На нашия консултант и партньор

Глутница вълци хванали заек в гората и се наканили да го изядат. А заекът им казва:

-Почакайте, не ме изяждайте! Аз съм малък, вие сте много, няма да се заситите. А мога да  ви заведа на място, където пасе стадо овце.

Съгласили се вълците, потиснали глада си и последвали заека. Но след като вървели дълго, започнали да стават нетърпеливи. Гладът ги мъчел все по-силно и по-силно и начесто взели да питат:

-Много ли има още?

-Само да превалим онзи хълм - отвърнал заекът.

Започнали да изкачват хълма, но не могли повече вълците да овладеят глада си, нахвърлили се върху заека и го изяли. За наяждане - не се наяли, но поне нямало повече изкушение пред очите им. Изкачили хълма и видели стадото овце. Нахвърлили се и върху тях и след като се заситили добре, един от глутницата получил угризения:

-Някак не се получи добре със заека ...

-Да идем поне останките му да погребем - предложил друг.

Върнали се, погребали заека, сложили надгробен камък и се замислили какво да напишат върху него:

-"На приятеля ни  - заека" не върви. Няма да разберат защо приятелите му са го изяли.

-"На врага ни  - заека" пак не върви. Как ще ни е враг, като ни заведе при стадо овце ...

Мислили, мислили и написали: "На нашия консултант и партньор - заека".