петък, 28 септември 2012 г.

Закъснявам!

Двама разсеяни пешеходци се сблъскват на улицата. Стрес, разсипан ръчен багаж, нормалната драма.
- Извинете, - казва единият, след като набързо събира нещата си, - надявам се , че сте добре! Аз трябва да вървя веднага, закъснявам за лекция по тайм-мениджмънт.
- Явно лекциите не ви помагат особено - засмива се другият.
- Не, не, вие не разбирате! Аз съм лекторът.

Подобен привкус ми оставят и сайтовете на техническите ни университети. Не знам доколко уеб-програмирането е сред образователните им приоритети, но навигацията из тях е като да шофираш в ориенталски пазар, а като цъкна да отворя някоя страница, сядам да люпя семки, докато се случи. :)

вторник, 25 септември 2012 г.

Притча за двамата хлебари

Вече никой не помни кога и къде се е случило това. Живели двама хлебари. Първият бил ленив и алчен. Искал единствено с малко вложения да изкарва много пари. Вторият бил истински майстор и обичал да вижда удоволствието, което се изписва на лицата на клиентите му, когато опитат неговите тестени произведения.
Една ранна сутрин двамата отишли на мелницата. Попитали каква е цената на брашното и когато чули отговора, първият креснал:
- Това е твърде скъпо! - и ядосан изхвърчал от мелницата.
Той възнамерявал да си тръгне, но на двора видял работниците да сортират чували с брашно.
- Как го делите? - заинтересувал се той.
- Това е хубаво, качествено брашно - казали работниците, като посочили едната купчина. После се обърнали към другата: - А това е с червеи и става само за храна на свинете.
"Щом става за храна на свинете, значи става и за клиентите ми - зарадвал се хлебарят. - Глупавият човек няма да почуства разлика, а аз мога да взема евтина суровина и да изкарам голяма печалба."
И първият хлебар взел от евтиното, некачествено брашно на ниска цена, а вторият - от най-доброто качество, което естествено винаги е скъпо. По същия маниер закупили и останалите съставки за хляба. После се захванали за работа. Първият изкарал печен-недопечен хляб от месено-недомесено тесто и побързал да се прибере у дома, за да си почива. А вторият приключил след полунощ, защото спазвал всички правила на хлебарското изкуство. Накрая бил много уморен, разбира се, но доволен, защото печивото му било достойно и за крал.
На следващата сутрин двамата изкарали стоката си на пазара. Клиентите на втория хлебар били много доволни и се връщали за още. И клиентите на първия се връщали, но за да си искат парите обратно. Това не го смутило особено, защото бързо решил: "Мога да смъкна цената значително и пак да съм на печалба при тази евтина суровина, а конкурентът ми не може, защото ще фалира." Добавил към некачествения си хляб и една евтина глазура, за да подобри търговския му вид, а ако някой се оплачел, отговарял:
- Че ако искате да ви смъкнат десет кожи за един хляб, идете при колегата!

Отрязвам края на тази приказка, защото "ти като кого искаш да бъдеш" нещо не ми звучи смислено в нашите обстоятелства. Правилният въпрос е "Колко безкомпромисност можеш да си позволиш и да оцелееш?" И началото и е сбъркано. Как да не помни никой кога и къде, като се случва тук и сега?!

сряда, 19 септември 2012 г.

Как преуспява човек в работата си

(селф-хелп отпреди един век)
Вече отворих дума за този източник в "Притчите". Най-изумителното за мен специално по отношение на тази глава беше, че познавам успешни млади хора, които ползват тези психотехники много ефективно. Това, което не знам, е само интуитивно ли са достигнали до тях или го правят преднамерено и отработено. Ако някой се познае, ще се радвам да сподели. :)












Прентис Мълфорд "НАШИТЕ СИЛНИ СТРАНИ как да ги използваме"
София, печатница "ХУДОЖНИКЪ" - 1924

вторник, 11 септември 2012 г.

Кърти, чисти, извозва

... Всъщност, за времето говоря. Че къде ще намерите по евтина работна ръка от него?!
Краят на тазсутрешния пост на Влади ме подсети за едни снимки от последното ни ходене на село, които така и не показах.
Я се вгледайте внимателно и отгатнете какво е това!


Ако успеете, много ще ме изненадате, то аз отблизо се затрудних ... Значи, това е плувен басейн. Сега, ако се вгледате пак, пред най-високия трън вдясно ще видите дръжката на стълбичката. А историята е такава:
Един ден, като се връщахме от плаж, се сетих за този комплекс на реката, който сме посещавали преди двадесетина години. Казваше се "Воденицата" май и имаше ресторант със сигурност, а може би и хотелска част. Помолих мъжа ми да завие, за да погледнем какво се е случило с него. Така беше запустяло натам, че един фазан си седеше необезпокояван  насред пътя. И заварихме това:


По тая метална конструкция имаше асма, под която седяха външните маси на ресторанта, вътре не знам каква база са имали. А аз съм снимала почти от брега на реката, което означава, че панорамата не беше за изпускане.
Сградите все още са солидни. Тук-там има по счупен прозорец.








Даже и кладенец си има, по онова време селото нямаше водопровод. Не знам частно ли е общинско ли е, но по ме кара на мисълта за второто, защото как най-изгодно ще продадем на наш човек, ако не го оставим да се обезцени максимално?!

вторник, 4 септември 2012 г.

Добра реклама ... против сделка

Настрадин Ходжа имал прекрасен дом с всички удобства, които човек може да си пожелае. Съществувал само един проблем - този прекрасен дом му бил омръзнал до смърт. Решил, че не иска повече и минута да живее в него и отишъл при търговец на имоти.
- Искам да продадеш къщата ми - казал му Настрадин.
- Разбира се, на твоите услуги съм - отвърнал търговецът и веднага се хванал за работа.
Написал обява и я поместил във вестниците. На следващия ден Настрадин я прочел и пак отишъл при търговеца.
- Няма да продавам - заявил той. - Твоята обява ме убеди, че това е домът, в който съм искал да живея през целия си живот.