Еленът Рудолф - рожба на рекламата

Имената на елените, които управлява Дядо Коледа, се появили за пръв път през 1823 г., когато била написана песента "Нощта преди Рождество". В нея той се обръща към тях по име:

"Now! Dasher, now! Dancer, now! Prancer, and Vixen!
On! Comet, on! Cupid, on! Dunder and Blixem!
To the top of the porch! to the top of the wall!
Now dash away! dash away! dash away all!"

Както се вижда, в песничката елените са осем и между тях отсъства Рудолф.

Той се появил след век, през 1939 г., когато един от големите универсални магазини на Чикаго, Montgomery Ward, се готвел за коледна рекламна акция. Решили да изготвят цветни брошури със забавни истории и реклами на магазина. Копирайтърът Робърт Мей получил задачата да напише текст със съответното съдържание. Тогава Мей създал образа на елена Рудолф, който има голям, червен, светещ нос. Заради носа му другите елени странели от него. Но веднъж Рудолф помогнал на Дядо Коледа да намери пътя в тъмнината точно със светещия си нос. Така подаръците били доставени навреме и Коледата "спасена". Фактически, Мей пресъздал историята на собственото си детство. Той също имал проблем в общуването със съучениците си. Макар и да е трудно за вярване към днешна дата, поръчителите останали недоволни от историята и дълго отказвали да я публикуват. Но нямало никаква причина да съжаляват, че отстъпили в крайна сметка - в нея година бил разграбен петстотин хиляден тираж. В последствие тиражите станали многомилионни. Популярността на елена с червения нос нараснала още повече през 1949, когато приятелят (по други версии роднина) на Мей, Джони Маркс, написал музика към историята, която била в стихове, и песента била изпълнена от певицата Джин Отри. В следващите години историята била преведена на 24 езика, а от средата на 60-те американските телевизии започнали традиционно да излъчват игрални и анимационни филми за Рудолф.