понеделник, 27 февруари 2012 г.

Ако искаш да изровиш златото, вземи си надничар

Като така и така се поразрових вчера в тая книжка ("Спомени и анекдоти за великотърновци" от Сава Русев), а по-късно в разговор с Кръстю ми изплува и смътен спомен за една история от нея, реших да я намеря, което така и не успях, защото взех, че заспах, но си намерих други преди това, които искам да споделя. :)

В Търново живеел тих и скромен човек, Петко Пишмана, който се препитавал с това, да окопава лозята на великотърновци. Работел добре и съвестно без да го надзирават. Затова си спечелил добро име, хората го търсели и без работа не оставал. Взимал осем гроша надница. Вечер, като си идел от работа, отбивал се в кръчмата, пиел една ракия на крак и си отивал вкъщи.
Една вечер в кръчмата го закачили иманярите: "Абе, Пишман, толкова години копаеш, все със скъсани гащи ходиш. Ела да копаеш за нас, да ти се падне една торба жълтици, че да рахатуваш." "Че да дойда" - съгласил се Пишмана. Започнали да уточняват орташки ли ще копае с тях или пак за надница. Един го подкокорсвал едно, друг - друго. В крайна сметка се споразумели да копае за тях за по-висока надница, отколкото по лозята - десет гроша.
Отишли на следващия ден и започнали да копаят в една местност. Толкова се изморили, че им идвало да зарежат копането и да си ходят. Но при мисълта, че нищо не са изровили, пък трябва да платят на Пишмана десет гроша, пак се хващали на работа. Минавали и хора, майтапели ги. Все им идело да зарежат пуста работа, но като ги споходела оная мисъл, продължавали. И следобеда ударили гърнето със златото.
Разделили иманярите по 160 жълтици на човек. А на Пишмана дали една. Те иначе му дължали само десет гроша, ама "от тях да мине". А той съвсем пишман станал, дето се хванал на надница. Самите иманяри не се радвали дълго на жълтиците си, защото още по онова време имало закон: който намери имане, може да задържи 10 %, останалото е за държавата. Намерил се някой, издал ги, та останали с по 16 жълтици на калпак. Оттогава всяка вечер се упреквали един друг, що са тръгнали да копаят имане посред бял ден, да ги види куцо и сакато.

преразказано по гореспоменатия източник

петък, 24 февруари 2012 г.

Прилепът и къпината - борчлии

Някога прилепът и къпината станали ортаци. Взели на вересия всякакви облекла и премени, като ги продадат, тогава да ги платят. Качили стоката на един кораб и се отправили по море търговия да въртят. Но не щеш ли, излязла страшна буря. За малко да потопи кораба. Започнали моряците да изхвърлят стоките зад борда, че да олекне на кораба. Изхвърлили и тая на нашите пишман търговци. И така пак сиромаси си останали. Дето казват хората: "Хвана се сиромахът на хорото, та се скъса тъпанът".
Мислили, чудили се що да сторят, че да си покрият борча - нищо не измислили. Тогава къпината легнала ниско зад един зид, никой да не може да я види. А прилепът се превърнал в мишка с крила и се скрил на тавана на една изоставена къща. От страх да не поискат да си върне борча и до ден днешен бял ден не може да види. А на къпината и поминал срама, запълзяла по земята и започнала да дърпа хората за дрехите, да види дали не носят от тия, дето някога ги изхвърлили в морето. Бре,  пусти борч колко е лош!

народна приказка


вторник, 21 февруари 2012 г.

За лютите чушки и тайм-мениджмънта

Живял някога един бедняк, който имал само едно старо и немощно магаре. Карал с него дърва от гората, продавал ги и така се прехранвал. Един ден срещнал стар приятел, разговорили се. Заоплаквал се бедняка от немотията.
-Ех, брате, - въздъхнал накрая - да не беше магарето толкова немощно и бавно, можеше по два пъти на ден да карам дърва, ама ...
-Това е лесна работа, знам му колая - успокоил го приятеля му. - Като натовариш дървата, пъхни му една люта чушка под опашката и ще литне като стрела.
След някой ден пак се срещнали.
-Потръгна ли работата? - поинтересувал се приятелят.
-Брате, ти право каза - отвърнал дърваря. - Като му сложих чушката под опашката, магарето литна като стрела. Но сега аз не мога да го настигна.
-Еее, брате, все аз ли да те уча?! - казал другия. - Ами като подкараш магарето, сложи си и на теб една люта чушка и ще го настигнеш.
Беднякът го послушал. И на другия ден, като си сложил лютата чушка, така се затичал, че не можал да се спре пред къщи. Само се провикнал:
-Жена, разтовари магарето, аз ще походя още малко!

народна приказка

Така че увеличението на скоростта не води задължително и до увеличение на ефективността. :)

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Парата прави човека юнак, прочут и тавминджия

Тия дни при Рая мернах въпроса "Може ли парите да са част от оценката за даден човек като цяло?" и понеже ми попадна тая приказка, която има макар и индиректно отношение към него, реших да я споделя. Още повече си е вярна според мен. :)

В старо време имало един касапин в Стамбул, който продавал месо без кантар. Кой колкото поискал, той му отсичал без да мери. И като претеглели клиентите после, винаги излизало точно.
Прочул се касапинът с това чак до царя. На владетеля му станало любопитно и решил да се убеди с очите си. Отишъл при касапина и поискал ока и сто драма месо. Тоя му отсякъл без да мери, както винаги. Царят си го премерил, излязло точно.
Хитър бил тоя цар, сетил се откъде му е на касапина тавминджилъка*. Извикал го в двореца и поискал касапинът да му даде назаем хиляда жълтици, които ще му върне след определен срок с лихва. Касапинът нямало какво да мисли, цар е това, извадил кесията си и отброил хиляда жълтици. Това били всичките му пари. Върнал се в дюкяна си и от този момент си загубил тавминджилъка. Започнал да реже на кой повече, на кой по-малко, но никому точно. Ходил и царят. Като премерил после месото, повече му излязло. Тогава царят си рекъл: "Парата прави човека юнак, прочут и тавминджия!"
Като изтекъл срока на заема, касапинът отишъл в двореца да си прибере парите. Като ги пуснал в кесията и я сложил в пояса, започнал пак да сече точно както преди.

--------------
* - Тавминджилък е умението да познаваш, като в случая, отнесено към работата означава точност, прецизност, професионализъм; а тавминджия, пак отнесено към този случай, можем да кажем, че е познавач. Иначе, в буквален смисъл става въпрос за гадателска дарба.
--------------

народна приказка

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Пробна задача

Мъж се явява да кандидатства за продавач в магазин за мъжка мода. Собственикът е твърде скептичен, но кандидатът е настоятелен. Виждайки че няма да се отърве лесно от него, собственикът се опитва да изшмекерува:
-Добре! - казва той на кандидата - Аз излизам за един час на обяд. И ще приема Вашата кандидатура, ако през това време успеете да продадете този артикул.
И донася от дъното на магазина кошмарен костюм на жълти и зелени райета.
-Вече няколко години никой не е успял - доуточнява той.
Когато се връща от обяда, го посреща победоносният вик на кандидата:
-Продадох го, продадох го!
Собственикът е сразен, но не толкова от продажбата на костюма, колкото от вида на продавача - дрехите висят разкъсани по него, целият е в кръв и рани.
-Но какво стана? - пита потресено той. - Сбихте се с клиента ли?
-Не, с него всичко мина чудесно, но кучето му - водач направо побесня!

... Май ще ми трябва нов етикет за бизнес сатира, защото, съотнесен към сегашната ни реалност, тоя хумор е доста горчив вече ...


сряда, 15 февруари 2012 г.

Продуктивност

Разказват, че веднъж късно вечер президентът Рейгън заварил в Белия дом един от сътрудниците.
-Какво правите още тук? - попитал го президентът.
-Работя - отговорил сътрудникът, надявайки се, че усърдието му ще бъде възнаградено.
-Вие сте уволнен! - заявил Рейгън. - Работата трябва да се върши навреме, а аз виждам, че Вие не се справяте.
На следващата вечер заварил друг сътрудник, който още работел.
-И вие сте уволнен! Трябва да съумявате да изпълните задълженията си в рамките на работния ден! - избухнал президентът.
-Аз я свърших - отвърнал служителят. - Сега върша тази на колегата, когото уволнихте вчера.


четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Който го може, го може

Любимият ми бизнес герой - Мойша (Моше, Моисей)! :D

Мойша иска да бъде приет в партизански отряд.
-Добре, - казва командирът - но първо трябва да те изпитаме. Ето, вземи тези листовки и ги разнеси!
Мойша се връща след една седмица изтощен и отслабнал.
-Ама как ме измъчихте, другарю командир, как ме измъчихте! - казва той и подава на командира пачка пари.


събота, 4 февруари 2012 г.

Да достигнеш целта!

Не бях гледала толкова смехотворно-реално нещо! На първото гледане се смях с глас. На второто по-скоро ми се ревеше ... Да му се не видят и бисквитките, и "бисквитките"! :)




петък, 3 февруари 2012 г.

Аз ако не знам, стоката знае

Някой овчар закарал овни в Цариград за продан на курбан-байрям. Гърци поискали да ги прекупят и препродадат, та заплашили овчаря, че като не знае турски, не ще може да ги продаде. A той им рекъл:
-Аз турски не зная, ама овните знаят.

"Българско творчество", том ХII