Една вечер в кръчмата го закачили иманярите: "Абе, Пишман, толкова години копаеш, все със скъсани гащи ходиш. Ела да копаеш за нас, да ти се падне една торба жълтици, че да рахатуваш." "Че да дойда" - съгласил се Пишмана. Започнали да уточняват орташки ли ще копае с тях или пак за надница. Един го подкокорсвал едно, друг - друго. В крайна сметка се споразумели да копае за тях за по-висока надница, отколкото по лозята - десет гроша.
Отишли на следващия ден и започнали да копаят в една местност. Толкова се изморили, че им идвало да зарежат копането и да си ходят. Но при мисълта, че нищо не са изровили, пък трябва да платят на Пишмана десет гроша, пак се хващали на работа. Минавали и хора, майтапели ги. Все им идело да зарежат пуста работа, но като ги споходела оная мисъл, продължавали. И следобеда ударили гърнето със златото.