сряда, 2 ноември 2011 г.

Отколешни български дефицити

Изображение от  Wikimedia Commons
... А аз стоях до среднощ в министерството и работех. Защото така съм възпитаван - да работя. Да се уча. Един ден разказах на баща си - в началото на нашия век беше, току-що се бях завърнал от Париж: "Татко, казах, там от гости, от туристи, лесно се печелят пари. Хората работят, продават деликатеси, фини неща и пак печелят. Ние имаме хубава природа, хубави места, защо да не спечелим от тях?" А той ми каза: "Да, но хората там много-много работят и са много честни. Честността е също стока и тя издига престижа на нацията. Ние, българите, трябва първо да се научим да бъдем честни и работни, че тогава да печелим от чужденците. Ние гледаме на чужденеца като на прелетна птица. Гледаме да му оскубем перата до дъно и дим да ни няма. Изчезваме." Тази черта се насажда със сурова дисциплина. Аз се уважавам като работодател и като министър. Аз уволних Йордан Йовков без да ми мигне окото, защото той бе добър писател, но лош чиновник, не знаеше никакви езици, освен български и турски - пардон, румънски. Той не се бе постарал в Букурещ да научи френски, английски и немски. Твърде съм суров, вярно е - суров и безпощаден. 
Аз не се трогвам от сълзи. 
Аз не вярвам на вдовици и хленчовете им. Не. Искам работа. Като министър една вечер приех млад мъж, който искал да отваря фирма за внос на плугове "Рудолф Бехар" - помня го - и на вършачки "Клайтон" и "Рустон". Аз му казах, че плуговете "Рудолф Бехар" са по-лоши и по-слаби от плуговете "Рудолф Сакс" - да опита от всички фирми, да избере най-хубавото. Не ме послуша и достави "Рудолф Бехар". Но фалира - те не се харчеха. Повече се харчеха универсалните плугове - обръщачите, всяко нещо, господин Памукчиев, иска учителя си. И всяка фирма - съветника си. Аз учех младите търговци на честност, на уважение към клиента и сочех за пример евреите - търговци на платове - ще ти свали сто топа, ще ти премери сто чифта обувки и ще ти продаде. Ще спечели. Така се лови клиент, с труд, уважение и внимание. Вниманието ни липсва, господин Памукчиев, вниманието и уважението. Оттам идва и нямането. Това внимание е ценна стока ...

из "Буров" на Михаил Топалов от поредицата "Парите на България"

0 коментара:

Публикуване на коментар