колко драма калай трябва да се постави, там е тайната. Пък то изведнаж такава работа не става - трябва човек да се мъчи, докато сполучи.
Така разправял дяволът. Всички се съгласили с него, съгласил се и казанджията. Той се мъчил три дена и три нощи да улучи мярката. Пот обливала челото на казанджията, много въглища изгорил, много калай изхабил, но всичко било напразно. Голяма мъка налегнала казанджията, не само затова, че не можел да намери мярката, но още защото дяволът всеки ден идвал в дюкяна му и нищо не харесвал: че калфата държал казана така, а не иначе; че огънят бил силен, че други път бил слаб; че калаят бил малко, а после пък много. Той все измислял такива дяволщини, които страшно сърдели казанджията и винаги грешал. Най-после толкова много дотегнало на казанджията, че сърдито му казал:
- А бе, ти съдия ли ми си, че си застанал над главата ми, да ме съдиш? Това не било, онова не трябвало! Като че съм те викал да ме учиш как да калайдисвам казани. Я си върви по работата и не ми влизай вече в дюкяна, че иначе ще те изхвърля.
При все че дяволът нямал срама, престорил се пред хората, че уж се докачил. Той застанал до чешмата да чака там калфата и да му се присмива. Не минало много време и ето, калфата дошъл на чешмата да налее вода. Дяволът се разкискал:
- Е, казанджията можа ли да калайдиса без мене казана?
- Не, не го калайдиса. Да го вземе дявола и казана, и майстора! - рекъл калфата.
- Ха-ха-ха! Нека се помъчи още някой ден и я го калайдиса, я не - едно от двете!
По два-три пъти на ден все така се надсмивал дявола на калфата, когато дохождал на чешмата за вода и го надумвал да се скара с майстора и да побегне от него.
Една привечер калфата отишел пак за вода, а дяволът го запитал:
- Е, калфа, калайдисахте ли казана?
Калфата, който и без това бил ядосан, казал сърдито:
- Е, пукна дявола, калайдисахме го.
Дяволът помислил, че казанджията е сполучил, затова му идело да се пукне от мъка и без да се усети, се издал:
- Ами кой ви каза да турите нишадър, за да се хване калаят?
- Който ни го каза - каза ни го; твоя работа ли е да знаеш?
Хитър излязъл калфата, той веднага се досетил, че нишадър трябва да се прибави. Отърчал в дюкана и обадил на майстора, какво чул от дявола. Купили нишадър. Щом посолили казана с него, калаят веднага се хванал, като че ли с туткал са го лепили.
Калайдисали казана и го поставили на показ пред дюкяна да го гледа цял свят.
Всички, които гледали калайдисания казан, се чудели и възхищавали. Приятелите на казанджията, който вече минавал за калайджия, рекли:
- Е, майсторе, пукна вече дявола, щом успя да калайдисаш казана!
Дяволът, като чувал тия думи и от приятелите, и от майстора, а най-вече от калфата, пред когото се изпуснал да каже: "Кой ви каза да турите нишадър в калая", от голяма мъка се пукнал и осмърдял цялата махала. Така той си отмъстил. Затова и до ден-днешен, когато се калайдисва, засмърдява наоколо. Който не вярва, нека помирише - когато калайдисват - и ще се увери.

българска народна приказка

 Източник

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Съвет от природата - как работата да не ни докара главоболие

Погледът на карикатуриста Сергей Елкин: Плитко свършената работа е профилактика на служебната преумора и главоболието.

А закачката е с Антинобеловата награда за орнитология, 2006, присъдена на американските биолози Айвън Шваб и Филип Мей за изследването "Защо кълвачите не страдат от главоболие". Изследването не е извело резултати в контекста на карикатурата, разбира се.



сряда, 16 ноември 2011 г.

Добрият началник

Веднъж Директорът решил неочаквано да изпрати тримата си Началници на отдели в отпуск. Но не обикновен отпуск, а на необитаем остров, където няма никаква връзка с цивилизацията - ни телефони, ни интернет. А целта на тази машинация била да провери кой от тях е добър началник и кой - не чак толкова.
След месец експериментът приключил и резултатът бил такъв: Първият отдел за времето на отсъствие на Началника си влошил работата си; Вторият отдел я подобрил значително и дал най-добрия резултат за последните три години; а в Третия работата следвала обичайния си ход.
Тогава Директорът свикал Общо Събрание и обявил: "Добрият Началник трябва да умее да организира дейността на отдела си така, че тя да не изисква неотклонното му присъствие и да не спира в негово отсъствие. Добрият началник също така не бива да спъва работата на сътрудниците си."
И на следващия ден уволнил Началниците на първите два отдела, а на Началника на третия дал премия.


понеделник, 14 ноември 2011 г.

Молитва за злато

Казали на едного, че ако се моли на Бог едно денонощие за каквото и да е, той ще му го даде. После му дали една купчина боклук и го накарали да повтаря 24 часа:
-Превърни тази купчина в злато, превърни тази купчина в злато, превърни тази купчина в злато ...
И той се молил. Повтарял това десет часа, дванадесет часа, шестнадесет , двадесет, двадесет и един, двадесет и два, двадесет и три. На двадесет и четвъртия вече бил ужасно изтощен и казал:
-Е, добре, щом боклукът няма да се превърне в злато, нека поне се превърне в желязо. Какво пък, и желязо не е лошо ...
И боклукът се превърнал в желязо.

индийска притча  

Лично за себе си до тоя момент не съм намерила промисъл, полагайки безуспешни опити да постигнем нещо, кога е правилния момент за редакция на плановете ... :)

петък, 11 ноември 2011 г.

Надомна работа























Ей така ме накарахте да се чувствам с вашите снежни постове рано зарана. :P
Изображението е от zerut.ru .


сряда, 9 ноември 2011 г.

Пътят винаги се мени

Веднъж в града, където живеел тогава Учителя и работела Школата на Пътя (на търговията), пристигнал международно известен автор на книги за продажбите и теория на търговията. 
Учениците попитали Учителя, възнамерява ли да се срещне с него. Учителят отвърнал:
-За какво? Нашите пътища са различни. Той пише днес книги за това, което аз съм постигнал вчера. Всичко, което знам днес - аз постигам Пътя, в който единственото неизменно е това, че непрекъснато се мени.
Така Учителят дал на учениците да разберат, че никаква книга или теория не могат да заменят за тях  вечното постигане на Пътя на Търговията.

Тадао Ямагучи

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Пестеливост


Майстор на тепсии (тави) попитал Малчо как се е замогнал.

-Чрез пестеливост - бил отговорът.

На следващия ден онзи започнал да прави сита.

Атанас Стоянов

петък, 4 ноември 2011 г.

Признателност към клиента

В курортния град Анапа, на кавказкото крайбрежие на Черно море, има паметник на почиващите. Градът изцяло се издържа от туризъм (поне според източниците, които ми попаднаха на първо четене) и явно там имат благоразумието да не забравят кой им пълни джоба. 
Бялата шапка в композицията е някакъв специфичен местен символ, но не можах да намеря подробности за нея, освен че тя си има собствен паметник.



сряда, 2 ноември 2011 г.

Отколешни български дефицити

Изображение от  Wikimedia Commons
... А аз стоях до среднощ в министерството и работех. Защото така съм възпитаван - да работя. Да се уча. Един ден разказах на баща си - в началото на нашия век беше, току-що се бях завърнал от Париж: "Татко, казах, там от гости, от туристи, лесно се печелят пари. Хората работят, продават деликатеси, фини неща и пак печелят. Ние имаме хубава природа, хубави места, защо да не спечелим от тях?" А той ми каза: "Да, но хората там много-много работят и са много честни. Честността е също стока и тя издига престижа на нацията. Ние, българите, трябва първо да се научим да бъдем честни и работни, че тогава да печелим от чужденците. Ние гледаме на чужденеца като на прелетна птица. Гледаме да му оскубем перата до дъно и дим да ни няма. Изчезваме." Тази черта се насажда със сурова дисциплина. Аз се уважавам като работодател и като министър. Аз уволних Йордан Йовков без да ми мигне окото, защото той бе добър писател, но лош чиновник, не знаеше никакви езици, освен български и турски - пардон, румънски. Той не се бе постарал в Букурещ да научи френски, английски и немски. Твърде съм суров, вярно е - суров и безпощаден. 
Аз не се трогвам от сълзи. 
Аз не вярвам на вдовици и хленчовете им. Не. Искам работа. Като министър една вечер приех млад мъж, който искал да отваря фирма за внос на плугове "Рудолф Бехар" - помня го - и на вършачки "Клайтон" и "Рустон". Аз му казах, че плуговете "Рудолф Бехар" са по-лоши и по-слаби от плуговете "Рудолф Сакс" - да опита от всички фирми, да избере най-хубавото. Не ме послуша и достави "Рудолф Бехар". Но фалира - те не се харчеха. Повече се харчеха универсалните плугове - обръщачите, всяко нещо, господин Памукчиев, иска учителя си. И всяка фирма - съветника си. Аз учех младите търговци на честност, на уважение към клиента и сочех за пример евреите - търговци на платове - ще ти свали сто топа, ще ти премери сто чифта обувки и ще ти продаде. Ще спечели. Така се лови клиент, с труд, уважение и внимание. Вниманието ни липсва, господин Памукчиев, вниманието и уважението. Оттам идва и нямането. Това внимание е ценна стока ...

из "Буров" на Михаил Топалов от поредицата "Парите на България"