събота, 30 юли 2011 г.

Инерция

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Обменно бюро

Напомня ми на поговорката "Залудо работи, залудо не стой!" :D

Заекът открил в гората обменно бюро. Разменял лев за лев и двадесет стотинки. Зверовете били озадачени, къде е измамата.
Престрашила се Лиса, обменила. Всичко било нормално. Няма лъжа. Заредили се и другите животни. Вълкът, еленът, таралежът, всички обменили. Чудят се, кога ще се разори Заекът. А той все обменя и обменя.
Стигнала вестта накрая и до Мечката. Пристигнала и тя.
-Обменяш ли?
-Обменям.
-Лев за лев и двадесет?
-Да.
Обменил Заекът парите на Мечката, а тя му казва:
-Слушай, що за бизнес е това? Рентабилността смятал ли си?
-По дяволите рентабилността, затова пък виж какъв е оборота!

сряда, 27 юли 2011 г.

Роденият да пълзи

вторник, 26 юли 2011 г.

Маша и мечокът

Технологът по производство на тестени изделия Маша заминала на работа в чужбина по покана на международната копания "Bear". Но вместо обещаните престижно място и компенсаторен пакет била принудена да се занимава с всякаква мръсна и нископлатена работа, а освен това и да търпи издевателствата на мениджъра Гризли. След дълго време успяла да отпътува обратно за родината си, скрита в контейнер с банички, като през целия път нашепвала на тираджията: "Баничките остави и на пън не сядай ти, а към къщи ги носи, а към къщи ги носи!"

Извод: Отнасяйте се много предпазливо към възможности за работа, които изискват смяна на местожителството, особено в чужбина.

понеделник, 25 юли 2011 г.

Тази басня е създадена за теб

Да, гениален начин измислили мъдреците в древността, как, без да обидят човека директно, все пак да му кажат истината право в очите. Те давали на хората да надникнат в чудно огледало, в което се отразявали всякакви зверове и странни неща, явяващи се зрелище колкото занимателно, толкова и поучително. Мъдреците нарекли това огледало басня и каквото и да виждали хората да вършат зверовете - и умно, и глупаво, неволно отнасяли към себе си и си казвали: "Тази басня е създадена за теб". Затова и да се сърди на баснята никой не може.
Да дадем пример.
Имало две високи планини, а на върха на всяка - замък. Долу, в долината, бродело гладно куче и душело земята в търсене на мишки или друг някакъв улов. Изведнъж от единия замък се понесъл звук от тръба, известяващ, че там сядат на масата. Кучето се втурнало към замъка с надеждата, че и за него ще остане късче храна. Но не успяло да пробяга и половината път, когато оттам спрели да тръбят, за сметка на което затръбили от другия. Кучето си помислило, че няма да успее за първия замък. Явно, там вече са се наобядвали, но затова пък във втория току-що сядат на масата. И то се спуснало от тази планина и се втурнало да катери другата. Тогава млъкнала тръбата във втория замък, а затръбили отново в първия. И то отново се спуснало надолу и се втурнало да катери първата планина. Така тичало нагоре-надолу, докато тръбите и в двата замъка замлъкнали, защото и на двете места обядът приключил.
Е, досети се какво са искали да кажат с тази басня древните мъдреци и кой е този глупец, който тича, докато не му се подкосят краката, но така и нищо не намира ни тук, ни там?

Х.К.Андерсен

събота, 16 юли 2011 г.

Чия е реколтата?

Всички знаят колко е работлива катеричката - не спира да работи от сутрин до здрач.
Една година решила да засее поле с пшеница. Отгледала чудесна реколта. Но винаги толкова бързала за работа, че не и останало време да прекара пътека до полето, а дотам и обратно скачала по дърветата.
Един паяк случайно открил полето и зърното много му харесало. Обиколил отвсякъде, но не намерил пътека. Решил да се възползва и с измама да прибере чуждата реколта. През нощта цялото му семейство прокарало пътека и за да изглежда, че често я използват, отвсякъде я оплели в паяжини.
На сутринта, когато пристигнала катеричката, заварила паяците да отнасят зърното.
-Кой ви е позволил да прибирате реколтата от полето ми? - възмутено се развикала тя.
-Защо наричаш това поле свое? - попитал паякът.
-Защото аз съм работила на него.
-Покажи тогава къде е пътя ти дотук!
-На мен не ми трябва път, аз мога да скачам и по дърветата - отвърнала катеричката.
-Ха, къде се е чуло и видяло някой да обработва поле, до което няма път! - презрително възкликнал паякът.
Катеричката се отнесла до съда, но по предоставените доказателства той присъдил реколтата на паяците.
Събрали те всичкото зърно от полето и тръгнали да го продават на пазара. Но по пътя ги застигнала ужасна буря. Те оставили житото край пътя и се разбягали да се крият. Когато бурята утихнала, се върнали и какво да видят? Огромен черен ястреб седял върху купа със зърно, разперил криле и го пазел от дъжда.
-Благодарим ти, че си пазил стоката ни! - казали те.
-Ваша? - възкликнал ястребът. - Как ли пък не! Че къде се е чуло и видяло такава добра стока да се оставя насред пътя без пазач?! Глупости! Това е моята стока и аз я нося на пазара да я продавам. Върви си по живо, по здраво, паяко, и не помисляй да ми възразяваш!
И с тези думи ястребът се издигнал в небето и отнесъл зърното.

африканска приказка

петък, 15 юли 2011 г.

Какво ще правиш утре?

Един военачалник попитал цензора Метел Македонски:
-Какво ще правиш утре?
-Ако заподозра, че ризата ми е научила какво ще правя утре, и нея свалям и изгарям - отвърнал той.

Петър Берон "Рибен буквар"

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Преговори

Вождът пушел лулата си, пускал кръгчета дим и ги гледал унесено. Завоевателят тихичко се прокашлял, за да привлече вниманието му.
-А! - кимнал Вождът. - Ти какво си побелял такъв?
-Къде? - изненадал се Завоевателят и се огледал в огледалцето, което бил приготвил за изгоден обмен.
-Навсякъде - изръмжал Вождът. - Какво искаш?
-Дай ми страната, гръмни се и умри - измърморил Завоевателят.
-По-силно, не чух!
-Добре, да минем по дългия път - въздъхнал Завоевателят. - Хау, Велики Вожде! Ние дойдохме с мир. Нека изпушим лулата на мира.
-Да изпушим! - съгласил се Вождът. - Там в кутията има тютюн, вземи си. Мързи ме да стана.
-Но върху кутията лежи някакъв полуразложен труп с томахавка в гърба - смутил се Завоевателят.
-Не обръщай внимание - махнал с ръка Вождът. - Сега изискванията са такива, на кутията да има предупреждение "Пушенето убива!"
-Но него не пушенето, томахавката ...
-Крадеше тютюн от кутията, значи пушенето е първопричината.
Пушили мълчаливо, пускали кръгчета дим и ги гледали унесено ...
-Да завъртим търговия, а ... - предложил Завоевателят. - Изгодно!
-Да завъртим - кимнал в съгласие Вождът. - Аз ще ти дам килограм злато, а ти - огледалцето.
-Еее, не знам ... - започнал да шикалкави Завоевателят. - Представа си нямаш колко трудно се правят тези огледала, пък и транспорта ...
Вождът прехапал устни, за да не се разсмее.
-А нашият шаман казва, че огледалото краде души.
-Е, добре, добре. Само за теб - килограм. Ще ме разориш - въздъхнал Завоевателят.
-По резултата от преговорите ще се види - килограм, два ... - придал си важност Вождът. - Писмена оферта носиш ли?
-Какво? - удивил се Завоевателят.
-И тия хора ни наричат диваци! - поклатил глава Вождът. - Ами че на теб на челото всичко ти е написано - четиридесет и четири годишен, пияч, първа експедиция.
-Как позна?
-Да не се отвличаме - строго казал Вождът. - Щом искате да работите с нас, може ли да науча с кого сте работили преди нас?
-С команчите нагоре по реката.
-Защо решихте да престанете да работите с тях и да започнете с нас?
-Команчите свършиха. В процеса на обсъждане на изгодна цена внезапно се оказа, че команчи повече няма. Нашите оръжия ... Това е едно такова ..., гръм от пръчка. Въобще, доста ефективна система за водене на преговори.
-Хм, никога не съм обичал команчите. И в работата с нас ли възнамерявате да използвате същата система за преговори?
-Не, не, нали вече казах, дойдохме с мир. Просто остана малко стока и решихме да потъргуваме с вас мирно, преди да тръгнем към къщи. А да връщаме огледалата обратно е някак глупаво.
-И да ги карате тук не е било особено умно - отбелязал Вождът.
-Аз ли не знам! По-добре да бяхме взели повече барут вместо тези дреболии. Сега нямаше да се налага да събираме провизии за пътя с мрежи и капани, а щяхме да си отстреляме.
-Барутът свършил, казваш - Вождът се надигнал от мястото си. - Хубаво, че намина да попушиш. Отдавна исках да обновя антирекламата на тютюнопушенето.
Завоевателят с ужас проумял, че е провалил най-важните преговори в живота си.
-Ако искаш, огледалото ще ти го подаря просто ей-така - прошепнал той.
-Велики Маниту, защо зад великата река живеят такива идиоти? - дълбоко въздъхнал Вождът. - Ти вече ми го подари, заедно с корабите.

автор неизвестен

сряда, 13 юли 2011 г.

Идеята за милиарди, която чакала на улицата

През 1974 г. младият парижанин Жан-Клод Деко се прехранвал с това, да разлепя рекламни обяви из своя град. Но ненадейно останал без работа, защото властите обявили тази дейност за незаконна. Жан-Клод не се обезсърчил, а напротив, започнал да обмисля как да продължи законно работата си, като при това тя да има принос за благоустройството на града. И измислил. Идеята го осенила внезапно, докато чакал автобуса, целият прогизнал от силния дъжд, както и останалите хора на спирката. Тогава той си помислил, че може да строи безплатно съоръжения за спирките на градския транспорт срещу правото безплатно да поставя на тях реклами. Отправил се с предложението си при кмета и получил разрешение. Този дъждовен ден може да бъде смятан за деня на основаване на крупната компания JCDecaux S.A. с огромен доход, основно от реклами.
В началото на 1999 г. придобили и крупната европейска фирма за производство и инсталиране на билборди - Havas Media Communication – Outdoor Advertising. В днешно време компанията не само е разпростряла дейността си в повече от 1200 градове по света, а и е разширила асортимента си от улично оборудване - навеси за автобусни спирки, павлиончета за вестници, пътни знаци, улични пейки, улични стълбове, кошчета за боклук, интерактивни рекламни панели и химически тоалетни.

Източник

вторник, 12 юли 2011 г.

Как изкара парите си?

Попитаха един търговец:
-Как спечели толкова пари?
А той рече:
-Многото - лесно, а малкото - трудно!

Петър Берон "Рибен буквар"

неделя, 10 юли 2011 г.

Магарешка работа

Едно магаре, натоварено със сол, като преминавало през една река, се подхлъзнало и потопило товара. Като се изправило, усетило, че му олеква, защото солта се стопила. Следващия път, като преминавало реката, било натоварено с вълна. Нарочно легнало, за да му олекне, но вълната като се напоила, повече не могло да се изправи и се удавило.

Петър Берон "Рибен буквар"

Извод? :)

петък, 8 юли 2011 г.

С твоите камъни по твоята глава

Един стъклар излязъл от дома си и видял местния луд, опрян на оградата.
-Защо вместо да подпираш оградата, не ходиш да хвърляш камъни по хорските прозорци, както правят другите луди? Така и за мен ще има повече работа.
-Защо не, наистина! - зарадвал се лудият.
Стъкларят продължил по пътя си, а лудият се вмъкнал в двора му и започнал да обстрелва къщата с камъни. Здрав прозорец не останал.
Като се върнал стопанинът, хванал се за главата:
-Какво си направил? Аз ти казах да хвърляш камъни по чуждите прозорци, за да имам повече работа!
-Ако бях направил така, стопаните можеше да извикат друг стъклар - възразил лудият. - Сега съм сигурен, че сам ще свършиш цялата работа!

арабска приказка

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Солидарност

Жена тича след току-що потеглилия автобус и вика:
-Закъснявам за работа! Моля ви, спрете автобуса!
Развълнуваните граждани успяват да се доберат до водача и той спира. Запъхтяната жена скача вътре:
-Ох, успях! Благодаря ви! Карти и билети за проверка!

сряда, 6 юли 2011 г.

Много скъпи реклами

Мъж връхлита в рекламния отдел на популярно списание и възмутено заявява:
-Рекламите ви са много скъпи!
-Но, господине, - възразява служителката - вие не пускате реклами.
-Да, но жена ми ги чете!

вторник, 5 юли 2011 г.

Как мечката пазила лозето

Наел един човек мечка да охранява лозето му. Дошло време да се събира реколтата, вино да се прави. Взел човекът голям кош, отишъл на лозето. И що да види - там ни грозд, ни зрънце!
Добре се грижила мечката за лозето. Узрее зрънце, пробва го. Заруменее грозд, полакоми се. И сама не усетила как изяла всичкото грозде.
Огорчил се човекът, заплакал.
А мечката като видяла, че човекът плаче, отишла в другия край на лозето и ревнала и тя. Реве и с космата лапа очите си трие.
-Аз е ясно защо плача, - казал човекът - за цялата зима без вино ме остави. Ами ти, разбойнико, защо ревеш?
-Ех, човече, - отвърнала мечката - твоята беда не е беда. Това лято остана без грозде, другото ново ще узрее. А за мен е наистина лошо. Всички наоколо ще разберат що за пазач съм и никой повече няма да иска да ме наеме. Затова и плача и не мога да се утеша!

сръбска приказка

понеделник, 4 юли 2011 г.

Лекарят и неговият ученик

Провокирано от публикацията на Рая "Нямате пари? Малко крадете" :)

Това се случило отдавна. Във времена, когато нито теб, нито баща ти, нито дядо ти още ги е имало на света. Тогава България управлявал цар Борис. Живеел в голям дворец в град Плиска. И като у всеки цар имал на служба придворен лекар. За него ще бъде и нашият разказ. Наричали го Василий, казвали, че е от гръцки произход. Бил учен и изкусен в работата си. Всяка болест можел да разпознае, за всеки недъг да изготви лек. При кого бил изучил лекарското изкуство ние не знаем, но сам за цял живот никого не обучил. Живеел сам като бухал в хралупата си и от всички пазел своите тайни. Даже слуги не държал, да не надничат как приготвя лекарствата, да не отнесат и троха от неговата мъдрост. Приличал на сандък със съкровища, заключен със здрав катинар. Но и за тази ключалка се намерил ключ.
Дошъл веднъж при лекаря глухоням момък, започнал да стене жално и да показва с ръце, че е готов да му служи за късче хляб. А лекарят Василий бил и скъперник в добавка. Взел момъка на служба. Мислел си, няма нужда да му плаща, щом е готов да работи за едната прехрана, а освен това каквото и да види и разбере не може да го разкаже на другите.
Лекарят не знаел, но ние знаем и вие ще узнаете. Живеел преди този момък Радомир в бедно рибарско селище край морето. Имал зорки очи, тънък слух и остър език. И от ум не бил лишен.
Още от детството си искал Радомир повече да види и да узнае. Отраснал и напуснал родното място. А когато пристигнал в Плиска и научил за лекаря Василий, веднага решил: "Това е работа за мен! Ако не успея да надхитря стария лисугер, значи нищо не струвам!"
Престорил се на глухоням и то така ловко, че при цялата си вещина лекарят не разпознал измамата.
Седем дълги години прослужил Радомир при лекаря Василий. Стривал треви, сушил корени, правел настройки от цветове. А когато метял пода и миел колбите, слушал и запомнял тайните рецепти, които лекарят си мърморел под носа. Нощем прелиствал дебелите книги в кожени подвързии.
Изминали още седем дълги години. Започнал Василий да го взима със себе си при болните. Доверил му се да пуска кръв, да слага пиявици, компреси да налага. Научил се Радомир болестите да познава, узнал коя от какво произтича и как се лекува. Така научил тайните на лекарското изкуство, със заключени съкровища се сдобил. А крепката, млада памет и светлият му ум ги приумножили.
За всичките четиринадесет години Радомир не произнесъл нито дума, нито веднъж не се издал, че живият звук от мъртвата тишина различава.
През това време отраснала дъщерята на цар Борис, Марина. Живото момиченце пред очите на всички се превърнало в красавица - бяла като сняг, румена като роза, ясно слънце в безоблачното небе.
Царят душата си давал за нея. От полъха на вятъра я пазел, желанията и предугаждал. А и всички в двореца я обичали, не само заради красотата и, но и за добрия и нрав.
Веднъж принцеса Марина се разхождала с приятелки в градината. Решили да играят на криеница и тя се скрила в гъст храсталак, така че никой да не може да я намери. Чакала да открият и не усетила как я оборил съня. Кратко поспала, слънцето едва успяло една мравешка крачка да направи. Но на бедата и толкова и стига! Събудила се друг човек. Главата и се въртяла, тялото - сякаш го трошат.
От този ден започнала да чезне принцесата. Алените рози на бузите и повехнали, ясните очи помътнели. Ту жар, ту студ я обземали. Все я боляла главата.
Лекарят Василий всякакви лекарства опитал. Нито едно не помогнало. Принцесата непрекъснато се влошавала. Вече и от постелята не се надигала, само лежала със затворени очи и стенела.
Царят обезумял от мъка. Лекарят не знаел какво да направи. А Радомир разпознал загадъчната болест, но се страхувал да не хвръкне главата от раменете му. Една дума да каже и ще разруши това, което градил четиринадесет години.
Захванал се Василий да приготвя нова отвара. Десет билки смесил, прах от девет редки минерала добавил. И после се замислил ... Какво да прави по-нататък?
Тук Радомир се решил. Приближил се до лекаря и започнал да показва със знаци. Докоснал темето, а после ушите си. Махнал капака на гърнето с отварата и започнал да жестикулира все едно казвал: "Излей я!"
Блеснали радостно очите на лекаря, разбрал знаците на помощника си. И в същото време злобно смръщил вежди, защото проумял, че младежът вече знае всичките му тайни.
"Е, нищо! - казал си лекарят. - Каквото е научил, научил! Така и ще умрат с него знанията, които е откраднал от мен. Та той е глух и ням. Кой друг може да разбере това, което е научил?!"
Излял Василий отварата и се отправил при царя.
-Разбрах какво измъчва дъщеря ти - казал му. - Има едно единствено средство, което може да и помогне ...
-Какво се бавиш тогава? - викнал царят.
-Почакай, царю! - отвърнал лекарят. - Това средство е като подхвърлена нагоре монета: от едната страна е здравето, от другата - смъртта. Никой не може да каже на коя от тях ще падне.
Заплакал цар Борис и казал:
-Да питаме дъщеря ми. Каквото тя каже, това и ще направим.
Царкинята даже не отворила очи, само прошепнала:
-Да става каквото ще! Повече нямам сила да търпя тези мъки! Повери ме, татко, на лекаря.
-Чу ли? - обърнал се царят към Василий. - Започвай!
-Думата на царя е закон! Но ми дай защитна грамота, че ако царкинята почине, няма да излееш гнева си върху мен.
-Ще ти дам такава грамота - съгласил се царят. - И още ще напиша, че ако върнеш живота на моето гълъбче, ще изпълня произволно твое желание.
Лекарят Василий винаги взимал немия слуга със себе си при болния, но този път му показал със знак да излезе. Двамата с царя останали в спалнята на царкинята и залостили вратата.
Василий и дал сънна отвара и зачакал да заспи дълбоко.
А Радомир по вита стълба се изкачил на тавана и през един отвор слушал и наблюдавал какво се случва долу.
Марина заспала толкова дълбоко, че изглеждала като мъртва. Василий взел остър нож и направил разрез зад бялото и ухо. Какво се показало? Огромен кърлеж се бил впил в мозъка на принцесата. Той я измъчвал ден и нощ.
-Ето - казал лекарят на царя - причината за болестта на дъщеря ти. Пропълзял е в главата и през ухото, когато е заспала в градината. Дръж се царю! Сега ще се реши ще живее ли дъщеря ти.
И Василий приготвил клещи да извади кърлежа. Но отгоре се раздал глас:
-Спри, учителю! Така ще я погубиш!
Вцепенил се царят и ръката на лекаря с щипците сякаш окаменяла. А гласът отгоре продължил:
-Не се страхувайте! Аз съм слугата на лекаря. Чуй какво да направиш, Василий! Накали до бяло игла и я забий в коремчето на кърлежа. Челюстите му ще се разтворят и крачетата му ще отслабнат. Тогава го вади.
Лекарят това и направил.
Царкинята веднага започнала да се връща към живота. Спяла дълбоко, както и преди, но дишала равномерно и на бледите и бузи се появила руменина.
Лекарят затворил раната, намазал я с благовонни масла и я превързал с чисто платно. После казал на царя:
-Сега и е нужно само едно лекарство - спокоен сън. Не я будете, докато сама не се пробуди.
И двамата тихо излезли от спалнята.
На следващия ден царкинята се усмихвала. На по-следващия поискала да яде. А на третия станала от постелята.
И наредил царят да извикат лекаря и неговия слуга.
-Думата ми е твърда като елмаз. Кажи какво желаеш в отплата и ще го изпълня.
-Нареди да убият слугата ми!
Помрачило се лицето на царя.
-Поискай нещо друго! - казал той. - Дадох ти твърда дума, но до постелята на дъщеря си се заклех, че ще наградя и слугата ти. Вие двамата бяхте като крилата на една птица, която върна живота на детето ми.
-Царю, имам грамотата ти! - настоял лекарят.
Тук напред пристъпил Радомир.
-Позволи ми и аз да кажа нещо, царю! Знам, че Василий няма да отстъпи. Той иска смъртта ми. И ти не можеш да не сдържиш своето обещание. Да направим така: лекарят да приготви отрова и аз ще я изпия, но ако оцелея, аз ще приготвя отрова и искам той да я изпие. Така ще бъдат изпълнени и двете ти клетви.
-Съгласен съм! - казал царят, а наум си помислил: "Жалко и за двамата, но няма какво да се направи! Който излезе жив от това изпитание, значи е най-изкусен в занаята. Той и ще бъде царски лекар."
Сутринта Василий донесъл отровата, която варил цяла нощ. Пред очите на царя Радомир изпил чашата до дъно. Изпил я и попитал лекаря:
-Колко ще живея?
-До вечерта ще си мъртъв! - злобно отвърнал той.
-Довечера ще дойда - засмял се Радомир - и ще донеса отрова за теб. А ти, царю, заповядай на домочадието си да не доближава до вратата и прозорците на стаята ми. Смъртоносни ще бъдат даже разредените пари от отровата ми.
Василий заскърцал със зъби:
-На залез слънце няма да те има! Няма да ми се наложи да пия отровата ти.
-Жал ми е за теб, учителю! - засмял се слугата отново.
Когато слънцето се скрило зад хоризонта, Радомир се явил пред царя.
-Жив и здрав съм, царю! Сега гледай! - казал той и взел една празна чаша от масата. - Ще я напълня с отрова, за която няма противоотрова, защото не е отрова.
С тези думи Радомир напълнил чашата от фонтана, който бълбукал в центъра на залата.
В този момент вратите се отворили и влязъл лекарят.
-Проклятие! Ти си разпознал отровата ми и си успял да я обезвредиш.
-Така е! Ненапразно бях твой ученик!
-Но не забравяй, че аз бях твой учител! Да премерим сили за последен път.
-Аз не искам смъртта ти, както ти искаше моята. Ето какво ще ти кажа. Ако разпознаеш отровата, ще бъдеш спасен. Ако не, ще умреш от първата глътка. Вземи!
И Радомир му подал чашата.
Василий я поел и побледнял. Отровата нямала нито цвят, нито мирис. С трепереща ръка поднесъл чашата към устните си, отпил и паднал мъртъв. Страхът го убил!
Така свършил този спор.
Радомир станал придворен лекар. Много години проживял, много хора изцелил. И оставил след себе си трима ученици, на които предал всичко, което сам знаел.

петък, 1 юли 2011 г.

Суфийски пословици и поговорки

С една стрела не можеш да поразиш две мишени.
***
За осите учи от ужилените.
***
Когато в джоба нямаш нито грош, в главата има хиляда мечти. Но и с една монетка да се сдобиеш, остават не повече от двадесет възможности.
***
Считай се за човек без късмет, само ако си се цанил за гробар, а хората са престанали да умират.
***
Котката може това, което тигърът не може.
***
Камилата е прекалено скъпа и за две стотинки, ако ги нямаш.
***
Ако си намислил да ставаш тигър, готви се за тигърски проблеми.
***
Винаги шахтата е по-голяма от елмаза.
***
Няма проблем прекалено сложен за теоретика.
***
Даже чашката чай, ако си я изпил, ще те застави да и отговаряш.
***
Решеният проблем за ума е като меч, строшен на бойното поле.