вторник, 22 ноември 2011 г.

Все дяволът виновен

:) Реших, че е справедливо да изложа нещата и от тази страна и да приключа серията. 

Имало един човек, който за грешките, които правел или за несполуките си в живота, все дявола кълнял.
Дотегнало най-после на дявола от тези клетви и решил да си отмъсти и да го поучи. Един ден човекът впрегнал биволите си в колата и тръгнал на път. Но като минавал край едно кафене, отбил се в него и пуснал биволите сами да карат, без да размисли, че могат да направят някоя пакост по пътя. Дяволът разбрал, че биволите без водач ще направят някоя пакост, затова решил да засрами нехайния човек пред всички мъже и жени, които били събрани около една чешма и чакали ред да си напълнят стомните и менците.
Дяволът се превърнал на човек и се приближил до тях.
- Виждате ли ме, бре хора, или не ме виждате? - попитал дяволът.
- Виждаме те, та какво от това?
- Като ме виждате, искам да знаете, че аз съм дяволът. Ето, сега ще се преобразя, а после пак ще стана човек.
Каквото казал - направил го. Някои от жените и мъжете се поуплашили.
- Не се страхувайте. Превърнах се на човек, за да засрамя оногова, който постоянно мене кълне за своите грешки. Нека да разбере, че не съм аз виновен за неговата небрежност. Нà, гледайте сега - пуснал биволите си сами да водят колата, а той си пие кафето спокойно. В това време зажаднелите биволи се отбили от пътя и се втурнали към чешмата. Наскачали да ги спрат, но било късно - те изпотрошили стомните и изпотъпкали менците.
Вдигнала се врява:
- Сега нали виждате, кой е виновен?
Дочул врявата и се затичал стопанинът, който кълнял дявола с люти клетви:
- Ях, дяволе, дяволе, пак ми направи голяма пакост. Проклет да бъдеш!
- Да се пукнеш! Не те е срам, все мен да кълнеш - отговорил дяволът. - Попитай тези хора кой е виновен. Ти не си отваряш очите, а дяволът виновен!
Жени и мъже с кобилици набили небрежния, който оттогава поумнял.

българска народна приказка


0 коментара:

Публикуване на коментар