Спор

Един летен ден старец събирал билки близо до пасбище. Изкачвайки се по хълма, чул гръмките възгласи на двама мъже. Мъдрият старец никога не се месел в чужди спорове без да го питат и затова просто продължил да бере целебни треви. От другата страна на хълма двама овчари спорели за държавния живот и делата на владетеля. Единият ругаел царя и чиновниците, другият ги защитавал. И двамата слабо разбирали това, относно което спорели, което не им попречило отначало дълго да доказват правотата си с викове, а после и да се сбият. Те като овни се хвърляли в битка неизвестно защо и отскачали без да постигнат резултат. През това време собственото им стадо се разбягало по цялата околност. 

Най-накрая, измъчени и прегракнали, те се качили на хълма, зад който бил мъдреца, за да отдъхнат. Но като видели стареца, веднага се отправили при него да разреши спора им. 

Той изслушал объркания им разказ и казал:

-Вие се занимавате с много странно нещо - гледате овце, доите ги и се опитвате да съберете млякото в решето.

Тогава пастирите се сетили за стадото си и хукнали да го събират.