четвъртък, 1 септември 2011 г.

Как е завъден оризът в България

... или как злобата (макар че по-често мързелът) върти колелото на прогреса

Веднъж един турчин утепал един жерав, па взели, та разпрали жерава. Като го разпрали, във воденицата му намерили някакво семе, каквото нямало по тия места.
Чудили се какво ли ще да е това семе, па взели и го посеяли, за да видят какво ще поникне. Минало се малко, поникнало семето и хванало да расте нещо като трева. Те чакали, та пораснала тая трева, станала като просо и узряла. Тогава взели, та стъркали това растение и видели, че е ориз. Оттогава захванали да го сеят.
Като сеяли ориза, хората не знаели как да го работят, та затова им давал малко плод. Веднъж един чорбаджия посял с ратая си ориз. Господарят нахокал за нещо ратая, а тоя се разсърдил, взел една коса и скришом окосил ориза, докато бил още мъничък и зелен. Нему се чинело, че като го окоси, няма вече да го бъде, а оризът пораснал пак и дал повече плод, отколкото по-рано. Оттогава чак и досега, докато оризът е още на трева, все го косят, за да е повече плодовит.

народна приказка

0 коментара:

Публикуване на коментар