сряда, 7 септември 2011 г.

Майстор Манаси

Живееше си едно време в наше село човек на име Манаси. Манаси нито ореше, нито сееше, нито жънеше. Пък и нищо си нямаше - нито нива, нито кон, нито крава. И къща нямаше - живееше по чуждите къщи. Имаше си Манаси дребен занаятец, с него изкарваше прехраната си: шивач беше, шиеше хубави кожени кесии за тютюн. Ей такива е, колкото ръкавица, съшити от триъгълни късчета кожа, обагрени с разни цветове. Отгоре кесията се стягаше с кожена връв, а на двата края на връвта висяха шарени ресни като корените на луковица…
Щом някой скъсаше или загубеше кесията си за тютюн, повикваше Манаси и кажеше:
- Хайде, Манаси, кесия да ми ушиеш!
- Каква я искаш? - пита Манаси. - С ресни или без ресни? С ресни струва три пъти по-скъпо.
- С ресни, с ресни бе, човече!
- Добре, но само че кожата ще си купиш ти и три дни ще ме храниш даром!
- Прието, майсторе, заповядай дома утре!
Запретва се на другия ден Манаси - шие, крои и за три дни кесията готова.
Днес у тогова, утре у оногова, най-сетне не остана в наше село човек без тютюнева кесия. Нямаше вече и хляб за Манаси.
- Ще зарежа вече това село! - каза си веднъж майстор Манаси. - Ще тръгна по света, пари да печеля, богат да стана.
Решено - сторено! Набучи майстор Манаси грамадни ножици в пояса си и замина. Стигна в непознато село, тръгна по улиците и се провикна из цяло гърло:
- Ха майстор шивач, ха-а-а! Всичко шия, всичко мога!
Чу го един човек, попита го:
- Майсторе, ами кожух знаеш ли да шиеш?
- Знам я, как да не знам? Всичко мога, всичко шия!
- Щом си такъв майстор, заповядай дома! Имам три овчи кожи: искам да ми ушиеш от тях кожух, дълъг до земята.
- Бива, господине, и по-дълъг може!
Въведоха майстора в къщи; седна, разположи се и рече:
- Сложете сега да хапнем!
Сложиха му гозба, нахрани се Манаси до пресищане.
- Постелете сега да спим, пък утре рано работа ще почнем!
Постлаха му мека постеля, легна, наспа се Манаси като младенец.
На утрото човекът го попита:
- Е, как е, майсторе, да донеса ли кожите?
- Почакай - важно отвърна майсторът. - Днеска ножиците си ще точа.
Измъкна Манаси тежките ножици от пояса си, точи ги, гласи ги - цял ден. Обядваха, вечеряха и пак легнаха да спят.
На утрото взе Манаси кожите, разпростря ги на пода, коленичи и се залови за работа. Мери - крои, крои - мери, чак до залез слънце.
- Е? - пита го човекът. - Ще стане ли дълъг кожухът?
Майстор Манаси се почесва по врата и важно-важно отговаря:
- Право да ти кажа, господарю, кожух няма да стане - кожите не стигат. По-добре ще е утре шарено кожухче да ти ушия. Без ръкави ще е, за под абата. Чудо ще стане! Нямаше какво - съгласи се човекът.
На утрото майстор Манаси пак се залови за работа. Мери - крои, крои - мери, пак до залез слънце.
- Е, майсторе, как е, ще стане ли кожухчето?
- Няма да го бъде, чорбаджи!
- Че защо бе, майсторе?
- Кожите не достигат. Пък и да ти кажа ли, защо ти е кожухче, аба като имаш? По-добре да ти ушия аз на тебе едни дълги калцуни - хем краката ти ще топлят, хем коленете ти ще пазят.
Какво да прави човекът — съгласи се пак.
Но и за калцуни кожите не стигаха!
- Бре да се не види! Ами сега?
Най-сетне майстор Манаси рече:
- Слушай, господарю, кожух не стана, нито кожухче и калцуни. Но утре ще видиш каква чудна кесия за тютюн ще ти измайсторя!
Прехапа устни човекът и пак се съгласи. Вечеряха, спаха, станаха. Запретна се майстор Манаси и до вечерта кесията беше готова - с ресни и висулки, да й се ненагледаш!
Подаде я майсторът на човека, засука мустак и гордо-гордо изрече:
- Видиш ли, господарю, това се казва кесия: няма втора на света! Плащай сега, да видим какво ще платиш!
Човекът нищо не отговори. Той дръпна кесията, нахлузи я на Манасиевата глава, ритна го в гърба и рече:
- На такъв майстор - такава отплата! Отсега нататък да викаш вече не "всичко мога, всичко шия", а - "каквото зная, това шия". Разбра ли, пакостнико!

Георги Райчев

0 коментара:

Публикуване на коментар