четвъртък, 28 април 2011 г.

Призвание

Докато московчаните носеха сандъците и кутиите, аз се вглеждах във всекиго, за да преценя кой колко струва и на какво място би могъл да бъде използван най-пълноценно. Най-големият талант на произволен началник се състои именно в това, да определи силните и слабите страни на всеки от подчинените си, за да използва първите и да остави недокоснати вторите. Дългият опит в управлението на голям щат работници ме научи, че хора съвсем бездарни и за нищо неспособни по света има твърде малко. За всеки човек може да бъде намерено подходящо занимание. Когато някой в нашия клуб се оплаква от непригодността на лакея, сервитьора или камериерката, аз си казвам наум:"Ех, гълъбче, лош иконом си ти". При мен с времето всички слуги стават добри. Трябва всеки да обича работата си, в това е и цялата тайна. Готвачът да обича готвенето, камериерката - да прави от безпорядъка порядък, конярят - конете, градинарят - растенията.
Висшето изкуство на истинския иконом е да вникне дълбоко в човека, да разбере какво обича и колкото и да е странно, повечето хора представа си нямат за дарованията си. Понякога се налага да опиташ и едно, и друго преди да напипаш нишката.
И въпросът не е само в работата, макар че тя е важна, разбира се. Когато човек върши нещо любимо, той е доволен и щастлив, а когато всички слуги в дома са спокойни, радостни и приветливи, от това създава специфична обстановка или както сега казват - атмосфера.
Трябва непременно да се награждават и поощряват подчинените, но в мярка - не просто за добросъвестно изпълнение на задълженията, а за особено старание. Да се наказват също трябва, но само справедливо. При това следва разбираемо да се обясни от какво произтича наказанието и то в никой случай не бива да е унизително. Още веднъж повтарям - ако подчинените не се справят с работата, виновен за това е началникът. Аз имам в Дома на Фонтаните четиридесет и двама души, в Царския четиринадесет и в Крим още двадесет и три. И всеки от тях е на мястото си, можете да ми вярвате. Самият Пантелей Кузмич, икономът на негово височество великият княз Михаил Михайлович - старши, неведнъж ми е казвал:"Вие, Афанасий Степанович, сте истински психолог." И не се колебаеше да ми иска съвет в особено трудни случаи. Например, миналата година в Гатчинския дворец при него попаднал на щат един младши лакей, думи не стигат да опишеш колко некадърен. Измъчи се с него Пантелей Кузмич и ме помоли да видя не мога ли да направя нещо. "Че е дърво, дърво е, - казва - но ми е жал да го изгоня." Аз взех момъка, прищя ми се да блесна. В столовата се оказа негоден, в гардеробната също, а в кухнята още повече. Както казва народа - костелив орех. Един път го виждам на двора, през парче от стъкло гледа слънцето. Стана ми любопитно и спрях, за да го наблюдавам. А той с това стъкълце се отнасяше все едно е брилянт безценен. Ту дъхне отгоре му, ту с ръкав го потрие. И ме осени идея. Поръчах му да изчисти прозорците вкъщи. И какво мислите? Засияха стъклата като планински кристал. И да се прогонва момчето се оказа излишно, защото от сутрин до вечер полираше стъкло след стъкло. Сега е най-добрият мияч на прозорци в цял Петербург. За него домоуправителите при Пантелей Кузмич на опашка се редят да се записват. Ето какво значи човек да намери призванието си.

из "Коронация" на Борис Акунин

сряда, 27 април 2011 г.

Котка на оградата

В ранно, ясно утро една котка се разхождала по оградата. А долу, в сянката на дървото лежал голям злобен пес, недоволен от дължината на веригата, с която бил вързан. Котката мижала на слънцето, лениво наблюдавайки с едното си зелено око как я следва сянката и, докато тя се е отправила по своите котешки работи. И изведнъж се натъкнала на охранен котарак, който също стоял на оградата и внимателно я наблюдавал.
-Пусни ме да мина! - помолила котката.
-Как ли пък не! - изфучал котаракът. - Това е моята ограда! Връщай се там, откъдето си дошла!
-Защо да се връщам назад, като трябва да продължа напред? - резонно се поинтересувала котката.
Но котаракът не пожелал да я слуша. Изсъскал и се хвърлил в бой. Няколко минути по оградата балансирало врещящо кълбо, от което във всички посоки летяла оскубана козина. След това кълбото се разделило и котката и котаракът паднали от различни страни на оградата.
"Мда! -помислила си котката, докато приглаждала настръхналата си козина и се вслушвала в страховития вой на кучето и писъците на котарака, попаднал между зъбите му. - Важно е не само умението да падаш на четирите си лапи, а и това, да падаш от правилната страна на оградата!"

Едгар Рис

сряда, 20 април 2011 г.

Припадък за милиони

Основателят на огромната верига магазини "Улуърт" и изобретател на ценоразписите и супермаркетите уцелил верният подход, позволил му да натрупа милиони, припадайки от страх.
Срамежливият и заекващ младеж от село на двадесет и една годишна възраст започнал работа като помощник продавач в малко магазинче. По това време цените в магазините не били определени предварително. Продавачът "на око" определял платежоспособността на клиента и на тази база назовавал цената. Клиентът съответно или купувал, или си тръгвал.
Бедният Франк толкова се притеснявал да подканва купувачите, хвали стоката и да се пазари, че веднъж припаднал, докато обслужвал клиент. За наказание собственикът го оставил да търгува сам цял ден и го заплашил, че ако вечерта оборотът е по-малък от обикновено, ще го изгони.
На следващия ден преди да отвори магазина Франк закрепил листчета с цената на изложените стоки, а всичко застояло от склада струпал на голяма маса и сложил голяма табела "Всичко по пет цента". Масата поставил до прозореца така, че и стоката, и табелата да се виждат от улицата и тресейки се от страх, се скрил зад щанда да чака клиенти.
Всичката стока била разпродадена за няколко часа, а дневният оброт бил равен на седмичния. Купувачите, имайки възможност да вземат стоката в ръце и да я огледат и виждайки етикета с цената, не се пазарели, а плащали и си тръгвали.
Франк напуснал магазина, взел заем и открил свой. През 1919-та империята Улуърт се състояла от хиляди магазини, а личното състояние на Франк възлизало на около 65 милиона долара.

вторник, 19 април 2011 г.

Имате ли Дюър'с?

В Лондон в края на 19-ти век популярните алкохолни напитки били бренди, ром и джин. Затова да се продава уиски било трудно. Томас Дюър, един от основателите на фамилния бренд, приложил хитра стратегия. Подставени лица обикаляли по пъбовете и си поръчвали уиски Дюър'с. Естествено такова нямало и те си тръгвали. След няколко подобни посещения самият Дюър се явявал в бара и предлагал да сключат договор за доставка на уиски.
Няколко години по-късно, след като фирмата била открила вече свое представителство в Лондон и уискито получило първа награда на Единбургското изложение, т.е. марката била популяризирана в Англия, Томас Дюър направил подарък на американския президент - бъчвичка уиски. Подаръкът получил голям отзвук в пресата, която обвинила президента, че не подкрепя родното производство. "Това беше най-добрата реклама, - разказвал по-късно Дюър - а и най-евтината. Заваляха писма и поръчки от всички щати." На следващата година той се отправил на околосветско пътешествие. За две години посетил 26 страни, за компанията започнали да работят 32 търговски агенти, били създадени няколко експортни компании Дюър'с, а стокооборотът на фирмата нараснал десет пъти.

понеделник, 18 април 2011 г.

Добрият пълководец

Когато трябвало да се установи на лагер в съюзническа територия, гръцкият военачалник Ификрат задължително го укрепявал с ограда от колове и ров. А на въпроса: "От какво се боиш?" отговарял:
-Най-лошото е пълководецът да каже: "Това не го очаквах!"

Плутарх "Изречения на царе и пълководци"

петък, 15 април 2011 г.

Не стават за търговци

Един индуски търговец бил на смъртно легло и поръчал да повикат децата му.
-Тук ли е Раам? Сапун дойде ли? Къде е Кумиран?
-Всички са тук - казала жена му. - Погледни!
-Дявол да ви вземе! - простенал умиращият. - Никой ли не е останал в дюкяна? Значи не ви бива за търговци!

четвъртък, 14 април 2011 г.

Плодове

Най-мъдрите от мъдрите в страната на Глупаците научили, че плодовете са узрели и се отправили да събират реколтата.
Плодовете действително били узрели и толкова много, че под тяхната тежест клоните на дърветата били приведени почти до земята. Най-мъдрите от мъдрите започнали дискусия, от кои дървета е най-правилно да започнат брането. Тъй като не могли да постигнат единомислие, сменили темата. Но сега не успели да се разберат с коя ръка е по-правилно да берат - с лявата или с дясната. Възниквали проблем след проблем и затова решили да идат да ги решат на по-подходящо място.
В края на краищата, след като били задействани всички научни институции и проблемите един след друг били решени до последния, най-мъдрите от мъдрите се върнали в градината. Но вече било зима. Всички плодове лежали на земята напълно изгнили.
-Колко жалко, - възкликнали мъдреците - че дърветата са толкова коварни! И кой е позволявал на клоните да свалят плодовете от себе си и да се изправят?! Но нищо, поне стана ясно и това е напълно безспорно, че плодовете от тези клони са гнили!

Идрис Шах "Наблюдения зад покрова на истината"

вторник, 12 април 2011 г.

Лъвът в поход

Лъвът замислил нападение. На съвет военен
чрез старшините вика зверовете.
И одобрявайки това,
те бързат съгласието си да заявят
участие в похода да вземат,
съгласно силите си и уменията свои.
Готови са дейности различни:
за пренос на голям товар
е годен Слона; за победата
на първа линия ще бъдат Мечките;
разузнавач ще бъде Лиса,
творяща с лукавството си чудеса;
Маймуна ще отвлича вниманието на врага.
Но някой изказал мнение такова:
-Магаретата отстранете
и Зайците, изпадащи в паника без видима причина.
-Без тях непълна ще е нашата дружина -
отговорил мъдрецът Лъв. -
Нека враговете плаши магарешкият рев,
а Зайците ще бъдат вестоносци.
По този пример
ръководителят добър от всички подчинени,
познавайки веднъж талантите им,
услуги може да получи адекватни.
За мъдреца нищо не пропада даром.

Лафонтен

понеделник, 11 април 2011 г.

Не мога да разчитам на случайността

Цезар казал:
-Колкото повече победи имам зад гърба си, толкова по-малко трябва да разчитам на случая, защото никоя победа не може да ми даде толкова, колкото може да ми отнеме една загуба.

петък, 8 април 2011 г.

За празни работи пари не давам

Някога живял един милионер, прочут със своето скъперничество - наричал се Кочо Хаджикалчев. Един чиновник от Софийската община се хванал на бас със свои колеги, че ще го накара да се охарчи без особена нужда. По този повод се явил при Кочо Хаджикалчев и му казал:
-Господине, идвам да Ви предложа да си купите гроб в софийските гробища. Ако направите тази покупка сега, ще получите голяма отстъпка. Пък и ще имате възможността да си построите гробница по свой вкус.
-А докато умра, гробницата празна ли ще бъде? - запитал богатият скъперник.
-Разбира се, празна - отговорил чиновникът.
-За празни работи парите си не давам - казал Хаджикалчев.
Чиновникът загубил баса.

Дамян Бърняков