петък, 23 март 2012 г.

Завод (една все още обратна приказка за МЛМ)

Това била най-обикновена страна, където слънцето изгрявало сутрин, а вечер родителите слагали децата си да спят с помощта на полицейски палки и електронни радиоуправляеми бавачки. Страна, където девойките се омъжвали веднага и винаги за щастливи, гладко избръснати и костюмирани мъже. Това била обикновена страна, където цялата работа се вършела от роботи, а нормалните хора се занимавали с мрежов маркетинг. И само шепа нещастници все още работела в последния Завод за сглобяване на корейски снегорини и в закрития институт за секретни разработки.
По целия град били разлепени обяви за вакантни места в завода, примерно със следното съдържание: "Допълнителен доход в свободното от МЛМ време на тел. 222-22-22" или "Изменете живота си към по-добро! Очистете организма си от снега! Тел. 333-33-33 " Работата в завода се ползвала с лоша репутация и жителите на града заобикаляли обявите отдалеч.
Наум Лястовичкин работел в завода отдавна, от двадесетина години. В завода пристигнал от солидна, мултилевъл организация, за която си спомнял с втрисане. Приятелите често го съветвали да се върне към нормалния живот, но той неизменно започвал да мърмори за свободата, която му дава Завода и за новия стил на живот, който придобил. Ставал рано, в шест, разбърквал лепилото и тръгвал да разлепя обяви из центъра. Два пъти го ловила Зелената Полиция, веднъж даже го глобили. Оттогава винаги излизал със ски, за да го вземат за спортист. Прибирал се у дома след 10 и сядал на телефона да отговаря на обаждания.
Най-често звънели сътрудници на Института, за да го вербуват за себе си. Заводските служители мразели институтските, защото примамвали хората им и трябва да се отбележи, че чувствата им били взаимни.
Лястовичкин бързо и гладко изричал заучения текст, стараел се да отбие въпросите и записвал обажданията в старичък некирилизиран нотбук. Обикновено разговорът протичал в този дух:
-Ало! Обаждам се по обявата. Кажете, това случайно да не е работа в Завода?
-Имаме много различни варианти. Заповядайте утре на събеседване на адрес ...
-Все пак не става ли въпрос за Завода?
-Вижте, аз съм само секретар. Не разполагам с пълна информация.
-Значи Завода! Вече бях при вас на презентация. Няма да се занимавам с такава гадост! Заводът е забранена финансова схема. Там печелят само тези, които са на върха. И въобще сте едни мошеници!
Следвал гаден кикот и трясвали слушалката. От такива разговори Лястовичкин го заболявала главата. След тях той псувал, избърсвал праха от висящия над камината портрет на основателя на Завода. "Главното е да не се пречупиш и да не си тръгнеш - спомнял си той думите на началниците. - В такъв случай неизбежно някой ден ще те забележат и ще се издигнеш." Наум свято вярвял в издигането и всеки ден четял внимателно заповедите, окачени на заводското табло. "Някой ден и на мен ще ми провърви" - въздишал той.
В 12.00 изяждал оставения от сестра му обяд и се отправял на същинската работа в завода. Жена му го напуснала преди няколко години след кратък ултиматум - Завода или аз. "Върни се към МЛМ и нормалния живот" - увещавала го тя. А Наум започвал да и говори за някакви перспективи и как само силните добиват успех в живота. Но тя не пожелала да слуша нищо. "Значи така и трябва" - казал си Лястовичкин и се захванал още по-упорито за работа.
Работел до пълна изнемога. Към 19.00 припадал до струга, а приятелите му го отнасяли на презентацията. Там той разказвал колко е щастлив да работи в Завода и колко забележителни началници имат. Няколко пъти го ангажирали да говори на тема "продукция" и той, задъхвайки се от възторг, запознал слушателите с невероятните снегорини и уникалните корейски детайли, от които ги сглобяват. После излизал началника и разкривал същността на важната мисия, която Завода изпълнява, а именно да освободи хората от снега. На срещите присъствали  и други кадри на Завода - смели и упорити хора с измъчени, добри лица. Наум се чувствал добре редом с тях.
Той бил щастлив.

Антон Агафонов

0 коментара:

Публикуване на коментар