петък, 23 ноември 2012 г.

Ако още не сте изтеглили ряпата, търсете си "мишка"!


вторник, 20 ноември 2012 г.

Каква бира пият учените?

В края на миналата седмица като се присетих  за Нилс Бор, ми попадна и тази история ...

В края на посещението му в СССР през 1961-ва, когато го изпращали(от текста не става напълно ясно на авто- или на аерогарата), се оказало, че отпътуването за Копенхаген ще е с няколко часа закъснение. Групата на изпращачите започнала неусетно да се топи. И в някакъв момент се оказало, че са останали да му правят компания само кандидат на науките и студент. За да уплътнят времето, отишли да пият бира. Тогава го попитали каква бира пият в Дания.
- Даже не можете да си представите колко сериозен въпрос задавате - отвърнал той. - Работата е там, че естествените науки в Дания се финансират от пивоварна "Карлсберг". Затова всички, които работят в нашата сфера, поддържат своите благодетели и пият "Карлсберг". На свой ред, друга пивоварна - "Туборг", поддържа хуманитарните и съответно те пият само нея.
- А как Ви се струва нашата бира? - попитали руските физици.
- Важното е, че не е "Туборг"! - отвърнал Бор.

През 1970-та "Карлсберг" поглъща "Туборг" и какво се е случило със спонсорирането на науките от тяхна страна не знам. Но това, заради което ви разказвам тази история, е че се опитах да си представя как нашите естественици пият тенденциозно "Каменица"(примерно), а хуманитарните - "Шуменско"(да речем) ... и не успях. Ами те да не са някакви футболисти?! Или греша? :)

Източник на историята: "Педагозите също се шегуват"




сряда, 14 ноември 2012 г.

Добре свършена работа

Един господар изпратил слугата си на пазар с много поръчки. Слугата се върнал, но бил забравил да свърши нещо дребно. Господарят се разгневил, дълго му се карал и накрая назидателно заключил:
- Добрият слуга не само върши това, което му е поръчано. Той се досеща и за онова, което господарят му може да е искал, но да е забравил да каже и върши и него!
На следващия ден господарят се разболял и пратил слугата за доктор. Слугата тръгнал и не се върнал целия ден, а чак вечерта.
- Какво правиш, за Бога? - изпъшкал господарят. - Доведе ли лекаря?
- Господарю, постъпих така, както ми нареди вчера - отвърнал слугата. - Доведох не само лекаря, а и всички, които може да ти потрябват, ако не успее да те излекува - нотариус, за да си напишеш завещанието; свещеник да те изповяда; оплаквачки; дърводелец да ти вземе мярка за ковчег; гробари и каменоделец за надгробната плоча.


петък, 9 ноември 2012 г.

Чуден маркетинг

Представете си, че работата ми е да продавам вафли. Хората знаят, че в магазина открай време се продават вафли и вафли идват да търсят. Обаче аз го спретвам по следния начин: закачам на стената огромен плакат на хилти ( де да знам, може пък на някого да му потрябва ), друг на Вяра, Надежда и Любов (щото това интересува целокупния български народ) и прочие неадекватности. В крайна сметка, единственото, което остава да напомня какво се продава тук, са три опаковки от вафли, търкалящи се някъде, където не е сигурно, че ще бъдат забелязани. А с посетителите говоря за всичко друго, но не и за вафли, даже не и за сладкарски изделия,  въобще изключително много внимавам да не спомена нещо свързано с брашно, еле пък със захар. И ако някой случайно се осмели да попита: "Ама тук не се ли продаваха вафли?", аз му отговарям: "Да бе, вафли се продават. Чакай да ти разкажа един виц!" И започвам нескончаема серия вицове (но не "един отишъл да си купи вафла"), при положение, че покрай магазина почти всички разказват вицове, без да им е работа и съответно да целят да ти продават каквото и да било. Просто на повечето наоколо толкова им се разказват вицове, че почти не са останали такива, на които да им се слушат.
И ... ей така си продавам вафлите.

Аз, всъщност, никакви вафли не продавам, но много ми се ще някой да ми обясни промисъла в такъв маркетинг, защото съм в дълбоко недоумение. :)




петък, 2 ноември 2012 г.

Притча за авгиевите обори и аутсорсинга

... или Как е правилно да се вършат подвизи

Наел се Херакъл да свърши чутовен подвиг - да изчисти оборите на цар Авгий, които не били виждали лопата и количка от години. А после седнал и се замислил: "Аз хубаво се наех, а сега как да направя такова чудо?!" Мислил, мислил и изведнъж му просветнало - АУТСОРСИНГ, разбира се, ще правим аутсорсинг!
Тръгнал през пазара, а там тече пълноводна река от нелегални имигранти. "Ето кой ще свърши работата!" - потъркал ръце Херакъл и ги наел срещу незначително възнаграждение. Оставил ги да чистят оборите, а той отишъл сам да извърши някой-друг подвиг.
Вършил каквото вършил и се върнал да види как върви работата. Оборите вече били почистени до блясък, а имигрантите даже се канели да отведат конете. Хвърлил им той един хубав бой и ги изгонил, без да им плати стотинка, разбира се.
Явил се накрая Авгий и се изумил от резултата.
- Та как казваш свърши работата? - попитал той.
- С ръ..., ра..., такова де - река - не загубил присъствие на духа Херакъл.
- Я не ме прави на будала! - ядосал се Авгий. - Тук имигранти работеха, нали сам видях.
- Какъв ти е проблемът?! - не му останал длъжен Херакъл. - Аутсорсинг - който го може най-добре, той и работи!
И заплащането, все едно, си прибрал.