По времето на Херодот живели в Северна Африка две съседни племена - псили и насамони. Много различни били.
Насамоните живели тихо, незабележимо, яли скакалци с мляко и когато се женели, младоженецът чакал търпеливо всички сватбари подред да преспят с невестата. Трябва някак да се забавляват гостите. Както се казва, с едни скакалци няма да се заситиш.
Главната особеност на насамоните била, че те винаги държали носа си по вятъра. При насрещен вятър се обръщали на 180° и всеки насрещен вятър се превръщал в попътен. Насамоните си измислили и пословица: "Искаш ли да живееш, умей да се въртиш". Хубава пословица. С такава пословица никакъв вятър не е страшен.
А псилите винаги си държали носа срещу вятъра. Против насрещния, против попътния. Даже когато вятърът им духал в платната, те налягали веслата и гребели наобратно. Затова носовете на псилите били сплескани, а на насамоните дълги, все едно гонещи вятъра.
В нея година южният вятър изсушил полята и насамоните славели сушата, държейки носовете си по южния вятър. Майната и на реколтата! Колко пъти били излизали сухи от водата, а да излязат сухи без вода за тях било смешна работа.
А псилите, естествено, отпрали направо, те искали да живеят, но не искали да се въртят. И обявили война на южния вятър, за да се срещнат с него в открита схватка. И тръгнали срещу вятъра с чипите си носове напред.
Срещнали се насред пустинята, в пясъците. Псилите стояли в готовност, но южният вятър прибягнал до обичайната за пустинята тактика: просто ги засипал отгоре с пясък и натрупал върху тях цяла пясъчна планина.
"И след тяхната гибел страната им била завладяна от насамоните" - свидетелства Херодот.
Тихите насамони. Безконфликтните насамони. Тъгувайки за псилите, те яли скакалци с мляко и когато се радвали за себе си, яли пак същото.
Феликс Кривин
0 коментара:
Публикуване на коментар