четвъртък, 30 юни 2011 г.

Нито една грешка

В предприятие бил обявен конкурс за консултант на директора. Сред множеството кандидатури имало една от човек, който бил написал, че досега не е допуснал нито една грешка в работата си. Директорът я отхвърлил без да се замисли. Когато го попитали защо е постъпил така, отговорил:
-Защото кандидатът или нищо не е вършил, или досега не е проумял грешките си.

Максим Максимов

сряда, 29 юни 2011 г.

Кучето, което ходело по водата

Човек за пръв път взел кучето, което отглеждал, със себе си на лов. Скоро прострелял патица и тя паднала в езерото. Кучето притичало по водата и донесло патицата. Ловецът бил удивен. Прострелял втора патица и отново се повторило същото.
На следващия ден човекът поканил съседа си да ловуват заедно. Всеки път, когато някой от тях уцелел, кучето тичало по водата и донасяло дивеча. И двамата ловци мълчели, докато най-накрая стопанинът на кучето не издържал:
-Да забелязваш нещо особено в поведението на кучето ми?
Съседът замислено потрил брада:
-Да, разбрах каква е работата. То просто не умее да плува.

Антъни де Мело "Молитвата на жабата"

вторник, 28 юни 2011 г.

Надежден клиент

Стар банкер решил да се оттегли и да остави бизнеса в ръцете на сина си. Затова поискал да му даде някои насоки в практически условия. Повикал го в офиса и казал:
-Синко, днес ще те науча да даваш кредити.
Влязъл първият потенциален клиент с наръч документи, доказващи абсолютната му финансова стабилност. Формално погледнато всичко било прекрасно. Накрая старият банкер попитал:
-Млади човече, кажете, колко често се къпете?
-Веднъж в седмицата - леко се смутил клиентът.
-Добре, наминете след седмица, може нещата да се получат.
А на сина си прошепнал: "На този няма да му дадем кредит".
Влязъл следващият кандидат. Същата картина. Само на въпроса колко често се къпе, отговорил: "Три пъти в седмицата".
-Чудесно, -казал старият банкер - заповядайте след седмица, ще получите отговор.
И тихо промърморил: "На този може и да дадем".
Влязъл третият клиент и започнал несвързано да обяснява за какво му е нужен кредита, част от документите забравил.
-Млади човече, колко често се къпете? - попитал и него старият банкар.
-Два пъти на ден, сър, сутрин и вечер.
-Чудесно, заповядайте утре, документите ще са оформени и ще получите кредита.
Клиентът си тръгнал щастлив, а синът му възкликнал:
-Но татко, това, което вършиш, противоречи на всякаква логика.
-Запомни сине, - казал старият банкер - когато искат да вземат кредит, всички те са просто безупречни, но когато дойде време за плащане, понякога ще си готов да им целуваш задника, за да си получиш парите. Затова трябва да бъдеш сигурен, че този задник ще е чист.

понеделник, 27 юни 2011 г.

Пари при пари отиват

Един селянин чул поговорката "Пари при пари отиват" и решил да провери дали е вярна. Отишъл до дюкяна на един сарафин и надникнал през прозореца. На масата вътре били наредени на купчинки сребърни и златни пари. Извадил единствената си медна монета, проврял я през един процеп в стената и започнал да бае: "Парички, парички, елате при моята паричка!" Но не щеш ли монетата се изплъзнала от потните му пръсти и се търкулнала вътре в дюкяна. Ядосал се селянинът и си тръгнал.
По пътя срещнал един старец.
-Защо си разгневен, човече? - попитал го старецът.
-Как да не съм разгневен, дядо! Чух, че пари при пари отивали. Реших да проверя дали е вярно. Но не само, че не е, ами загубих и единствената си монета.
И разказал какво се е случило.
-Че как да не е вярно, синко! - засмял се старецът. - Твоята паричка е отишла при тези на сарафина, защото са повече.

народна приказка

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Притча за победата

В тъмната нощ царят предвождал воините си в поход. Пътят бил дълъг и труден. Воините губели сила, а и в непрогледна нощ и страхът е по-силен. Започнали да роптаят, но царят сурово наредил да продължат напред без забавяне и отмора. На зазоряване извършили изненадваща атака и поразили врага.
След битката царят ги попитал, в кой момент от нея са победили. "Когато нападнахме" - радостно възкликвали едни. "Когато хвърлихме копията" - твърдели други. "Когато опънахме лъковете" - отговаряли трети.
-Не, - казал царят накрая - победихме още през нощта, когато надмогнахме страха и слабостта си!

сряда, 22 юни 2011 г.

Посоките на неуспеха

вторник, 21 юни 2011 г.

Носачи на реклама

Те бродят в този град прокажен
без цел, превърнати на вещ,
и вече своя вид зловещ
самички не съзнават даже.

Със поглед тъп и образ впаднал
прекосват този свят засмян
и носят на гърба си - гладни -
меню на някой ресторант.

И как е странно под това
небе, изядено от пламък,
да виждаш (случва се това)
реклама да чете реклама.

Човечество, спри да въздишаш,
скрий лицемерните си сълзи!
Човек не ни е брат, а зид,
на който се лепят афиши.

Атанас Далчев

Първите "хора-сандвичи" или "сандвичмен" са се появили в Англия в началото на ХІХ век. Дикенс ги е наричал "... къс човешко между два слоя рекламно тесто". Има ги и днес. Колкото и архаично да изглеждат на пръв поглед, оказва се че и в нашия век компании са печелили престижни награди на международни фестивали за реклама точно с такова представяне. :)

понеделник, 20 юни 2011 г.

Синовете на раджата

Имало един раджа, който бил приказно богат. Когато остарял, се замислил на кого от тримата си сина да остави богатството. Само един можел да го наследи по закон. Затова решил да ги изпита. Изкопал три от най-ценните си чаени храсти, раздал ги на синовете си и ги изпратил на пътешествие.
Първият си помислил: "Татко натрупа огромно богатство и винаги е искал децата му да не се нуждаят от нищо." Обрал най-нежните листенца, за да си направи чай, а останалото изхвърлил. Прибрал се вкъщи пръв и с празни ръце.
Вторият си помислил: "Татко винаги е мислил за утрешния ден." Направил си чай от връхните листенца, а останалите обрал и изсушил за запас. Запасът му стигнал задълго, но един ден все пак свършил. И той се прибрал у дома с празни ръце.
Третият си помислил: "Татко посвети целия си живот на това да умножава богатството си. Ще засадя този храст и сам ще започна да отглеждам чай. Преди това само ще откъсна няколко листенца, за да си направя чай днес и да имам сила. Ще изсуша малко и за запас." Така и направил. А когато се върнал вкъщи, казал на баща си: "Дай богатството на някой от братята ми. Аз и сам мога да стана богат."

петък, 17 юни 2011 г.

Търговец на кехлибар

Синът на китайски селянин навършил пълнолетие. Бащата пожелал да го обучи в някакъв занаят и затова го пратил като ученик при местния търговец на кехлибар.
Първият ден търговецът дал на момчето парче кехлибар и му казал:
-Вземи го и иди да изметеш двора.
В края на деня момчето върнало на търговеца кехлибара и отишло да спи. На втория ден указанията били същите и това продължило цял месец.
През втория месец търговецът отново давал сутрин на момчето парче кехлибар, което трябвало да му върне вечер, и го пращал да мие чиниите. В течение на цяла година той пращал чирака за покупки, да поддържа моравата, да боядисва оградата или с различни поръчки в града.
Когато годината изтекла, всичко това било безкрайно омръзнало на момчето.
-Не виждам смисъл да продължавам такова обучение - казало то на учителя си. - Нищо не научих, работих като вол и нищо не получих в замяна. Тръгвам си!
-Добре, - отговорил учителят - свободен си.
-Но искам да ми заплатите за тежката работа - допълнил ученикът.
-Разбира се - казал учителят. - Ето, вземи този кехлибар, продай го на пазара и запази парите за себе си.
Момчето протегнало ръка да вземе кехлибара, погледнало го и възкликнало:
-Но той е фалшив!

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Мъдростта на фермера

-Дръжте скунксовете и банкерите на разстояние.
-Ако работите със свине, неизбежно ще се изцапате.
-Прощавайте на враговете си. Това ще им бъде неприятно.
-Повечето хора се безпокоят за неща, които никога няма да се случат.
-Не съдете за децата по роднините им.
-Не се отвръщайте от изпадналите в беда.
-Ако сте се оказали в дупка, първото, което трябва да направите, е да престанете да копаете.
-Живейте просто. Обичайте страстно. Мислете дълбоко. Разговаряйте грамотно. Останалото оставете на Бога.

сряда, 15 юни 2011 г.

Вашият Бог е под петата ми

Веднъж Бахаудин Накшбанди присъствал на събрание на ислямски богослови. Помолили го да се включи в дискусията за религията. И той казал: "Вашият Бог се намира под петата ми".
Вдигнал се невероятен шум. Много искали Бахаудин да бъде наказан със смърт за богохулството си или да бъде признат за луд.
Изправили го на съд, председателстван от главата на теолозите. Събрала се тълпа от стотици хиляди души. Попитали го поддържа ли твърдението си.
-Да, - повторил той силно - вашият Бог е под петата ми.
Помолили го да обясни и той казал:
-Смъкнете десния ми сандал и там ще намерите отговора.
Когато смъкнали сандала му, в задната част лежала една монетка. А председателят на съда признал на всеослушание, че суфият им е дал добър урок.

суфийска притча

вторник, 14 юни 2011 г.

Един артикул на две цени

Човек отишъл да посети свой приятел в магазина за фотографски материали, който държал. Докато собственикът го разведе наоколо, пристигнала доставка на един единствен артикул. Магазинерът приел стоката и я разделил на две части. Едната насипал в кошничка, на която била обозначена цена 10 лв, а другата в кошничка с обозначение за цената - 15 лв. Посетителят бил много озадачен от действията на приятеля си, но не успял да попита нищо, защото в магазина влязъл клиент и се насочил точно към кошниците с въпросния артикул.
-Защо продавате една и съща стока на различни цени? - попитал клиентът.
-И аз много се учудих, но така ми я доставиха - на две цени - отвърнал продавачът. - А каква е причината, представа си нямам.
Клиентът се замислил за кратко и взел от по-скъпата кошница. След като си тръгнал, посетителят попитал приятеля си:
-Всички клиенти ли реагират така?
-Повечето - засмял се той.
-А какво правиш като свърши "скъпата" стока?
-Пресипвам от едната кошница в другата, докато се изчерпи напълно.

понеделник, 13 юни 2011 г.

Късмет и успех

-Учителю, - попитал ученикът - каква е ролята на случая и късмета за успеха?
-А ти какво разбираш под случай или късмет? - Учителят въпросително склонил глава.
Ученикът се замислил за минута:
-Случай, например, е когато се обръщам към потенциален клиент с предложение за продажба и се оказва, че стоката, която предлагам, му трябва спешно, а постоянният му доставчик не е в състояние да изпълни поръчката веднага. И в резултат печеля нов клиент. А късмет ... Например, отивам на гости и се запознавам с главния снабдител на предприятие, в което отдавна искам да пробия.
-Може да си забелязал, а може и да не си, - казал Учителят - но тези, които са считани от другите за късметлии, просто работят повече от другите. По-често търсят тези, които биха искали да видят сред клиентите си, по-често ходят там, където може да срещнат нужния човек...
-Искаш да кажеш, че това е само вероятност?
-Не само - намръщил се Учителят. - На първо място това е труд.

Тадао Ямагучи

петък, 10 юни 2011 г.

Успех

И видял Вятър от Планините мускулест, загорял мъж с набедрена препаска, който се изкачвал нагоре и носел на плещите си огромен камък. Пот струяла от лицето, гърба и гърдите му. По всичко личало, че каквото и да му струва, той възнамерява да изпълни делото си докрай.
-Кой си ти? - попитал Вятър от Планините.
-Аз съм успехът - отвърнал мъжът и спрял.
-Ето! Ако нещо не ми достига в живота, това си ти, но постоянно ми се изплъзваш и се предлагаш на другите.
-Аз не се изплъзвам. Винаги съм пред теб, но ти много често, на една крачка от срещата ни, спираш и се обръщаш назад.
Той поставил камъка на земята, но продължил да го придържа.
-Кога е било това?
-Спомни си колко пъти си си казвал: "Направих всичко възможно, но нищо не се получи".
-Прав си, действително казвам така, когато съм се стремил към нещо, полагайки, както ми се струва, всевъзможни усилия, но така и не съм постигнал успех.
-И какво се случва после?
-После, естествено, изоставям намерението си и се връщам назад.
-Колко жалко!
-Защо?
-Защото на практика ти е оставало да направиш само една крачка, за да се срещнеш с мен.
-Не е възможно. Преди да изоставя намерението си, аз действително съм направил всичко, което мога, за да успея.
-Прав си, направил си всичко, освен последното.
-Какво е то?
-Работата е там, че когато човек почти ме достига, преди срещата с мен му се дава едно последно изпитание.
-Какво?
-Изпраща му се чувството, че е претърпял неуспех. Но това е само усещане, а в действителност му остава само да протегне ръка и да достигне успеха.
-Така ли? Колко жалко, че не знаех това преди, защото аз наистина изоставям намеренията си точно в такъв момент.
-Затова помни - изпиташ ли чувство на поражение, успехът е право пред теб. Трябва само да не се предаваш и да направиш последно усилие, последната крачка към твоята цел.
-Благодаря ти за мъдрия и добър съвет!
-Как мислиш, какво ще се случи, ако пусна този камък сега? - попитал мъжът и показал камъка, който носел и в момента бил подпрял с крак.
-Ще се търкулне надолу по наклона.
-А какво ще се случи, ако го занеса до върха и тогава го пусна на земята?
-Ще остане да лежи там.
-Затова помни - незавършеният път изглежда като поражение. Винаги достигай до края.
И мъжът отново качил камъкът на раменете си и продължил към върха на планината.

Владимир Лермонтов "Библия на Любовта"

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Чия работа е по-лека?

В един дом живеели метла и лопата. И всяка от тях смятала, че работата на другата е по-лека. "Какво и е на лопатата, - мислела си метлата - само се излежава и чака да сметат в нея боклука!" "Това на метлата работа ли е?! - мислела лопатата. - Само се размахва за удоволствие!"
Дълго били недоволни и си завиждали една на друга, докато не решили да се разменят.
Заскърцала лопатата по пода, дере, дере, а какво усилие и коствало да обере ъглите, не е за разказване. Метлата лежала и чакала да насипят върху нея боклука и да го отнесе до кофата. Но което въобще успявала да задържи, после трудно успявала да изсипе.
Прибрали се стопаните и се ужасили. Подът не само бил по-мръсен, отколкото го оставили, но и издран. А в средата на стаята лежали без сила метлата и лопатата.

по притча на монах Варнава

сряда, 8 юни 2011 г.

Главно правило в мениджмънта

вторник, 7 юни 2011 г.

Цената на роклята

Една девойка решила да си поръча рокля при известен шивач. Той бил много прецизен в занаята, шиел красиво и съответно взимал доста скъпо. Девойката смятала, че последното е неоправдано и решила, отивайки в ателието, първо да се договори за цената.
-Вие взимате прекалено скъпо за това, което шиете - заявила тя.
-Нима? - учудил се шивача. - Аз съвсем не мисля така.
-И още как! Убедете се сам. За роклята трябват не повече от два метра плат, нали? Това, което още Ви е нужно - игли, конци и ножицата, с която ще разкроите плата. Като съберем цената на всичките тези неща, излиза два пъти по-евтино, отколкото взимате Вие. Защо е нужно да Ви плащам двойно?!
Шивачът помълчал за минута и отговорил:
-Добре, млада госпожице, убедихте ме! Щом настоявате, ще приема поръчката Ви срещу два пъти по-ниска цена.
Момичето било много щастливо, че е успяло да постигне своето и се похвалило на всичките си приятелки. Те искали да се убедят с очите си и затова то ги поканило на гости в деня, в който щяло да получи роклята си. Когато куриерът звъннал на вратата, девойката победоносно внесла кутията в стаята и нетърпеливо вдигнала капака. В кутията имало двуметрово парче плат, две макари, игли и една ножица. А върху тях лежала бележка: "Уважаема госпожице, пращам Ви това, което калкулирахте сама. Ако нещо липсва, то вероятно е, защото сте забравила да го платите."

Анжелика Шинкар

понеделник, 6 юни 2011 г.

Старицата и лекарят

Една старица имала проблеми със зрението и повикала лекар, с уговорката да му плати при успешно лечение. Той мажел очите и с лекарство и всеки път, докато тя стояла още зажумяла, отнасял по нещо от дома и. Когато не останали повече вещи, които да го съблазняват, приключил лечението и поискал да му заплати. Пациентката отказала и той я завел при архонта. Там тя обяснила, че е обещала да заплати, ако лекарят излекува очите и, но след лечението започнала да вижда не по-добре, а по-зле.
-По-рано виждах у дома всичките си вещи, - казала старицата - а сега не виждам нищо.

Езоп

петък, 3 юни 2011 г.

Стопанин

Един чифликчия имал ратай. Дал му кон, за да върши работа из стопанството. Но ратаят често оставял животното гладно, жадно и непочистено. А на забележките на хората отговарял: "Какво, да не е мое?! Стопанинът да си има грижата. Аз и така работя от сутрин до вечер!" Което било силно преувеличено, но си остава за неговата съвест.
Когато се приберял вкъщи, ратаят призовавал Бога да направи сам него стопанин, за да покаже на другите как се гледа стопанство. Една вечер си легнал силно съкрушен от бедността си. И му се присънило, че е намерил в гората заблуден кон, който той е довел вкъщи и чудесно му служи. Но разбира се, като отворил очи, видял, че е точно толкова беден, колкото и преди. Бил почивният му ден и решил да отиде в гората за лешници. И докато се провирал между храстите, чул гръмко цвилене. Оказало се точно както в съня му: там имало кон, чиято юзда се била оплела в клоните. Вярно, бил неподкован, а гривата и опашката му сплетени и пълни с репеи, но беднякът много се зарадвал. "Сега, мислел си той, мога сам да съм стопанин и да не слугувам повече на другите!"
Минало време. Хората видели, че новият стопанин така и не подковал коня и той започнал да куца. Не го хранел и поял навреме и животното изпосталяло и добило болнав вид. Един ден пристигнал бирника и поискал беднякът да плати годишен данък за коня. Но тъй като той и за себе си работел толкова, колкото и за чифликчията, бил изкарал малко пари и не успял да отдели нищо. Тогава му взели коня, продали го на търг и тъй като животното видимо било гледано лошо, малката сума от продажбата едва покрила данъка. И на "стопанина" се наложило отново да се цени като ратай. А хората се смеели: "На ленивия Господ и дворец да му изпрати, той и него ще обърне в конюшня".

Г.Кокоркин

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Някой полезен

Група канибали започват работа в голяма компания, като единственото условие, което им поставят, е да не се хранят със служители на фирмата.
След известно време са извикани от ръководството. Съобщават им, че са изключително доволни от тяхната работа, но е възникнал проблем - изчезнала е хигиенистката. Питат ги дали знаят нещо по въпроса, на което естествено отговарят с "не".
След като са освободени, шефът им се обръща побеснял към тях:
-Цял месец ядохме мениджъри и никой нищо не забеляза, но вие трябваше на всяка цена да изядете някой полезен, нали!

сряда, 1 юни 2011 г.

Не можеш да ми устоиш, нали!

Млада жена е в кухнята. На печката ври вода. Тя слага да вари яйца за закуска.
Влиза Той. Погледите им се срещат.
-Прави любов с мен тук и сега! - казва Тя.
Те правят любов на кухненската маса.
-Не можеш да ми устоиш, нали! - възкликва Той.
-Таймерът на печката е повреден, скъпи - отговаря Тя.

Това е една история за тайм мениджмънт. Винаги има начин да контролирате времето, което ви отнемат вашите ангажименти. Въпреки че самата история е малко пресилена ..., в крайна сметка знаете за колко се вари едно яйце. :D