вторник, 31 януари 2012 г.

За глупавата врата

Веднъж на една Врата и омръзнал живота.
-И какво се получава на практика? - мислела вратата и нервно скърцала. - Работата - вредна! През цялото време си на течение, всеки, който не го мързи те рита, цялата съм ожулена, всяка дъсчица в мен плаче! Затова пък никакво творчество: "отвори се - затвори се" и това е! И въобще-е-е ...
Вратата не знаела какво точно "и въобще", но винаги става така: почнеш ли да се самосъжаляваш, тутакси наум ти идват маса какви ли не тъжни, безполезни, тревожни и прочие неприятни мисли, като накрая оставаш и с усещането, че това далеч не е всичко.
-А най-обидното е, - гневно изскърцала Вратата - че всъщност въобще не ме забелязват. Свикнали са: "насам-натам" и точка. Сигурно си мислят, че всеки може така - на течението, без творчество, целият ожулен! Добре-добре, ще ги накарам аз да ми обърнат внимание!
Както е известно, за да привлечеш вниманието към себе си, трябва да направиш нещо абсолютно неочаквано. И Вратата се затворила. Плътно. Здраво. Завинаги.
Отначало всички се учудили. Започнали да чукат, да бутат, а накрая да се молят, но без резултат. Какво им оставало друго, освен да избият нова дупка в стената и да поставят нова врата. Старата, като непотребна, забравили и тя се превърнала просто в част от стената.
Нощем старата Врата въздишала и казвала на новата си съседка:
-Ако не искаш да свършиш курса и да се превърнеш в част от стената, работи, докато ти дават и не се оплаквай.

Андрей Максимов


1 коментара:

Rosen каза...

Мерси Глокси, точно тези дни си мислех, че ми трябва нещо за вдъхновение относно отговорността, която носим на работа и това, кое е по-важно душевния комфорт или пълния стомах, ако трябва да се избира.

Публикуване на коментар