Тухла и лед

По реката носела се тухла върху леден къс.
Нали била отгоре, това и дало хъс.
И все го поучавала, че е в неправилна посока,
че трябва да засили ход, че трябва иначе да се държи.
Напразно да не пука и към брега да не върви.
Но чувал ли ледът? Той се топял на топлите лъчи.
И ето че дошъл и този миг, в който тухлата със заповедите си спряла -
ледът го нямало, а  тя на дъното се озовала.

частичен и волен превод на баснята на Сергей Михалков