четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Интервю за работа в Икеа


понеделник, 24 октомври 2011 г.

Конкуренция, конкуренция и пак конкуренция

Как бил изобретен телефонът с набиране на номера

Патентът за първия телефонен апарат с набиране на номера и автоматичен комутатор бил издаден през 1891 г. на Елман Строуджер, жител на Канзас Сити. Изобретателят нямал никакво отношение към телефонията - той притежавал погребално бюро. В града имало две кантори, които предлагали такива услуги. Научавайки, че съпругата на конкурента му се е устроила на работа в местната телефонна централа, Строуджер силно се обезпокоил: занапред, когато абонатите молят да ги свържат с погребална агенция, тя ще ги отправя към съпруга си. И измислил система, която позволявала хората да се свързват с нужния номер директно от собствения си апарат, без посредници. Първият телефон на Строуджер бил с копчета. През 1904 г. усъвършенствал изобретението си с познатата ни и използвана доскоро телефонна шайба за избиране на номера.

А.П.Кондрашов "Най-нова книга на фактите"

сряда, 19 октомври 2011 г.

Бизнесът като кораб

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Да оставиш кост в раната

Имало някога един месар. Веднъж той наранил ръката си много сериозно. Отишъл за помощ при известен лекар. Лекарят спрял кървенето. Когато тръгнал да превързва раната, забелязал забита костица, която трябвало да извади, но, замисляйки нещо, не го направил. Бинтовал ръката на пациента така и му казал:
-Раната е много дълбока. Ела пак след ден-два на превръзки.
И се почнало оттогава - месарят ходел през ден-два на превръзки, носел пари и месо, лекарят го обгрижвал непрекъснато, а раната все не заздравявала. Но един ден се наложило лекарят да отпътува по работа, а през това време го замествал синът му. Когато месарят дошъл за поредната превръзка, момчето видяло костта, извадило я внимателно, промило раната и направило нова превръзка. За съвсем кратко време месарят бил излекуван напълно.
-Благодаря ти! Ти си по-добър лечител от баща си! - казал той на лекарския син в деня, в който станало ясно, че няма повече нужда от медицински грижи.
И се разделили поживо-поздраво.
След някой-друг ден се завърнал и лекарят. Жена му разстлала празнична покривка на масата, но вместо ястие с месо, поднесла такова с тиквички и патладжани.
-Защо в яденето няма месо? - попитал той жена си.
-Нямаше кога да пратя момчето за месо, като трябваше да те замества - отвърнала тя.
-Че защо да трябва да ходи за месото? Месарят не е ли идвал на превръзки? - обърнал се той към сина си.
-Идва, татко. Намерих в раната забита костица и я извадих. Раната зарастна добре и не се налага да идва повече на превръзки.
-Извадил си костта! Сега разбирам защо няма месо на масата - въздъхнал лекарят.
-Нима не биваше да го правя? - попитало объркано момчето.
-Аз я оставих нарочно вътре, за да се налага месарят да идва често и да ни носи месо. От утре ще се наложи да ходим при него и да му плащаме, ако искаме да имаме месо на масата. 

Така възникнала пословицата "Да оставиш кост в раната" и започнали да я употребяват за хора, които нарочно оставят работата недовършена, за да не изчезва потребността от услугите им.

персийска приказка





сряда, 12 октомври 2011 г.

Ревеновият пай или приказка за тестирането

В практиката си много пъти с ужас съм наблюдавал как поредният мениджър се опитва да съкрати сроковете за сметка на тестирането на продукта. Някои премахват междинното тестиране от средата на жизнения цикъл на проекта. Други заставят персонала да "тества по-бързо". Трети въобще го изключват, надявайки се на сляп късмет.
В резултат на размислите си в тоя контекст написах приказка за това, колко опасни са кратките пътища и я разказах на внучката си Камила. Ето я и нея:

Ревенов пай за Горската Кралица

От сутринта гората се тресяла от вълнение. Враната обявила, че до два часа самата Горска Кралица ще ги посети, за да си избере нов Кралски Пекар.
-Тя иска да се проведе състезание между пекарите - важно изгракала Враната. - Победителят ще бъде назначен за Кралски Пекар и ще получи сто жълтици в добавка.
-Какво трябва да и изпечем? - изревала Мечката.
-Ревенов пай - отвърнала Враната. - Това е любимото и лакомство.
Зайчето започнало нервно да обикаля около най-близкия храст, нареждайки:
-Ревенов пай? Но Кралицата ще е тук след два часа, а, за да го приготвя, на мен ми трябват цели три.
-И на мен също - оплакал се Койотът.
Мечката от нерви започнала да си остри ноктите в кората на първото попаднало и дърво: "И на мен!"
Мъдрата Таралежка се упътила към кухнята си: "По-добре веднага да се хващам за работа, вместо да губя още ценно време в празни жалби".
И всеки от пекарите започнал да разсъждава как да изпече ревеновия пай за два часа, вместо за три.
"О, знам, - помислило си Зайчето - най-много време се губи за това, че се налага на всеки пет минути да добавяш по малко захар и непрекъснато да го опитваш на вкус. Ще сложа всичката захар наведнъж и така ще спечеля цял час."
Мечката разсъждавала така: "Имам най-голямата фурна в цялата гора. Затова ще сложа пая в горната и част, където температурата е най-висока. И ще разпалвам печката с ябълкови клонки, те горят най-добре от всичко. Така ще съм готова до идването на Кралицата."
Койотът нямал голяма фурна, но намислил така: "Ще пека с час по-малко. Паят може и да излезе малко недопечен, но ще сложа толкова захар, че като усети сладостта му, Кралицата нищо друго няма да забележи."
Таралежката мислела другояче: "Моят пай е един от най-хубавите в цялата гора, но ако се опитам да ускоря приготвянето му, то навярно нищо няма да се получи. Ще се наложи да обясня на Кралицата, че той няма да стане готов навреме, но затова пък ще си струва чакането."
До пристигането на Кралицата Зайчето, Мечката и Койотът вече били изложили своите пайове и я поканили да ги опита.
Първо Кралицата пробвала пая на Зайчето и недоволно смръщила нос: 
-Пфу, той горчи! Защо си жалил захарта?
Като погледнала пая на Мечката, се удивила: 
-Но защо е толкова изгорял? Е, може пък отвътре да е вкусен ... 
Но кората била толкова твърда, че въобще не успяла да вкара ножа в него и се отправила към следващия претендент, без дори да опита пая на Мечката.
Започнала да разрязва пая на Койота: 
-Нещо е твърде мек. Олеле, мек е като желе! Ние мислим, че ще е противен на вкус!
Кралиците винаги казват "Ние", защото си мислят, че говорят от името на целия народ. Тя метнала прибора и отказала да го опита.
Накрая Кралицата се отправила към масата на Таралежката. Като не видяла там пай, възмутено запитала: 
-Защо тук няма нищо? Ние заповядахме ВСИЧКИ пекари да приготвят сладкиш! Кой посмя да не се подчини на Кралския Указ?
Таралежката се поклонила на Кралицата и казала: 
-Моят пай в момента е в печката, Ваше Величество. Ще можете да го опитате точно след час.
-По Нашата заповед паят трябваше да е ВЕЧЕ готов! Как смееш да се противопоставяш на волята Ни?- изпаднала в ярост Кралицата.
В отговор Таралежката се поклонила толкова ниско, че игличките и допрели килима от листа:
-Разбира се, Ваше Величество! Ако можех да приготвя пая за два часа, несъмнено така бих и постъпила. Но аз не знам как за такова кратко време да приготвя пай, достоен за Кралския вкус, затова са ми необходими три. И ако Вие решите да ме накажете, покорно ще приема наказанието.
-Хм! - Кралицата започнала да обмисля подходящо наказание.
Докато мислела, Таралежката отръскала листата от себе и си и добавила:
-Все пак паят ми вече е във фурната. Както виждате, само от неговия аромат на човек му потичат слюнките. Едва ли си заслужава да не го опитате, след като ще е готов само след час. А през това време бих могла да Ви разкажа приказка, за да мине по-бързо.
-Каква приказка? - наострила уши Кралицата.
-"Принцесата и граховото зърно".
Кралицата се зарадвала, защото тази приказка била за нея като малка. Изслушала приказката с вълнение, смяла се, плакала и пляскала с ръце. Часът минал неусетно.
И ето, Таралежката сложила ръкавиците, отворила фурната и извадила ревеновия пай. Той толкова се харесал на Кралицата, че тя го изяла целия, оставяйки  на майсторката само едно малко късче. След това и подала кесийката със стоте жълтици и обявила на всеослушание, че макар понякога Таралежката да си позволява волности, остава най-добрия пекар в цялата гора, поради което я назначава на тази служба в двореца.
***
Когато завърших разказа си, попитах Камила, какъв е извода. "Зайчето, Мечката и Койотът не са били истински пекари. Те само са се престрували, за да спечелят състезанието. Но в действителност не са знаели как да изпекат истински пай" - ми отвърна тя. "А не мислиш ли, че просто са се страхували от гнева на Кралицата?" - попитах я аз. "Ако се страхуваш да правиш това, което смяташ за правилно, ти не можеш да бъдеш истински майстор!" - възкликна детето.
Камила разбра приказката напълно правилно и премина моя тест, въпреки че не е навършила и пет години. Интересно, ще разберат ли тази приказка четирдесетгодишните мениджъри?

Джералд Уинберг, автор на "Психология на програмирането"



понеделник, 10 октомври 2011 г.

Тухла и лед

По реката носела се тухла върху леден къс.
Нали била отгоре, това и дало хъс.
И все го поучавала, че е в неправилна посока,
че трябва да засили ход, че трябва иначе да се държи.
Напразно да не пука и към брега да не върви.
Но чувал ли ледът? Той се топял на топлите лъчи.
И ето че дошъл и този миг, в който тухлата със заповедите си спряла -
ледът го нямало, а  тя на дъното се озовала.

частичен и волен превод на баснята на Сергей Михалков


понеделник, 3 октомври 2011 г.

Весели афоризми за работа

Който рано става, той живее далеч от службата.

Ако работиш като кон, ще ти стигне за овес.

Нищо не укрепва така вярата в човека, както аванса.

Все по-трудно е да срещнеш вежлив човек, който нищо не се опитва да ти продаде.

Човек никога не е толкова близо до съвършенството, както когато попълва документи за кандидатстване за работа.

Ние чудесно си знаем цената. И тя винаги е по-висока от заплатата ни.

"Фирма търси опитни безделници за работа в конкурентни организации."

Колкото по-далеч искаш да скочиш, толкова по-ниско трябва да приклекнеш.

Осемчасов работен сън.

Кажи ми за какво си харчиш парите и аз ще ти кажа откъде ги взимаш.

Не служи на двама господари за една заплата.

Клиентът е тъпо, злобно животно, което непрекъснато трябва да убеждаваш в обратното.

Бъди великодушен - прости на подчинените си своите грешки.

Преди да пуснеш корени, добре се огледай дали можеш да израснеш високо тук.

Никога не правете нещо правилно от първия път. В противен случай никой няма да може да оцени колко е било сложно.

Шефът не винаги е прав, но винаги е шеф.

Най-добрият начин да разкритикуваш чуждата работа е да я свършиш по-добре.

Повечето хора пропускат възможността, защото тя е облечена в обикновеност и прилича на работа.

Работата не е пари, защото тя не свършва.

Скъпи клиенти, уважавайте лицето, което ви обслужва! Вие виждате пред себе си един идиот, а той - цяла група.