Отваряй си очите

Една вечер братовият син на Хитър Петър отишъл при него и му казал:
-Чичо Петре, искам да стана търговец.
-Добре си намислил, чичовото, но най-напред трябва да чиракуваш.
-Търговията не е занаят, чичо, че да се учи. Ще купувам по-евтино, по-скъпо ще продавам - така печелят търговците.
-Ако беше тъй, нямаше да има толкова фалирали търговци. Пропаднеш ли - няма милост - описват ти имота, от къщата и нивите до паницата и чергата.
-Защо ме плашиш, чичо?
-Не те плаша, предупреждавам те. То ако търговците винаги бяха на печалба, "печелковци" щяха да им викат. На теб морето още ти е до колене, хвърчиш! - загрижено казал чичо му.
Петър мислел, че момчето е дошло за съвет, затова се опитвал да го поучи и продължил:
-Помни, парата душа няма, но душата на човек може да вземе.
Но младежът бил нетърпелив и го прекъснал:
-Чичо, дошъл съм, ако имаш да ми дадеш някой грош назаем да започна търговията.
Петър обичал братовото си момче и каквото имал спестено за черни дни, двадесет гроша, дал му. Племенникът ги пуснал в кесията, целунал ръка на чичо си и тръгнал да си ходи.
На изпроводяк Петър пак му рекъл:
-Отваряй си очите! И запомни от мен: на добрите хора парите са добри слуги, на лошите - лоши господари. И още знай - парите на ум могат да те научат, но често ума на човека вземат.
Но тия мъдри съвети влезли през едното ухо на момчето и излезли през другото. Тръгнало през селото и де кого срещнело се хвалело, че ще става търговец.
-Е-е-е, щом е така, трябва да черпиш за хаир и за късмет - взели да го подкокоросват селяните.
Чул това Хитър Петър и се разтревожил. Тръгнал да търси момчето по селото, никъде го нямало. Помислил си, че сигурно е тръгнало за града да купува стока. Но нещо го глождело, та вместо да тръгне за дома, влязъл в селската кръчма. Там с дружина на масата седял братовият му син. Приятелите му ядели и пиели, а младежът все поръчвал. Видял чичо си и го поканил и него да почерпи.
-Благодаря, но сега не ми е до черпня! - казал Хитър Петър.
Приближил се и прошепнал в ухото на момчето:
-Чичовото, я дай кесията, чини ми се, че по-малко пари съм ти дал.
Племенникът му дал кесията. Петър отброил двадесет гроша и ги прибрал.
-Защо си взимаш парите, чичо? - смутило се момчето.
-Както си тръгнал да купуваш, чичовото, види ми се, че няма да има какво да продаваш! - потупал го по рамото Хитър Петър и си тръгнал.

народна приказка