Бялото врабче

Имало някога един фермер. Работите му въобще не вървели на добре. Фермата западала, натрупали се дългове, а той изпаднал в пълно отчаяние. И тогава някой му разказал за бялото врабче. То носело щастие и късмет на онзи, който го видел. Но това можело да се случи само на зазоряване, когато първите слънчеви лъчи се покажат на хоризонта.

На следващото утро фермерът бил навън още преди пукването на зората. Ден след ден, цели месеци излизал по тъмно в очакване да зърне врабчето, което да му донесе жадувания късмет, но така и не се случило. За сметка на това при ранните си разходки фермерът забелязал куп неща, които се нуждаели от вниманието и грижата му, и ги вършел още преди закуска. Скоро работите във фермата потръгнали и тя разцъфтяла.

Понякога и в преследване на илюзорното човек трупа полезен опит и умения. :)

историята е от "Лунната долина" на Джек Лондон