понеделник, 17 декември 2012 г.

Еленът Рудолф - рожба на рекламата

Имената на елените, които управлява Дядо Коледа, се появили за пръв път през 1823 г., когато била написана песента "Нощта преди Рождество". В нея той се обръща към тях по име:
"Now! Dasher, now! Dancer, now! Prancer, and Vixen!
On! Comet, on! Cupid, on! Dunder and Blixem!
To the top of the porch! to the top of the wall!
Now dash away! dash away! dash away all!"
Както се вижда, в песничката елените са осем и между тях отсъства Рудолф.
Той се появил след век, през 1939 г., когато един от големите универсални магазини на Чикаго, Montgomery Ward, се готвел за коледна рекламна акция. Решили да изготвят цветни брошури със забавни истории и реклами на магазина. Копирайтърът Робърт Мей получил задачата да напише текст със съответното съдържание. Тогава Мей създал образа на елена Рудолф, който има голям, червен, светещ нос. Заради носа му другите елени странели от него. Но веднъж Рудолф помогнал на Дядо Коледа да намери пътя в тъмнината точно със светещия си нос. Така подаръците били доставени навреме и Коледата "спасена". Фактически, Мей пресъздал историята на собственото си детство. Той също имал проблем в общуването със съучениците си. Макар и да е трудно за вярване към днешна дата, поръчителите останали недоволни от историята и дълго отказвали да я публикуват. Но нямало никаква причина да съжаляват, че отстъпили в крайна сметка - в нея година бил разграбен петстотин хиляден тираж. В последствие тиражите станали многомилионни. Популярността на елена с червения нос нараснала още повече през 1949, когато приятелят (по други версии роднина) на Мей, Джони Маркс, написал музика към историята, която била в стихове, и песента била изпълнена от певицата Джин Отри. В следващите години историята била преведена на 24 езика, а от средата на 60-те американските телевизии започнали традиционно да излъчват игрални и анимационни филми за Рудолф.

петък, 23 ноември 2012 г.

Ако още не сте изтеглили ряпата, търсете си "мишка"!


вторник, 20 ноември 2012 г.

Каква бира пият учените?

В края на миналата седмица като се присетих  за Нилс Бор, ми попадна и тази история ...

В края на посещението му в СССР през 1961-ва, когато го изпращали(от текста не става напълно ясно на авто- или на аерогарата), се оказало, че отпътуването за Копенхаген ще е с няколко часа закъснение. Групата на изпращачите започнала неусетно да се топи. И в някакъв момент се оказало, че са останали да му правят компания само кандидат на науките и студент. За да уплътнят времето, отишли да пият бира. Тогава го попитали каква бира пият в Дания.
- Даже не можете да си представите колко сериозен въпрос задавате - отвърнал той. - Работата е там, че естествените науки в Дания се финансират от пивоварна "Карлсберг". Затова всички, които работят в нашата сфера, поддържат своите благодетели и пият "Карлсберг". На свой ред, друга пивоварна - "Туборг", поддържа хуманитарните и съответно те пият само нея.
- А как Ви се струва нашата бира? - попитали руските физици.
- Важното е, че не е "Туборг"! - отвърнал Бор.

През 1970-та "Карлсберг" поглъща "Туборг" и какво се е случило със спонсорирането на науките от тяхна страна не знам. Но това, заради което ви разказвам тази история, е че се опитах да си представя как нашите естественици пият тенденциозно "Каменица"(примерно), а хуманитарните - "Шуменско"(да речем) ... и не успях. Ами те да не са някакви футболисти?! Или греша? :)

Източник на историята: "Педагозите също се шегуват"




сряда, 14 ноември 2012 г.

Добре свършена работа

Един господар изпратил слугата си на пазар с много поръчки. Слугата се върнал, но бил забравил да свърши нещо дребно. Господарят се разгневил, дълго му се карал и накрая назидателно заключил:
- Добрият слуга не само върши това, което му е поръчано. Той се досеща и за онова, което господарят му може да е искал, но да е забравил да каже и върши и него!
На следващия ден господарят се разболял и пратил слугата за доктор. Слугата тръгнал и не се върнал целия ден, а чак вечерта.
- Какво правиш, за Бога? - изпъшкал господарят. - Доведе ли лекаря?
- Господарю, постъпих така, както ми нареди вчера - отвърнал слугата. - Доведох не само лекаря, а и всички, които може да ти потрябват, ако не успее да те излекува - нотариус, за да си напишеш завещанието; свещеник да те изповяда; оплаквачки; дърводелец да ти вземе мярка за ковчег; гробари и каменоделец за надгробната плоча.


петък, 9 ноември 2012 г.

Чуден маркетинг

Представете си, че работата ми е да продавам вафли. Хората знаят, че в магазина открай време се продават вафли и вафли идват да търсят. Обаче аз го спретвам по следния начин: закачам на стената огромен плакат на хилти ( де да знам, може пък на някого да му потрябва ), друг на Вяра, Надежда и Любов (щото това интересува целокупния български народ) и прочие неадекватности. В крайна сметка, единственото, което остава да напомня какво се продава тук, са три опаковки от вафли, търкалящи се някъде, където не е сигурно, че ще бъдат забелязани. А с посетителите говоря за всичко друго, но не и за вафли, даже не и за сладкарски изделия,  въобще изключително много внимавам да не спомена нещо свързано с брашно, еле пък със захар. И ако някой случайно се осмели да попита: "Ама тук не се ли продаваха вафли?", аз му отговарям: "Да бе, вафли се продават. Чакай да ти разкажа един виц!" И започвам нескончаема серия вицове (но не "един отишъл да си купи вафла"), при положение, че покрай магазина почти всички разказват вицове, без да им е работа и съответно да целят да ти продават каквото и да било. Просто на повечето наоколо толкова им се разказват вицове, че почти не са останали такива, на които да им се слушат.
И ... ей така си продавам вафлите.

Аз, всъщност, никакви вафли не продавам, но много ми се ще някой да ми обясни промисъла в такъв маркетинг, защото съм в дълбоко недоумение. :)




петък, 2 ноември 2012 г.

Притча за авгиевите обори и аутсорсинга

... или Как е правилно да се вършат подвизи

Наел се Херакъл да свърши чутовен подвиг - да изчисти оборите на цар Авгий, които не били виждали лопата и количка от години. А после седнал и се замислил: "Аз хубаво се наех, а сега как да направя такова чудо?!" Мислил, мислил и изведнъж му просветнало - АУТСОРСИНГ, разбира се, ще правим аутсорсинг!
Тръгнал през пазара, а там тече пълноводна река от нелегални имигранти. "Ето кой ще свърши работата!" - потъркал ръце Херакъл и ги наел срещу незначително възнаграждение. Оставил ги да чистят оборите, а той отишъл сам да извърши някой-друг подвиг.
Вършил каквото вършил и се върнал да види как върви работата. Оборите вече били почистени до блясък, а имигрантите даже се канели да отведат конете. Хвърлил им той един хубав бой и ги изгонил, без да им плати стотинка, разбира се.
Явил се накрая Авгий и се изумил от резултата.
- Та как казваш свърши работата? - попитал той.
- С ръ..., ра..., такова де - река - не загубил присъствие на духа Херакъл.
- Я не ме прави на будала! - ядосал се Авгий. - Тук имигранти работеха, нали сам видях.
- Какъв ти е проблемът?! - не му останал длъжен Херакъл. - Аутсорсинг - който го може най-добре, той и работи!
И заплащането, все едно, си прибрал.


понеделник, 22 октомври 2012 г.

Преквалификация

PR-мениджърка е съкратена и никъде не може да си намери нова работа. Накрая започва като продавач-консултат в магазин за битова техника. Пристига клиент и пита:
- Бихте ли ми показали сокоизтисквачка?
- Знаете ли, аз не съм чак толкова силна в пантомимата - смущава се новоизлюпената консултантка.


петък, 12 октомври 2012 г.

HR-приказка за питката

Новоизпечената випускничка на най-стария университет в страната "Баба и дядо" и пълна отличничка Питка тръгнала да си търси работа. Първата компания, с която се сблъскала, се наричала "Зайко". Но още преди изтичането на изпитателния срок Питката проумяла, че да бъде изядена не влиза в кариерните и планове. Подала заявление за напускане и с думите "и от тебе Зайко ще избягам" се търкулнала закратко в компанията "Вълк", откъдето се прехвърлила в "Мечка". Когато се срещнала с Лиса, Питката вече имала доволно обемно CV и всяка следваща компания в кариерата и била по-крупна от предишната. Лиса, обръгнала като специалист "човешки ресурси", била наясно, че сътрудници с подобен маниер се интересуват единствено от кариерния си ръст. Предложила и място "на носа" на компанията и Питката останала там завинаги.

Следва доволно тъп извод, че подобен тип служители, се манипулират най-ефективно с "потупване по рамото", който пропускаме. Идеята беше да реализираме тематично разнообразие и да си обогатим асортимента. До момента разполагаме със:
и на недовършени чернови с:
- Психологическа приказка за питката
- Кабалистична приказка за питката
При заявен потребителски интерес мога да се забързам. :)


понеделник, 8 октомври 2012 г.

Искаш ли да живееш, умей да се въртиш!

По времето на Херодот живели в Северна Африка две съседни племена  - псили и насамони. Много различни били.
Насамоните живели тихо, незабележимо, яли  скакалци с мляко и когато се женели, младоженецът чакал търпеливо всички сватбари подред да преспят с невестата. Трябва някак да се забавляват гостите. Както се казва, с едни скакалци няма да се заситиш.
Главната особеност на насамоните била, че те винаги държали носа си по вятъра. При насрещен вятър се обръщали на 180° и всеки насрещен вятър се превръщал в попътен. Насамоните си измислили и пословица: "Искаш ли да живееш, умей да се въртиш". Хубава пословица. С такава пословица никакъв вятър не е страшен.
А псилите винаги си държали носа срещу вятъра. Против насрещния, против попътния. Даже когато вятърът им духал в платната, те налягали веслата и гребели наобратно. Затова носовете на псилите били сплескани, а на насамоните  дълги, все едно гонещи вятъра.
В нея година южният вятър изсушил полята и насамоните славели сушата, държейки носовете си по южния вятър. Майната и на реколтата! Колко пъти били излизали сухи от водата, а да излязат сухи без вода за тях било смешна работа.
А псилите, естествено, отпрали направо, те искали да живеят, но не искали да се въртят. И обявили война на южния вятър, за да се срещнат с него в открита схватка. И тръгнали срещу вятъра с чипите си носове напред.
Срещнали се насред пустинята, в пясъците. Псилите стояли в готовност, но южният вятър прибягнал до обичайната за пустинята тактика: просто ги засипал отгоре с пясък и натрупал върху тях цяла пясъчна планина.
"И след тяхната гибел страната им била завладяна от насамоните" - свидетелства Херодот.
Тихите насамони. Безконфликтните насамони. Тъгувайки за псилите, те яли скакалци с мляко и когато се радвали за себе си, яли пак същото.

Феликс Кривин

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Анекдоти за сео оптимизатори

Отишъл веднъж сео оптимизатор на бар, ресторант, поръчки на алкохол, клуб, организиране на фирмени партита.

На караулката в подножието на планината пристигат плачещи родители и казват:
- Вчера нашият син отиде на ски в планината и до този момент не се е върнал.
- Почакайте малко, как се казва вашият син?
- Хенри Пупкин.
- Яндекс, при мен!
Дотичва едър санбернар.
- Хенри Пупкин, разбра ли? Търси!
След малко Яндекс се връща и докладва:
- По вашето търсене в планината нищо не е намерено. Открих 283256 Хенри и 222238 Пупкин. Да потърся ли в долината?

Прибира се сео мъж от Интернет вкъщи. А там ... Яндекс ненахранен, Гугъл незагуглен, пък Яху въобще ху... зле.

Публикувайте на своя сайт линк към конкурента, заключен между таговете <glupak>сайт_на_конкурента.bg</glupak> и след като страницата бъде индексирана от бота на търсачката, конкурентният сайт ще излиза последен при търсене по всякакви ключови думи. НО ако конкурентът се досети, че използвате тайно оръжие и сложи референтен линк между таговете <koieglupakyt> вашият_сайт.bg </koieglupakyt>, на последно място отивате вие.

превод от руски

петък, 28 септември 2012 г.

Закъснявам!

Двама разсеяни пешеходци се сблъскват на улицата. Стрес, разсипан ръчен багаж, нормалната драма.
- Извинете, - казва единият, след като набързо събира нещата си, - надявам се , че сте добре! Аз трябва да вървя веднага, закъснявам за лекция по тайм-мениджмънт.
- Явно лекциите не ви помагат особено - засмива се другият.
- Не, не, вие не разбирате! Аз съм лекторът.

Подобен привкус ми оставят и сайтовете на техническите ни университети. Не знам доколко уеб-програмирането е сред образователните им приоритети, но навигацията из тях е като да шофираш в ориенталски пазар, а като цъкна да отворя някоя страница, сядам да люпя семки, докато се случи. :)

вторник, 25 септември 2012 г.

Притча за двамата хлебари

Вече никой не помни кога и къде се е случило това. Живели двама хлебари. Първият бил ленив и алчен. Искал единствено с малко вложения да изкарва много пари. Вторият бил истински майстор и обичал да вижда удоволствието, което се изписва на лицата на клиентите му, когато опитат неговите тестени произведения.
Една ранна сутрин двамата отишли на мелницата. Попитали каква е цената на брашното и когато чули отговора, първият креснал:
- Това е твърде скъпо! - и ядосан изхвърчал от мелницата.
Той възнамерявал да си тръгне, но на двора видял работниците да сортират чували с брашно.
- Как го делите? - заинтересувал се той.
- Това е хубаво, качествено брашно - казали работниците, като посочили едната купчина. После се обърнали към другата: - А това е с червеи и става само за храна на свинете.
"Щом става за храна на свинете, значи става и за клиентите ми - зарадвал се хлебарят. - Глупавият човек няма да почуства разлика, а аз мога да взема евтина суровина и да изкарам голяма печалба."
И първият хлебар взел от евтиното, некачествено брашно на ниска цена, а вторият - от най-доброто качество, което естествено винаги е скъпо. По същия маниер закупили и останалите съставки за хляба. После се захванали за работа. Първият изкарал печен-недопечен хляб от месено-недомесено тесто и побързал да се прибере у дома, за да си почива. А вторият приключил след полунощ, защото спазвал всички правила на хлебарското изкуство. Накрая бил много уморен, разбира се, но доволен, защото печивото му било достойно и за крал.
На следващата сутрин двамата изкарали стоката си на пазара. Клиентите на втория хлебар били много доволни и се връщали за още. И клиентите на първия се връщали, но за да си искат парите обратно. Това не го смутило особено, защото бързо решил: "Мога да смъкна цената значително и пак да съм на печалба при тази евтина суровина, а конкурентът ми не може, защото ще фалира." Добавил към некачествения си хляб и една евтина глазура, за да подобри търговския му вид, а ако някой се оплачел, отговарял:
- Че ако искате да ви смъкнат десет кожи за един хляб, идете при колегата!

Отрязвам края на тази приказка, защото "ти като кого искаш да бъдеш" нещо не ми звучи смислено в нашите обстоятелства. Правилният въпрос е "Колко безкомпромисност можеш да си позволиш и да оцелееш?" И началото и е сбъркано. Как да не помни никой кога и къде, като се случва тук и сега?!

сряда, 19 септември 2012 г.

Как преуспява човек в работата си

(селф-хелп отпреди един век)
Вече отворих дума за този източник в "Притчите". Най-изумителното за мен специално по отношение на тази глава беше, че познавам успешни млади хора, които ползват тези психотехники много ефективно. Това, което не знам, е само интуитивно ли са достигнали до тях или го правят преднамерено и отработено. Ако някой се познае, ще се радвам да сподели. :)












Прентис Мълфорд "НАШИТЕ СИЛНИ СТРАНИ как да ги използваме"
София, печатница "ХУДОЖНИКЪ" - 1924

вторник, 11 септември 2012 г.

Кърти, чисти, извозва

... Всъщност, за времето говоря. Че къде ще намерите по евтина работна ръка от него?!
Краят на тазсутрешния пост на Влади ме подсети за едни снимки от последното ни ходене на село, които така и не показах.
Я се вгледайте внимателно и отгатнете какво е това!


Ако успеете, много ще ме изненадате, то аз отблизо се затрудних ... Значи, това е плувен басейн. Сега, ако се вгледате пак, пред най-високия трън вдясно ще видите дръжката на стълбичката. А историята е такава:
Един ден, като се връщахме от плаж, се сетих за този комплекс на реката, който сме посещавали преди двадесетина години. Казваше се "Воденицата" май и имаше ресторант със сигурност, а може би и хотелска част. Помолих мъжа ми да завие, за да погледнем какво се е случило с него. Така беше запустяло натам, че един фазан си седеше необезпокояван  насред пътя. И заварихме това:


По тая метална конструкция имаше асма, под която седяха външните маси на ресторанта, вътре не знам каква база са имали. А аз съм снимала почти от брега на реката, което означава, че панорамата не беше за изпускане.
Сградите все още са солидни. Тук-там има по счупен прозорец.








Даже и кладенец си има, по онова време селото нямаше водопровод. Не знам частно ли е общинско ли е, но по ме кара на мисълта за второто, защото как най-изгодно ще продадем на наш човек, ако не го оставим да се обезцени максимално?!

вторник, 4 септември 2012 г.

Добра реклама ... против сделка

Настрадин Ходжа имал прекрасен дом с всички удобства, които човек може да си пожелае. Съществувал само един проблем - този прекрасен дом му бил омръзнал до смърт. Решил, че не иска повече и минута да живее в него и отишъл при търговец на имоти.
- Искам да продадеш къщата ми - казал му Настрадин.
- Разбира се, на твоите услуги съм - отвърнал търговецът и веднага се хванал за работа.
Написал обява и я поместил във вестниците. На следващия ден Настрадин я прочел и пак отишъл при търговеца.
- Няма да продавам - заявил той. - Твоята обява ме убеди, че това е домът, в който съм искал да живея през целия си живот.


понеделник, 27 август 2012 г.

Настрадин Ходжа и брилянтът

Настрадин Ходжа живеел в малък град. Там имало обичай, ако някой намери нещо чуждо, да иде на пазара и три пъти силно да извика: намерих скъпоценен камък, рупия или каквото друго е намерено. Ако собственикът търси загубеното, може да си го прибере, ако не - остава за този, който го е намерил.
Настрадин Ходжа намерил брилянт. По обичая отишъл на пазара и извикал три пъти, че го е намерил. Никой не се отзовал и той си тръгнал към дома.
- Къде ходиш посреднощ? - скарала му се жена му.
- На пазара - отвърнал ходжата. - Нещата трябва да се вършат навреме.



вторник, 21 август 2012 г.

Не сме имали отдавна и няма да имаме скоро

Собственик влиза в магазина си и чува продавача в дружески разговор с клиентка да казва:
- Не, не сме имали от няколко седмици, а по всичко изглежда, че няма и да имаме скоро.
Клиентката си тръгва.
Собственикът хуква да я гони:
- Госпожо, поръчали сме и чакаме доставката всеки момент. Заповядайте да ни посетите отново в следващите дни!
Жената го поглежда озадачено и продължава по пътя си, а той се връща в магазина и разярено се нахвърля на продавача:
- Никога, ама никога, запомни, не отговаряй на клиент по този начин! Въобще изхвърли от речника си думата "няма"!
- Всъщност, - казва продавачът - тя се интересуваше дали скоро е имало дъжд ...


четвъртък, 16 август 2012 г.

Онлайн проучване

Творческата ми задача по един проект. Ще съм ви благодарна за участието! Моля, след като маркирате в анкетите с точка избрания отговор, да не забравяте да кликнете "Гласувай" в края им!



Хипотетично, имате нужда от стационарен телефон със секретар и се колебаете между следните два телефона:

 PHILIPS CD1951B CORDLESS PHONE

 • БЕЗЖИЧЕН ДЕКТ ТЕЛЕФОН
• ТЕЛЕФОНЕН СЕКРЕТАР
• 1,6" (4.06 см) ДИСПЛЕЙ
• УКАЗАТЕЛ ДО 50 НОМЕРА
• CALLER ID
• 16 ЧАСА ВРЕМЕ НА РАЗГОВОР


Можете да закупите в
-магазините на Техномаркет на цена 59.99 лв. или онлайн с 5% отстъпка
-онлайн магазин Azola.bg на цена 59.99 лв




и

PANASONIC KX-TG2521 FXT
PANASONIC KX-TG2521 FXT (БЕЗЖИЧЕН ДЕКТ ТЕЛЕФОН)
 • БЕЗЖИЧЕН ДЕКТ ТЕЛЕФОН
• ЦИФРОВ ТЕЛЕФОНЕН СЕКРЕТАР С 20 МИН.*1 ЗАПИС
• ГОЛЯМ, ПРЕГЛЕДЕН 1.4" ДИСПЛЕЙ И ОПРОСТЕНА РАБОТА С МЕНЮТО
• ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПОВИКВАНЕТО С ПАМЕТ ДО 50 ПОЗИЦИИ
• МИКРОФОН-ГОВОРИТЕЛ ЗА "СВОБОДНИ РЪЦЕ"
• ТЕЛЕФОНЕН УКАЗАТЕЛ С 50 ИМЕНА И НОМЕРА
• ПОЛИФОНИЧНИ МЕЛОДИИ НА ЗВЪНЕНЕ НА СЛУШАЛКАТА
• РАБОТА С НЯКОЛКО СЛУШАЛКИ - ДО 6
• NI-MH АКУМУЛАТОРНИ БАТЕРИИ

Можете да закупите в
-магазините на Техномаркет на цена 69 лв. или онлайн с 5% отстъпка
-онлайн магазин REXZON.com на цена 69 лв.






А от това, което аз проучих до момента, с прискърбие мога да заявя, че онлайн маркетинга на тези стоки е трагичен. По параметри са неоткриваеми чрез търсачката. А за една и съща марка и модел стока липсват спецификации в някои онлайн магазини.

Собствено производство

Един габровец поканил госта си да го почерпи с картофи.
- Собствено производство са! - похвалил се домакинът.
- Че какво собствено производство, ти нямаш градина? - изненадал се гостът.
- С бабата си купихме гробищен парцел и си рекохме да не стои празен, докато му дойде времето - обяснил габровецът.

от "Габровски шеги" (преразказано по памет)

Ресурсите не бива да се разхищават! :)

четвъртък, 9 август 2012 г.

Как се прави научна кариера

Сега разбирам защо стана толкова демоде! :D


И въобще това, че с една ябълка можеш да свършиш каквото и да било, е просто мит. :D

сряда, 8 август 2012 г.

Такава презентация, а какъв продукт!

Автор картины Георгий Дмитриев
«Автор картины Георгий Дмитриев» на Яндекс.Фотках
 
Вълните мощно удряли брега, тъмносини, с бели гребени от пяна. Виждайки тази гледка за пръв път, дистрибуторът бил зашеметен за миг. После гребнал шепа вода и я опитал на вкус.
- Гледай ти! - възкликнал той. - Такава презентация, а не става за пиене!

четвъртък, 2 август 2012 г.

Инвестиции


понеделник, 30 юли 2012 г.

Задминал майстора

Младо габровче се главило да учи зидарство, но попаднало на майстор, който ги карал да работят "от тъмно до тъмно".
- Майсторе, - викнало една вечер габровчето - по зида лази мишка!
- Нищо не виждам в тъмното - смотолевил майсторът и продължил да зида.
- Е, щом е станало тъмно - спираме! - рекло габровчето и всички дружно разпасали престилките.

от "Габровски шеги"


вторник, 17 юли 2012 г.

На интервю за работа: "Кого ще застреляш?"

На интервю за работа кандидатът получава следния въпрос:
- Намирате се в една стая с шефа и семейството си. Влиза терорист. Връчва ви пистолет и ви кара да застреляте точно един човек. Кого ще застреляте?

Сега се ориентирам към излизане. Сложих модерация на коментарите и ще ги пусна, като се прибера, да видим какво сте си избрали. :)


понеделник, 16 юли 2012 г.

Разбрах, че съм успял, когато ...


И аз ви пожелавам безстрастна седмица! Нека парите се вълнуват за вас! :D

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Надомна работа 2

Имате ли тераса?
Аз имам и ако днес младите майстори по къси панталони, които вчера ремонтираха покрива на съседния блок, се завърнат, мисля да я експлоатирам, вместо единствено да се превръщам в обект на неприкрита завист. :D Напоследък жените масово се оплакват, че навсякъде гледат "само едни шкембета". Аз по незнаен начин ударих джакпота. Отивам да разпечатам билетчета и да лъсна бинокъла. :D

понеделник, 9 юли 2012 г.

А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска

Лято. Мравката пълзи по работен гащиризон и гуменки, влачи сламка. Среща водното конче по бански.
- Къде отиваш? - пита мравката.
- На плаж. Да се попека, да пофлиртувам ...

Есен. Мравката пълзи, облечена с работен гащиризон и гумени ботуши, влачи сламка. Насреща и водното конче с модни боти и дизайнерски дъждобран.
- Къде? - пита отново мравката.
- На ревю. Ще представят нова модна колекция.

Зима. Мравката пълзи в скъсани ботуши и ватенка, влачи сламка. Насреща и водното конче в италиански ботуши и палто по последна мода.
- Къде? - пита мравката, като едва си поема дъх.
- Зима е, няма много събития - въздъхва водното конче. - Отивам на вечеринка в Дома на писателя.
-Знаеш ли ... - замисля се мравката, - ако срещнеш там Крилов*, кажи му, че е задник!

----------------
*Крилов е авторът на руската басня "Стрекоза и муравей"("Водно конче и мравка"), аналог на нашата "Мравката и щуреца"


четвъртък, 5 юли 2012 г.

Поне един път

В един дом имало робиня. Веднъж тя се разплакала и от очите и паднали няколко просени зърна. Господарят наредил да я затворят в една стая и да я бият непрекъснато с камшик. Така тя все плачела и от очите и се ронели просени зърна. Това носело допълнителна печалба, макар и малка.
Веднъж в къщата се отбил прочут мъдрец. Господарят искал да научи от него как да накара робинята да плаче по-обилно и да дава по чувал просо на ден. Затова му показал чудното момиче.
- Просо! - изсумтял презрително мъдрецът. - Какво разхищение! Робинята ти притежава триста и двадесет достойнства. Отнеси се поне веднъж човешки с нея и ще разбереш, че притежаваш истинско съкровище.
Господарят взел много насериозно съвета на мъдреца и се опитал да я зарадва по всички начини, за които се сетил. Отначало девойката се отнесла с предубеждение, после започнала да се отпуска и накрая искрено се разсмяла. Тогава от устата и се изсипали шепа жълтици.
- Прав беше мъдрецът! - възкликнал щастливо господарят.
Наредил да затворят момичето обратно в стаята и да го гъделичкат по цял ден. Скоро станал баснословно богат и бил искрено признателен на мъдреца за съвета да се отнесе поне веднъж човешки с робинята. Един път стига!

П.Бормор


петък, 29 юни 2012 г.

Quo vadis?


Или погледнато в обратен ред, ако забележиш, че керванът е предвождан от куца камила, не е лошо да се запиташ дали си в правилната посока. :)

четвъртък, 28 юни 2012 г.

Защо учителите взимат ниски заплати

Съдейки по това, което ще ви разкажа, поне у нас явно е така открай време. :)
В Х-ти клас имахме една много "бойна" учителка по история. Когато се развълнуваше от това, което разказва, а то се случваше често, защото тогава учехме българска история, биеше с юмрук по катедрата и викаше: "Майка му мечка!" :D Двете и любими приказки бяха да споменава Ляпчев с фразата му "со кротце, со благо ... и со малко кютек" и тая история за българските учители:

По време на управлението на Стамболийски имало брожение сред учителите заради ниските заплати. Когато при него се явила делегация с искания, той им отвърнал само с две думи:
- Много сте!


вторник, 26 юни 2012 г.

Тъжната констатация е, че ...


понеделник, 11 юни 2012 г.

Шуробаджанащина и бизнес

Веднъж ученик споделил с Учителя:
- Във фирмата, в която работя, ключовите постове заемат роднините на директора. Той е и собственик на фирмата. За да не влиза в конфликт с роднините си, често приема решения, които са в ущърб на бизнеса.
- Говорил ли си с него за това?
- Да, веднъж. Той каза, че и сам е наясно, но ... това не е моя работа.
- Знаеш ли ... - Учителят се замислил и накрая тъжно поклатил глава: - Това наистина не е твоя работа.

Когато помолихме Първия Ученик да коментира тази история, предизвикваща у нас известно недоумение, той порови из записките си и каза: "Учителят неведнъж е подчертавал, че човек не съществува за създадения от него бизнес, а бизнесът съществува за създалия го човек".

по Тадао Ямагучи

понеделник, 14 май 2012 г.

От всеки камък заек не става

Имал Малчо камениста нива, та решил един ден да я очисти. Таман започнал работа, минали наблизо глупаци, попитали го:
-Какво правиш, Малчо?
-Зайци правя - отвърнал им той.
-Как ще правиш зайци, нали виждаме, че камъни събираш!
Изправил се Малчо, килнал капа на врата си:
-Че ги събирам, събирам ги. А като станат купчинка, ще започна от тях зайци да правя. Почакайте и ще видите.
Поработил що поработил, посъбрал камънак и хубаво огледал изпод вежди близкия трънлив слог. Кога минел оттам, все излизал по някой заек.
-Готово - подвикнал той на глупаците. - Добре си отваряйте очите, че то от всеки камък заек не става.
И запратил един ръбат отломък в буренака.
Както и очаквал, оттам скокнал заек, свърнал край глупаците и изчезнал към гората.
-Бре, то истина било! - развикали се те. - Може ли и ние да опитаме?
-Може - отвърнал Малчо. - Само че вие правете зайци в долния слог, че да не се омешат с моите.
И тръгнал към кладенчето за вода.
Запретнали ръкави глупаците, работят ли работят. Кога се върнал Малчо, из цялата нива ни едно камъче.
-Каква сте я свършили вие бре! - развикал се той. - Сега аз от какво зайци ще си правя?
-Остави се - отвърнали му съкрушено глупаците. - Напразно се бъхтахме. Ни един заек не смогнахме да измайсторим.
-Аз съм виновен! - плеснал се по челото Малчо. - Забравих да ви кажа, че като хвърлите камък, трябва да изречете: заек да станеш! Ама нейсе. Имам и друга нива, още по-камениста, там ще ви заведа, да ви омръзне зайци да правите.
И тръгнал към другия край на полето, сподирен от дружината на глупаците.

Атанас Стоянов, "Казвам се Малчо"

Това е българска стратегма за облагородяване на "земеделски земи" чрез конкурси в интернет. :D


понеделник, 7 май 2012 г.

Вързана мечка

Някъде, в някакъв град, един човек, доста богат, магазин решил да си отвори.
Както решил, така и сторил.
- Всичко е хубаво, всичко добро е, но магазин без фирма какво е? - си рекъл стопанинът на магазина. - Ще ми се присмиват мнозина, като видят, че над дюкяна още фирма не е закована.
Повече човекът и не умувал. Отишъл при този, който фирми рисувал, поръчка за фирма да си направи.
- Магазинът ми трябва да се прослави - рекъл той на рисувача, - щом фирмата над него закача. Затова ти прави, струвай, мечка на фирмата ми нарисувай.
- Мечка, мечка, каквото желаеш, ще нарисувам, но трябва да знаеш, че много бои за мечка отиват, а и мечките два вида биват.
- Добре де, преди да си отида, кажи ми какви са тия два вида?
- Единият вид е мечка вързана, а другият вид пък е отвързана. Сериозно говоря, не се шегувам. Кажи каква да нарисувам?
- Хубаво, колко ще струва едната, а и на другата кажи ми цената?
- Хатъра няма аз да ти троша - отвързана мечка струва пет гроша, а за вързаната ще дадеш десет. Разбира се, и двете ще ти харесат.
- От цената всичко ясно ми става. Отвързана мечка нарисувай тогава.
И ето че само подир два дена над магазина фирмата била закачена.
Два ли дни минали, три ли - не знам, но пороен дъжд изсипал се там.
Гледа стопанинът на магазина: на фирмата мечката я никаква няма.
- Брей - рекъл си, - по каква ли причина тоя човек така ме измами?
И след две-три минутки само намерил художника чак у дома му.
- Слушай - рекъл му, - това е измама! След дъжда мечката я никаква няма.
А художникът казал:
- Недей ми писка, отвързана мечка ти самичък поиска. Такава мечка при дъжд и влага, разбира се, че ще избяга.
- Добре, повече не се шегувай, една вързана мечка ми нарисувай, да си я взема утре ще мина - казал стопанинът на магазина.
За художника нямало никаква пречка - нарисувал за два дни „вързана“ мечка, която на фирмата и до днеска стои и ни от буря, ни от дъжд се бои.
А стопанинът на магазина разказвал от този ден на мнозина, които да купуват идвали тука, за тая случка, пълна с поука. 

Радой Киров

четвъртък, 3 май 2012 г.

"Фалшиви" пари за "фалшива" стока

Пристигнал при един ковач на кон Петър Първи.
-Подкови ми коня - казал. - Само хубави подкови да направиш!
Изработил ковачът една подкова и му я подал:
-Тази добра ли е?
Хванал я царят и я разгънал:
-Слабичка е!
Направил ковачът втора.
-А тази как е?
Царят разгънал и нея. Третата вече одобрил. Направил ковачът още три като нея и подковал коня.
Взел царят да се разплаща. Подал на ковача медни монети. Той огънал една и я счупил.
-А на вас парите са ви фалшиви - засмял се ковачът.
Подал му царят сребърна монета. Ковачът счупил и нея. Тогава царят му дал златна пара и казал:
-Тази не я чупи. Разбрах вече, удари коса на камък! Знаеш ли кой съм?
-Не, не знам.
-Аз съм Петър Първи, вашият господар. Работи все така и разказвай на хората как господарят е чупил подковите ти, а ти - неговите пари!

руска приказка

сряда, 25 април 2012 г.

Вирусен маркетинг

Веднъж при милионера Барнъм дошъл енергичен на вид мъж с молба за пари. Барнъм му предложил да заработи исканата сума. И му дал една твърде странна инструкция. Връчил му пет тухли, четири от които трябвало да разположи в определени точки около музея "Барнъм" - на Бродуей и пресечките и. С петата в ръка трябвало да ходи по онези, които вече са на земята, и да ги подменя с тази, която е в ръцете му - взима една, оставя друга. И всеки път, когато часовникът на катедралата "Св. Павел" извести точен час, да си купи билет за музея, да влезе вътре и да обхожда залите определено време, след което отново да се захване с тухлите.
Работникът се захванал да изпълни дадената инструкция и половин час след това вече се била събрала многолюдна тълпа, която следяла действията му. Хората се чудели какво ли прави, за какво са му тия тухли и защо обикаля в кръг. Но той продължавал със заниманието си в пълно мълчание. В края на първия час всички тротоари били задръстени от сеирджии. Тогава той, както му било наредено, си купил билет и влязъл да разгледа музея, където прекарал четвърт час. Всеки път, когато го правел, най-любопитните също си купували билети и го следвали вътре с надеждата да успеят да разгадаят действията му. В продължение на няколко дни тълпата, която се трупала около музея, ставала все по-многолюдна, докато накрая не се намесила полицията, обезпокоена от черезвичайното стълпотворение. Работникът с тухлите бил отзован, но след този случай (поне по твърдение на Барнъм :) ), Бродуей станал най-оживеното място в Ню Йорк.



петък, 30 март 2012 г.

Няма универсална реклама

Настрадин Ходжа отишъл на пазара да продава кравата си. Развеждал я насам-натам никой не дошъл да се пазари. Накрая срещнал един приятел.
-Какво? Кравата ли продаваш? - попитал той.
-От сутринта я развеждам из пазара и я хваля, а никой даже не я поглежда - оплакал се Настрадин.
-Сега ще оправим работата - засмял се приятелят му и се провикнал: - Стелна крава, стелна, в шестия месец.
Веднага се намерил купувач, който броил добра сума пари за кравата. Настрадин благодарил на приятеля си, пъхнал парите в кесията и радостен тръгнал към къщи.
Там го чакала друга радост. У тях били дошли свахи.
-Постой долу - помолила го жена му. - Аз ще им покажа дъщеря ни, ще я похваля каква е изкусница. Дано им се хареса и и намерим добър мъж!
-Не, - казал Настрадин - по-добре аз да вляза при тях. Вече знам как се хвали стоката. Само да си отворя устата и ще изпаднат във възторг!
"Може пък наистина да знае" - помислила си жената. Влязла при свахите и им рекла:
-Уважаеми, закрийте лицата си. Сега с вас ще говори самият стопанин.
След нея влязъл и Настрадин.
-Жени, какво има толкова да се приказва! - възкликнал той. - С две думи - породиста девица, бременна в шестия месец!
Свахите се спогледали и се втурнали през вратата навън.




четвъртък, 29 март 2012 г.

Професионални качества и кариера

В началото на ХI век султан Махмуд Газнави нападнал и превзел Хорезм. Връщайки се в Газна, решил да вземе със себе си великите учени , в това число и Абу Райхан Бируни.
Често пъти султанът принуждавал Абу Райхан да върши неща, които не одобрява. Като виден астроном Бируни бил противник на астрологията, но султанът го карал да прави предсказания.
Веднъж Махмуд седял в павилион с четири врати на покрива на двореца.
-Предскажи през коя от вратите ще изляза! - заповядал той на Абу Райхан.
Ученият въздъхнал, помолил за астролабия и се захванал за работа. Написал предсказанието на едно листче и го подал на султана. Той го взел и преди да го отвори, заповядал в източната стена да пробият нова врата, през която и излязъл. След това разгърнал листа, за да прочете предсказанието на Абу Райхан. Там пишело: "Няма да излезе през нито една от тези четири врати. Ще заповяда да избият нова врата в източната стена и ще излезе през нея." Султанът, който видимо си търсел повод да се разправи с учения, се вбесил и заповядал да го хвърлят от покрива. Това било изпълнено, но Абу Рейхан паднал на тента, опъната от някой от ниските етажи на двореца, търкулнал се по нея и меко се приземил на земята. После станало ясно, че той предвидил даже и това, било написано по-надолу в бележката. Султанът просто излязъл от кожата си и заповядал да заточат Бируни в крепостта Газна.
Абу Райхан прекарал шест месеца в заточение. През това време никой не посмял да напомни на султан Махмуд за него. Великият ходжа Ахмед Хасан Мейманди през цялото време търсел удобен случай да ходатайства за Абу Райхан. Най-сетне дошъл ден, в който по време на лов султанът бил в добро разположение на духа. Ходжата подхванал разговор за астрологията и накрая въздъхнал:
-Нещастният Абу Райхан! Направи две прекрасни предсказания, а вместо халат и почетно място, получи окови и килия!
Махмуд се усмихнал:
-Ходжата разбира, че аз и сам знам това. Казват, че на този човек няма равен в света, освен може би Али ибн Сина. Само че неговите предсказания са в разрез с моите желания!

из "Мъдреците на Изтока", А. Ебрахими Торкаман, ДГУ, 2009

Та в заключение, професионалните качества и кариерата не са в правопропорционална зависимост по подразбиране. :)

вторник, 27 март 2012 г.

Мотивация чрез сексуална ориентация

В централата на една международна компания, решили да повишат имиджа и чрез публична демонстрация на толерантност в духа на съвременните тенденции. Решили да организират гей-фестивал за представителите на всички офиси.
В един местен клон пристигнало нареждане да изпратят трима представители за фестивала. Ръководството се събрало да реши как да избере такива, защото доброволци нямало. Мислили, мислили и решили да изпратят мениджърите на отделите с най-ниска ефективност. Резултатът бил зашеметяващ - за краткото време до фестивала продуктивността скочила с над 100%. Така и най-добрите отличили, и представители за фестивала избрали. А вие - премии, обучения, кариерен ръст, химни на компанията ...


петък, 23 март 2012 г.

Завод (една все още обратна приказка за МЛМ)

Това била най-обикновена страна, където слънцето изгрявало сутрин, а вечер родителите слагали децата си да спят с помощта на полицейски палки и електронни радиоуправляеми бавачки. Страна, където девойките се омъжвали веднага и винаги за щастливи, гладко избръснати и костюмирани мъже. Това била обикновена страна, където цялата работа се вършела от роботи, а нормалните хора се занимавали с мрежов маркетинг. И само шепа нещастници все още работела в последния Завод за сглобяване на корейски снегорини и в закрития институт за секретни разработки.
По целия град били разлепени обяви за вакантни места в завода, примерно със следното съдържание: "Допълнителен доход в свободното от МЛМ време на тел. 222-22-22" или "Изменете живота си към по-добро! Очистете организма си от снега! Тел. 333-33-33 " Работата в завода се ползвала с лоша репутация и жителите на града заобикаляли обявите отдалеч.
Наум Лястовичкин работел в завода отдавна, от двадесетина години. В завода пристигнал от солидна, мултилевъл организация, за която си спомнял с втрисане. Приятелите често го съветвали да се върне към нормалния живот, но той неизменно започвал да мърмори за свободата, която му дава Завода и за новия стил на живот, който придобил. Ставал рано, в шест, разбърквал лепилото и тръгвал да разлепя обяви из центъра. Два пъти го ловила Зелената Полиция, веднъж даже го глобили. Оттогава винаги излизал със ски, за да го вземат за спортист. Прибирал се у дома след 10 и сядал на телефона да отговаря на обаждания.
Най-често звънели сътрудници на Института, за да го вербуват за себе си. Заводските служители мразели институтските, защото примамвали хората им и трябва да се отбележи, че чувствата им били взаимни.
Лястовичкин бързо и гладко изричал заучения текст, стараел се да отбие въпросите и записвал обажданията в старичък некирилизиран нотбук. Обикновено разговорът протичал в този дух:
-Ало! Обаждам се по обявата. Кажете, това случайно да не е работа в Завода?
-Имаме много различни варианти. Заповядайте утре на събеседване на адрес ...
-Все пак не става ли въпрос за Завода?
-Вижте, аз съм само секретар. Не разполагам с пълна информация.
-Значи Завода! Вече бях при вас на презентация. Няма да се занимавам с такава гадост! Заводът е забранена финансова схема. Там печелят само тези, които са на върха. И въобще сте едни мошеници!
Следвал гаден кикот и трясвали слушалката. От такива разговори Лястовичкин го заболявала главата. След тях той псувал, избърсвал праха от висящия над камината портрет на основателя на Завода. "Главното е да не се пречупиш и да не си тръгнеш - спомнял си той думите на началниците. - В такъв случай неизбежно някой ден ще те забележат и ще се издигнеш." Наум свято вярвял в издигането и всеки ден четял внимателно заповедите, окачени на заводското табло. "Някой ден и на мен ще ми провърви" - въздишал той.
В 12.00 изяждал оставения от сестра му обяд и се отправял на същинската работа в завода. Жена му го напуснала преди няколко години след кратък ултиматум - Завода или аз. "Върни се към МЛМ и нормалния живот" - увещавала го тя. А Наум започвал да и говори за някакви перспективи и как само силните добиват успех в живота. Но тя не пожелала да слуша нищо. "Значи така и трябва" - казал си Лястовичкин и се захванал още по-упорито за работа.
Работел до пълна изнемога. Към 19.00 припадал до струга, а приятелите му го отнасяли на презентацията. Там той разказвал колко е щастлив да работи в Завода и колко забележителни началници имат. Няколко пъти го ангажирали да говори на тема "продукция" и той, задъхвайки се от възторг, запознал слушателите с невероятните снегорини и уникалните корейски детайли, от които ги сглобяват. После излизал началника и разкривал същността на важната мисия, която Завода изпълнява, а именно да освободи хората от снега. На срещите присъствали  и други кадри на Завода - смели и упорити хора с измъчени, добри лица. Наум се чувствал добре редом с тях.
Той бил щастлив.

Антон Агафонов

вторник, 20 март 2012 г.

Бялото врабче

Имало някога един фермер. Работите му въобще не вървели на добре. Фермата западала, натрупали се дългове, а той изпаднал в пълно отчаяние. И тогава някой му разказал за бялото врабче. То носело щастие и късмет на онзи, който го видел. Но това можело да се случи само на зазоряване, когато първите слънчеви лъчи се покажат на хоризонта.
На следващото утро фермерът бил навън още преди пукването на зората. Ден след ден, цели месеци излизал по тъмно в очакване да зърне врабчето, което да му донесе жадувания късмет, но така и не се случило. За сметка на това при ранните си разходки фермерът забелязал куп неща, които се нуждаели от вниманието и грижата му, и ги вършел още преди закуска. Скоро работите във фермата потръгнали и тя разцъфтяла.

Понякога и в преследване на илюзорното човек трупа полезен опит и умения. :)

историята е от "Лунната долина" на Джек Лондон

понеделник, 19 март 2012 г.

Кога е пролет?

Слушам песента на птиците и отпивам топли глътки слънце. Отивам към склада за строителни материали, но душата ми пее.
-Кога е пролет? - питам чистачката на улицата пред склада.
-О! - поглежда ме тя и повдига към мен метлата: - Когато ни сменят инструментите - вземат ни греблата за сняг и ни дадат метли и лопати.
Засмивам се и влизам.
-Кога е пролет? - питам мениджъра, който делово се разпорежда вътре.
-Когато - хитро ме поглежда той - изтече първото тримесечие, пресметнат печалбите и разпределят бонусите. Като взема бонуса си за зимата, значи е дошла пролетта ... Извинете!
Телефонът му звъни. Той вдига и се отдалечава.
-Кога е пролет? - питам продавача, който чака в готовност да чуе за какво съм дошла.
-Когато хората започнат да мислят активно за строителство, ремонт и освежаване на жилищата, разбира се! - смее се той.

А при вас? Кога е пролет? :)


събота, 10 март 2012 г.

Жена му го запопила

Влади тая сутрин е писал за професионализма и аматьорството. Аз да кажа за ценза и квалификацията. Вчера, като ми попадна тая приказка, съм се смяла с глас, въпреки че по-скоро е за рев. Нашите по министерствата все жените им са ги попили.

Един мъж и една жена били сетни сиромаси. Чуди ли се какво да направят, че да си изкарват хляба. И на жената един ден и дошла идея. Отишла на пазара и купила на мъжа си расо и килимявка. Завела го в едно село, където нямали поп, и го цанила за такъв, макар че не знаел даже да чете. Така селото се сдобило с поп и попадия, а за тях почнало такова добруване, каквото не знаели дотогава.
Един ден владиката дошъл да посети миряните, да види как поминават без поп. Заръчал всички да се съберат в църквата. Каквото имат родено, да донесат в църквата да им го кръсти, да отслужи литургия за умрелите и да ги причести.
-Колкото за църквата, ще дойдем, свети владико - рекли хората. - Но за родени, умрели и причестяване, попът ни я върши тая работа.
Почудил се владиката откъде са си взели поп. Заръчал да го извикат. Дошъл попът, поклонил се и му целунал ръка.
-Откъде си, бре попе? - попитал владиката. - И кой те е запопил?
-От това и това село съм, свети владико. Жена ми ме запопи.
Владиката съвсем се видял в чудо, как така жена му го запопила. Заръчал да извикат и нея.
-Вярно ли е това, що казва мъжа ти, че ти си го запопила, пък той не знае книга?
-Вярно е - отвърнала жената.
-Е, как може така? - разлютил се владиката.
-Мъж ми е, свети владико, затова мога да го направя поп. Ако искам, и владика ще го направя.
Владиката съвсем онемял от тия приказки и си рекъл наум: "В едно село слепи, един с едно око ги води".

народна приказка


сряда, 7 март 2012 г.

Ден година храни

В някои сектори е така :)



понеделник, 5 март 2012 г.

Професионализмът на уредите

Професионален фотограф бил поканен на светска вечеря по частен повод. Решил да извлече дивиденти и да спечели потенциални клиенти. Затова взел със себе си някои от най-хубавите си снимки. След вечерята поканил домакинята да ги разгледа.
-О, какви прекрасни фотографии! - възкликнала очарована тя. - Сигурно имате страхотен апарат!
Фотографът премълчал. Но на сбогуване се обърнал с благодарности към домакинята:
-Прекрасна вечеря, госпожо! Сигурно имате страхотни тенджери!

Ей така и вкъщи. Дълго време се изтезавах с печка, на която през седмица гореше по някой реотан, а през останалото време работеше както си иска. Имам петтомна дисертация на тема "Как да сготвим прилично ядене в скапана печка". Естествено, имаше и неуспешни експерименти и тогава аз не бях сготвила както трябва. Миналият месец това чудо на техниката и домашните ремонти реши да си устрои празнични фойерверки по никое време и се видях окончателно принудена да купя нова. По-добре не ме питайте каква, важното е, че е нова. И сега печката готвела много хубаво. Бре, да и се не види! :D


понеделник, 27 февруари 2012 г.

Ако искаш да изровиш златото, вземи си надничар

Като така и така се поразрових вчера в тая книжка ("Спомени и анекдоти за великотърновци" от Сава Русев), а по-късно в разговор с Кръстю ми изплува и смътен спомен за една история от нея, реших да я намеря, което така и не успях, защото взех, че заспах, но си намерих други преди това, които искам да споделя. :)

В Търново живеел тих и скромен човек, Петко Пишмана, който се препитавал с това, да окопава лозята на великотърновци. Работел добре и съвестно без да го надзирават. Затова си спечелил добро име, хората го търсели и без работа не оставал. Взимал осем гроша надница. Вечер, като си идел от работа, отбивал се в кръчмата, пиел една ракия на крак и си отивал вкъщи.
Една вечер в кръчмата го закачили иманярите: "Абе, Пишман, толкова години копаеш, все със скъсани гащи ходиш. Ела да копаеш за нас, да ти се падне една торба жълтици, че да рахатуваш." "Че да дойда" - съгласил се Пишмана. Започнали да уточняват орташки ли ще копае с тях или пак за надница. Един го подкокорсвал едно, друг - друго. В крайна сметка се споразумели да копае за тях за по-висока надница, отколкото по лозята - десет гроша.
Отишли на следващия ден и започнали да копаят в една местност. Толкова се изморили, че им идвало да зарежат копането и да си ходят. Но при мисълта, че нищо не са изровили, пък трябва да платят на Пишмана десет гроша, пак се хващали на работа. Минавали и хора, майтапели ги. Все им идело да зарежат пуста работа, но като ги споходела оная мисъл, продължавали. И следобеда ударили гърнето със златото.
Разделили иманярите по 160 жълтици на човек. А на Пишмана дали една. Те иначе му дължали само десет гроша, ама "от тях да мине". А той съвсем пишман станал, дето се хванал на надница. Самите иманяри не се радвали дълго на жълтиците си, защото още по онова време имало закон: който намери имане, може да задържи 10 %, останалото е за държавата. Намерил се някой, издал ги, та останали с по 16 жълтици на калпак. Оттогава всяка вечер се упреквали един друг, що са тръгнали да копаят имане посред бял ден, да ги види куцо и сакато.

преразказано по гореспоменатия източник

петък, 24 февруари 2012 г.

Прилепът и къпината - борчлии

Някога прилепът и къпината станали ортаци. Взели на вересия всякакви облекла и премени, като ги продадат, тогава да ги платят. Качили стоката на един кораб и се отправили по море търговия да въртят. Но не щеш ли, излязла страшна буря. За малко да потопи кораба. Започнали моряците да изхвърлят стоките зад борда, че да олекне на кораба. Изхвърлили и тая на нашите пишман търговци. И така пак сиромаси си останали. Дето казват хората: "Хвана се сиромахът на хорото, та се скъса тъпанът".
Мислили, чудили се що да сторят, че да си покрият борча - нищо не измислили. Тогава къпината легнала ниско зад един зид, никой да не може да я види. А прилепът се превърнал в мишка с крила и се скрил на тавана на една изоставена къща. От страх да не поискат да си върне борча и до ден днешен бял ден не може да види. А на къпината и поминал срама, запълзяла по земята и започнала да дърпа хората за дрехите, да види дали не носят от тия, дето някога ги изхвърлили в морето. Бре,  пусти борч колко е лош!

народна приказка


вторник, 21 февруари 2012 г.

За лютите чушки и тайм-мениджмънта

Живял някога един бедняк, който имал само едно старо и немощно магаре. Карал с него дърва от гората, продавал ги и така се прехранвал. Един ден срещнал стар приятел, разговорили се. Заоплаквал се бедняка от немотията.
-Ех, брате, - въздъхнал накрая - да не беше магарето толкова немощно и бавно, можеше по два пъти на ден да карам дърва, ама ...
-Това е лесна работа, знам му колая - успокоил го приятеля му. - Като натовариш дървата, пъхни му една люта чушка под опашката и ще литне като стрела.
След някой ден пак се срещнали.
-Потръгна ли работата? - поинтересувал се приятелят.
-Брате, ти право каза - отвърнал дърваря. - Като му сложих чушката под опашката, магарето литна като стрела. Но сега аз не мога да го настигна.
-Еее, брате, все аз ли да те уча?! - казал другия. - Ами като подкараш магарето, сложи си и на теб една люта чушка и ще го настигнеш.
Беднякът го послушал. И на другия ден, като си сложил лютата чушка, така се затичал, че не можал да се спре пред къщи. Само се провикнал:
-Жена, разтовари магарето, аз ще походя още малко!

народна приказка

Така че увеличението на скоростта не води задължително и до увеличение на ефективността. :)

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Парата прави човека юнак, прочут и тавминджия

Тия дни при Рая мернах въпроса "Може ли парите да са част от оценката за даден човек като цяло?" и понеже ми попадна тая приказка, която има макар и индиректно отношение към него, реших да я споделя. Още повече си е вярна според мен. :)

В старо време имало един касапин в Стамбул, който продавал месо без кантар. Кой колкото поискал, той му отсичал без да мери. И като претеглели клиентите после, винаги излизало точно.
Прочул се касапинът с това чак до царя. На владетеля му станало любопитно и решил да се убеди с очите си. Отишъл при касапина и поискал ока и сто драма месо. Тоя му отсякъл без да мери, както винаги. Царят си го премерил, излязло точно.
Хитър бил тоя цар, сетил се откъде му е на касапина тавминджилъка*. Извикал го в двореца и поискал касапинът да му даде назаем хиляда жълтици, които ще му върне след определен срок с лихва. Касапинът нямало какво да мисли, цар е това, извадил кесията си и отброил хиляда жълтици. Това били всичките му пари. Върнал се в дюкяна си и от този момент си загубил тавминджилъка. Започнал да реже на кой повече, на кой по-малко, но никому точно. Ходил и царят. Като премерил после месото, повече му излязло. Тогава царят си рекъл: "Парата прави човека юнак, прочут и тавминджия!"
Като изтекъл срока на заема, касапинът отишъл в двореца да си прибере парите. Като ги пуснал в кесията и я сложил в пояса, започнал пак да сече точно както преди.

--------------
* - Тавминджилък е умението да познаваш, като в случая, отнесено към работата означава точност, прецизност, професионализъм; а тавминджия, пак отнесено към този случай, можем да кажем, че е познавач. Иначе, в буквален смисъл става въпрос за гадателска дарба.
--------------

народна приказка

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Пробна задача

Мъж се явява да кандидатства за продавач в магазин за мъжка мода. Собственикът е твърде скептичен, но кандидатът е настоятелен. Виждайки че няма да се отърве лесно от него, собственикът се опитва да изшмекерува:
-Добре! - казва той на кандидата - Аз излизам за един час на обяд. И ще приема Вашата кандидатура, ако през това време успеете да продадете този артикул.
И донася от дъното на магазина кошмарен костюм на жълти и зелени райета.
-Вече няколко години никой не е успял - доуточнява той.
Когато се връща от обяда, го посреща победоносният вик на кандидата:
-Продадох го, продадох го!
Собственикът е сразен, но не толкова от продажбата на костюма, колкото от вида на продавача - дрехите висят разкъсани по него, целият е в кръв и рани.
-Но какво стана? - пита потресено той. - Сбихте се с клиента ли?
-Не, с него всичко мина чудесно, но кучето му - водач направо побесня!

... Май ще ми трябва нов етикет за бизнес сатира, защото, съотнесен към сегашната ни реалност, тоя хумор е доста горчив вече ...


сряда, 15 февруари 2012 г.

Продуктивност

Разказват, че веднъж късно вечер президентът Рейгън заварил в Белия дом един от сътрудниците.
-Какво правите още тук? - попитал го президентът.
-Работя - отговорил сътрудникът, надявайки се, че усърдието му ще бъде възнаградено.
-Вие сте уволнен! - заявил Рейгън. - Работата трябва да се върши навреме, а аз виждам, че Вие не се справяте.
На следващата вечер заварил друг сътрудник, който още работел.
-И вие сте уволнен! Трябва да съумявате да изпълните задълженията си в рамките на работния ден! - избухнал президентът.
-Аз я свърших - отвърнал служителят. - Сега върша тази на колегата, когото уволнихте вчера.


четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Който го може, го може

Любимият ми бизнес герой - Мойша (Моше, Моисей)! :D

Мойша иска да бъде приет в партизански отряд.
-Добре, - казва командирът - но първо трябва да те изпитаме. Ето, вземи тези листовки и ги разнеси!
Мойша се връща след една седмица изтощен и отслабнал.
-Ама как ме измъчихте, другарю командир, как ме измъчихте! - казва той и подава на командира пачка пари.


събота, 4 февруари 2012 г.

Да достигнеш целта!

Не бях гледала толкова смехотворно-реално нещо! На първото гледане се смях с глас. На второто по-скоро ми се ревеше ... Да му се не видят и бисквитките, и "бисквитките"! :)




петък, 3 февруари 2012 г.

Аз ако не знам, стоката знае

Някой овчар закарал овни в Цариград за продан на курбан-байрям. Гърци поискали да ги прекупят и препродадат, та заплашили овчаря, че като не знае турски, не ще може да ги продаде. A той им рекъл:
-Аз турски не зная, ама овните знаят.

"Българско творчество", том ХII

вторник, 31 януари 2012 г.

За глупавата врата

Веднъж на една Врата и омръзнал живота.
-И какво се получава на практика? - мислела вратата и нервно скърцала. - Работата - вредна! През цялото време си на течение, всеки, който не го мързи те рита, цялата съм ожулена, всяка дъсчица в мен плаче! Затова пък никакво творчество: "отвори се - затвори се" и това е! И въобще-е-е ...
Вратата не знаела какво точно "и въобще", но винаги става така: почнеш ли да се самосъжаляваш, тутакси наум ти идват маса какви ли не тъжни, безполезни, тревожни и прочие неприятни мисли, като накрая оставаш и с усещането, че това далеч не е всичко.
-А най-обидното е, - гневно изскърцала Вратата - че всъщност въобще не ме забелязват. Свикнали са: "насам-натам" и точка. Сигурно си мислят, че всеки може така - на течението, без творчество, целият ожулен! Добре-добре, ще ги накарам аз да ми обърнат внимание!
Както е известно, за да привлечеш вниманието към себе си, трябва да направиш нещо абсолютно неочаквано. И Вратата се затворила. Плътно. Здраво. Завинаги.
Отначало всички се учудили. Започнали да чукат, да бутат, а накрая да се молят, но без резултат. Какво им оставало друго, освен да избият нова дупка в стената и да поставят нова врата. Старата, като непотребна, забравили и тя се превърнала просто в част от стената.
Нощем старата Врата въздишала и казвала на новата си съседка:
-Ако не искаш да свършиш курса и да се превърнеш в част от стената, работи, докато ти дават и не се оплаквай.

Андрей Максимов


вторник, 24 януари 2012 г.

В тая безработица ...


понеделник, 16 януари 2012 г.

За празниците и работата

Набожен човек е Лальо Коконата, що да си кривим душата. Пости си и в сряда, и в петък, а клепне ли клепалото за черква, и дъжд да вали, и град да блъска, ще прави, ще струва, но ще прескочи в черквата да запали свещ пред иконата на св. Архангел. Кръсти се, метани прави като баба Пена Святата, та и исо държи на певците. Набожен и учен е. Да ти каже кога се пости, кога се благува и кой ден за какво се пази, от Вечния календар по му сече главата.
Рече му някой ден големият му син:
- Тейко, днес времето е меко, я прескочи с мотиката до стръмната нива на Синьовец да оправиш браздите, дето се отичат пороите, та да я не заплавят през зимата.
А той:
- От днес почват Мръсниците, дума, и аз мотика в такива дни не хващам.
- Хайде, хайде! Стига си се пекъл като котарак край огнището, ами иди до Равнака, че запуши прелезите на гюла. Два направили козарите откъм изгрева.
- Насечи трънак, вършини и ги запуши - гълчи го други път жена му.
- Ами! Сега намери, на връх Вълчите празници на работа да ме караш. Не съм поганец.
Днес Мръсници, утре Бабин ден, в други ден Честни вериги и Празна неделя, Седемтях четвъртъци за град, Русалиите, Черната сряда, Сухият вторник след Гергьовден, Герман, Летен свети Тодор, Вартоломей, Вида, Еньовден, свети Прокопи, Власовден, дето се варди за червеи и метил, Горещниците, двата петъка преди Петковден, Мишинден, Мечинден... и ето ти годината се изтърколила и за Лаля време за работа не остава.

из "Ръцете му пречат" на Чудомир

Традиционалисти сме, дума да няма! :)


петък, 13 януари 2012 г.

Който става рано, нему подава Бог

Някога, много отдавна, Иран бил управляван от шах Ануширван, който имал мъдър и всезнаещ везир. Казвал се Бузурджмехр.
Когато шахът не знаел как да постъпи, винаги питал везира и той намирал път за спасение. Затова везирът имал висок авторитет и се радвал на уважение. Но по един въпрос с шаха влезли в конфликт. Ануширван си лягал късно нощем, защото вечер обичал да пирува с приятели и сутрин късно успявал да се захване с държавните дела. Това един ден преляло чашата на везира и той си позволил да го упрекне. Шахът се заинатил, че не вижда защо трябва да се захваща от ранни зори с работа. "Защото който става рано, нему подава Бог" - отвърнал Бузурджмехр.
-Хм, добре тогава, нека утре бъде по твоему - привидно се съгласил шахът, но всъщност решил да се пошегува с везира и да му даде урок.
Шахът наел няколко човека, който на следващата сутрин да нападнат везира на път към двореца и да осуетят ранното му пристигане.
Настъпило утрото. Градът още спял, а Бузурджмехр крачел към двореца, за да се захване с делата си и да разплита тези на другите. Потопен в мисли за предстоящата работа, не усетил как изведнъж се оказал заобиколен от група разбойници. Те му нахлузили чувал на главата и му заповядали да мълчи:
-Ако викаш, ще  те убием. Но ако не се съпротивляваш, ще вземем само дрехите ти.
На везира, естествено, му бил мил живота и след малко стоял само по риза насред улицата, а разбойниците изчезнали с плячката си. Наложило се да се върне у дома, за да се облече наново. Това го забавило много и когато най-накрая пристигнал в двореца, шахът го чакал отдавна, според уговорката им.
-Е, какво стана? - ехидно се усмихнал Ануширван.
Везирът се досетил чие дело е сутрешното нападение, но разказал на владетеля какво му се е случило.
-И още ли твърдиш, че който става рано, нему помага Бог? - продължил да злорадства шахът.
-Да, господарю! Ясно е, че да се краде е лошо, но ако крадците не бяха станали рано, нямаше да имат плячка - засмял се везирът.

Така възникнала поговорката: "Който рано става, нему подава Бог".

персийска приказка