събота, 16 юли 2011 г.

Чия е реколтата?

Всички знаят колко е работлива катеричката - не спира да работи от сутрин до здрач.
Една година решила да засее поле с пшеница. Отгледала чудесна реколта. Но винаги толкова бързала за работа, че не и останало време да прекара пътека до полето, а дотам и обратно скачала по дърветата.
Един паяк случайно открил полето и зърното много му харесало. Обиколил отвсякъде, но не намерил пътека. Решил да се възползва и с измама да прибере чуждата реколта. През нощта цялото му семейство прокарало пътека и за да изглежда, че често я използват, отвсякъде я оплели в паяжини.
На сутринта, когато пристигнала катеричката, заварила паяците да отнасят зърното.
-Кой ви е позволил да прибирате реколтата от полето ми? - възмутено се развикала тя.
-Защо наричаш това поле свое? - попитал паякът.
-Защото аз съм работила на него.
-Покажи тогава къде е пътя ти дотук!
-На мен не ми трябва път, аз мога да скачам и по дърветата - отвърнала катеричката.
-Ха, къде се е чуло и видяло някой да обработва поле, до което няма път! - презрително възкликнал паякът.
Катеричката се отнесла до съда, но по предоставените доказателства той присъдил реколтата на паяците.
Събрали те всичкото зърно от полето и тръгнали да го продават на пазара. Но по пътя ги застигнала ужасна буря. Те оставили житото край пътя и се разбягали да се крият. Когато бурята утихнала, се върнали и какво да видят? Огромен черен ястреб седял върху купа със зърно, разперил криле и го пазел от дъжда.
-Благодарим ти, че си пазил стоката ни! - казали те.
-Ваша? - възкликнал ястребът. - Как ли пък не! Че къде се е чуло и видяло такава добра стока да се оставя насред пътя без пазач?! Глупости! Това е моята стока и аз я нося на пазара да я продавам. Върви си по живо, по здраво, паяко, и не помисляй да ми възразяваш!
И с тези думи ястребът се издигнал в небето и отнесъл зърното.

африканска приказка

0 коментара:

Публикуване на коментар