вторник, 31 януари 2012 г.

За глупавата врата

Веднъж на една Врата и омръзнал живота.
-И какво се получава на практика? - мислела вратата и нервно скърцала. - Работата - вредна! През цялото време си на течение, всеки, който не го мързи те рита, цялата съм ожулена, всяка дъсчица в мен плаче! Затова пък никакво творчество: "отвори се - затвори се" и това е! И въобще-е-е ...
Вратата не знаела какво точно "и въобще", но винаги става така: почнеш ли да се самосъжаляваш, тутакси наум ти идват маса какви ли не тъжни, безполезни, тревожни и прочие неприятни мисли, като накрая оставаш и с усещането, че това далеч не е всичко.
-А най-обидното е, - гневно изскърцала Вратата - че всъщност въобще не ме забелязват. Свикнали са: "насам-натам" и точка. Сигурно си мислят, че всеки може така - на течението, без творчество, целият ожулен! Добре-добре, ще ги накарам аз да ми обърнат внимание!
Както е известно, за да привлечеш вниманието към себе си, трябва да направиш нещо абсолютно неочаквано. И Вратата се затворила. Плътно. Здраво. Завинаги.
Отначало всички се учудили. Започнали да чукат, да бутат, а накрая да се молят, но без резултат. Какво им оставало друго, освен да избият нова дупка в стената и да поставят нова врата. Старата, като непотребна, забравили и тя се превърнала просто в част от стената.
Нощем старата Врата въздишала и казвала на новата си съседка:
-Ако не искаш да свършиш курса и да се превърнеш в част от стената, работи, докато ти дават и не се оплаквай.

Андрей Максимов


вторник, 24 януари 2012 г.

В тая безработица ...


понеделник, 16 януари 2012 г.

За празниците и работата

Набожен човек е Лальо Коконата, що да си кривим душата. Пости си и в сряда, и в петък, а клепне ли клепалото за черква, и дъжд да вали, и град да блъска, ще прави, ще струва, но ще прескочи в черквата да запали свещ пред иконата на св. Архангел. Кръсти се, метани прави като баба Пена Святата, та и исо държи на певците. Набожен и учен е. Да ти каже кога се пости, кога се благува и кой ден за какво се пази, от Вечния календар по му сече главата.
Рече му някой ден големият му син:
- Тейко, днес времето е меко, я прескочи с мотиката до стръмната нива на Синьовец да оправиш браздите, дето се отичат пороите, та да я не заплавят през зимата.
А той:
- От днес почват Мръсниците, дума, и аз мотика в такива дни не хващам.
- Хайде, хайде! Стига си се пекъл като котарак край огнището, ами иди до Равнака, че запуши прелезите на гюла. Два направили козарите откъм изгрева.
- Насечи трънак, вършини и ги запуши - гълчи го други път жена му.
- Ами! Сега намери, на връх Вълчите празници на работа да ме караш. Не съм поганец.
Днес Мръсници, утре Бабин ден, в други ден Честни вериги и Празна неделя, Седемтях четвъртъци за град, Русалиите, Черната сряда, Сухият вторник след Гергьовден, Герман, Летен свети Тодор, Вартоломей, Вида, Еньовден, свети Прокопи, Власовден, дето се варди за червеи и метил, Горещниците, двата петъка преди Петковден, Мишинден, Мечинден... и ето ти годината се изтърколила и за Лаля време за работа не остава.

из "Ръцете му пречат" на Чудомир

Традиционалисти сме, дума да няма! :)


петък, 13 януари 2012 г.

Който става рано, нему подава Бог

Някога, много отдавна, Иран бил управляван от шах Ануширван, който имал мъдър и всезнаещ везир. Казвал се Бузурджмехр.
Когато шахът не знаел как да постъпи, винаги питал везира и той намирал път за спасение. Затова везирът имал висок авторитет и се радвал на уважение. Но по един въпрос с шаха влезли в конфликт. Ануширван си лягал късно нощем, защото вечер обичал да пирува с приятели и сутрин късно успявал да се захване с държавните дела. Това един ден преляло чашата на везира и той си позволил да го упрекне. Шахът се заинатил, че не вижда защо трябва да се захваща от ранни зори с работа. "Защото който става рано, нему подава Бог" - отвърнал Бузурджмехр.
-Хм, добре тогава, нека утре бъде по твоему - привидно се съгласил шахът, но всъщност решил да се пошегува с везира и да му даде урок.
Шахът наел няколко човека, който на следващата сутрин да нападнат везира на път към двореца и да осуетят ранното му пристигане.
Настъпило утрото. Градът още спял, а Бузурджмехр крачел към двореца, за да се захване с делата си и да разплита тези на другите. Потопен в мисли за предстоящата работа, не усетил как изведнъж се оказал заобиколен от група разбойници. Те му нахлузили чувал на главата и му заповядали да мълчи:
-Ако викаш, ще  те убием. Но ако не се съпротивляваш, ще вземем само дрехите ти.
На везира, естествено, му бил мил живота и след малко стоял само по риза насред улицата, а разбойниците изчезнали с плячката си. Наложило се да се върне у дома, за да се облече наново. Това го забавило много и когато най-накрая пристигнал в двореца, шахът го чакал отдавна, според уговорката им.
-Е, какво стана? - ехидно се усмихнал Ануширван.
Везирът се досетил чие дело е сутрешното нападение, но разказал на владетеля какво му се е случило.
-И още ли твърдиш, че който става рано, нему помага Бог? - продължил да злорадства шахът.
-Да, господарю! Ясно е, че да се краде е лошо, но ако крадците не бяха станали рано, нямаше да имат плячка - засмял се везирът.

Така възникнала поговорката: "Който рано става, нему подава Бог".

персийска приказка