сряда, 12 октомври 2011 г.

Ревеновият пай или приказка за тестирането

В практиката си много пъти с ужас съм наблюдавал как поредният мениджър се опитва да съкрати сроковете за сметка на тестирането на продукта. Някои премахват междинното тестиране от средата на жизнения цикъл на проекта. Други заставят персонала да "тества по-бързо". Трети въобще го изключват, надявайки се на сляп късмет.
В резултат на размислите си в тоя контекст написах приказка за това, колко опасни са кратките пътища и я разказах на внучката си Камила. Ето я и нея:

Ревенов пай за Горската Кралица

От сутринта гората се тресяла от вълнение. Враната обявила, че до два часа самата Горска Кралица ще ги посети, за да си избере нов Кралски Пекар.
-Тя иска да се проведе състезание между пекарите - важно изгракала Враната. - Победителят ще бъде назначен за Кралски Пекар и ще получи сто жълтици в добавка.
-Какво трябва да и изпечем? - изревала Мечката.
-Ревенов пай - отвърнала Враната. - Това е любимото и лакомство.
Зайчето започнало нервно да обикаля около най-близкия храст, нареждайки:
-Ревенов пай? Но Кралицата ще е тук след два часа, а, за да го приготвя, на мен ми трябват цели три.
-И на мен също - оплакал се Койотът.
Мечката от нерви започнала да си остри ноктите в кората на първото попаднало и дърво: "И на мен!"
Мъдрата Таралежка се упътила към кухнята си: "По-добре веднага да се хващам за работа, вместо да губя още ценно време в празни жалби".
И всеки от пекарите започнал да разсъждава как да изпече ревеновия пай за два часа, вместо за три.
"О, знам, - помислило си Зайчето - най-много време се губи за това, че се налага на всеки пет минути да добавяш по малко захар и непрекъснато да го опитваш на вкус. Ще сложа всичката захар наведнъж и така ще спечеля цял час."
Мечката разсъждавала така: "Имам най-голямата фурна в цялата гора. Затова ще сложа пая в горната и част, където температурата е най-висока. И ще разпалвам печката с ябълкови клонки, те горят най-добре от всичко. Така ще съм готова до идването на Кралицата."
Койотът нямал голяма фурна, но намислил така: "Ще пека с час по-малко. Паят може и да излезе малко недопечен, но ще сложа толкова захар, че като усети сладостта му, Кралицата нищо друго няма да забележи."
Таралежката мислела другояче: "Моят пай е един от най-хубавите в цялата гора, но ако се опитам да ускоря приготвянето му, то навярно нищо няма да се получи. Ще се наложи да обясня на Кралицата, че той няма да стане готов навреме, но затова пък ще си струва чакането."
До пристигането на Кралицата Зайчето, Мечката и Койотът вече били изложили своите пайове и я поканили да ги опита.
Първо Кралицата пробвала пая на Зайчето и недоволно смръщила нос: 
-Пфу, той горчи! Защо си жалил захарта?
Като погледнала пая на Мечката, се удивила: 
-Но защо е толкова изгорял? Е, може пък отвътре да е вкусен ... 
Но кората била толкова твърда, че въобще не успяла да вкара ножа в него и се отправила към следващия претендент, без дори да опита пая на Мечката.
Започнала да разрязва пая на Койота: 
-Нещо е твърде мек. Олеле, мек е като желе! Ние мислим, че ще е противен на вкус!
Кралиците винаги казват "Ние", защото си мислят, че говорят от името на целия народ. Тя метнала прибора и отказала да го опита.
Накрая Кралицата се отправила към масата на Таралежката. Като не видяла там пай, възмутено запитала: 
-Защо тук няма нищо? Ние заповядахме ВСИЧКИ пекари да приготвят сладкиш! Кой посмя да не се подчини на Кралския Указ?
Таралежката се поклонила на Кралицата и казала: 
-Моят пай в момента е в печката, Ваше Величество. Ще можете да го опитате точно след час.
-По Нашата заповед паят трябваше да е ВЕЧЕ готов! Как смееш да се противопоставяш на волята Ни?- изпаднала в ярост Кралицата.
В отговор Таралежката се поклонила толкова ниско, че игличките и допрели килима от листа:
-Разбира се, Ваше Величество! Ако можех да приготвя пая за два часа, несъмнено така бих и постъпила. Но аз не знам как за такова кратко време да приготвя пай, достоен за Кралския вкус, затова са ми необходими три. И ако Вие решите да ме накажете, покорно ще приема наказанието.
-Хм! - Кралицата започнала да обмисля подходящо наказание.
Докато мислела, Таралежката отръскала листата от себе и си и добавила:
-Все пак паят ми вече е във фурната. Както виждате, само от неговия аромат на човек му потичат слюнките. Едва ли си заслужава да не го опитате, след като ще е готов само след час. А през това време бих могла да Ви разкажа приказка, за да мине по-бързо.
-Каква приказка? - наострила уши Кралицата.
-"Принцесата и граховото зърно".
Кралицата се зарадвала, защото тази приказка била за нея като малка. Изслушала приказката с вълнение, смяла се, плакала и пляскала с ръце. Часът минал неусетно.
И ето, Таралежката сложила ръкавиците, отворила фурната и извадила ревеновия пай. Той толкова се харесал на Кралицата, че тя го изяла целия, оставяйки  на майсторката само едно малко късче. След това и подала кесийката със стоте жълтици и обявила на всеослушание, че макар понякога Таралежката да си позволява волности, остава най-добрия пекар в цялата гора, поради което я назначава на тази служба в двореца.
***
Когато завърших разказа си, попитах Камила, какъв е извода. "Зайчето, Мечката и Койотът не са били истински пекари. Те само са се престрували, за да спечелят състезанието. Но в действителност не са знаели как да изпекат истински пай" - ми отвърна тя. "А не мислиш ли, че просто са се страхували от гнева на Кралицата?" - попитах я аз. "Ако се страхуваш да правиш това, което смяташ за правилно, ти не можеш да бъдеш истински майстор!" - възкликна детето.
Камила разбра приказката напълно правилно и премина моя тест, въпреки че не е навършила и пет години. Интересно, ще разберат ли тази приказка четирдесетгодишните мениджъри?

Джералд Уинберг, автор на "Психология на програмирането"



1 коментара:

Rosen каза...

А дали ще разберат обикновените хора, че същото се отнася за любовта и щастието?

Публикуване на коментар