Притча за двамата хлебари

Вече никой не помни кога и къде се е случило това. Живели двама хлебари. Първият бил ленив и алчен. Искал единствено с малко вложения да изкарва много пари. Вторият бил истински майстор и обичал да вижда удоволствието, което се изписва на лицата на клиентите му, когато опитат неговите тестени произведения.

Една ранна сутрин двамата отишли на мелницата. Попитали каква е цената на брашното и когато чули отговора, първият креснал:

- Това е твърде скъпо! - и ядосан изхвърчал от мелницата.

Той възнамерявал да си тръгне, но на двора видял работниците да сортират чували с брашно.

- Как го делите? - заинтересувал се той.

- Това е хубаво, качествено брашно - казали работниците, като посочили едната купчина. После се обърнали към другата: - А това е с червеи и става само за храна на свинете.

"Щом става за храна на свинете, значи става и за клиентите ми - зарадвал се хлебарят. - Глупавият човек няма да почуства разлика, а аз мога да взема евтина суровина и да изкарам голяма печалба."

И първият хлебар взел от евтиното, некачествено брашно на ниска цена, а вторият - от най-доброто качество, което естествено винаги е скъпо. По същия маниер закупили и останалите съставки за хляба. После се захванали за работа. Първият изкарал печен-недопечен хляб от месено-недомесено тесто и побързал да се прибере у дома, за да си почива. А вторият приключил след полунощ, защото спазвал всички правила на хлебарското изкуство. Накрая бил много уморен, разбира се, но доволен, защото печивото му било достойно и за крал.

На следващата сутрин двамата изкарали стоката си на пазара. Клиентите на втория хлебар били много доволни и се връщали за още. И клиентите на първия се връщали, но за да си искат парите обратно. Това не го смутило особено, защото бързо решил: "Мога да смъкна цената значително и пак да съм на печалба при тази евтина суровина, а конкурентът ми не може, защото ще фалира." Добавил към некачествения си хляб и една евтина глазура, за да подобри търговския му вид, а ако някой се оплачел, отговарял:

- Че ако искате да ви смъкнат десет кожи за един хляб, идете при колегата!

Отрязвам края на тази приказка, защото "ти като кого искаш да бъдеш" нещо не ми звучи смислено в нашите обстоятелства. Правилният въпрос е "Колко безкомпромисност можеш да си позволиш и да оцелееш?" И началото и е сбъркано. Как да не помни никой кога и къде, като се случва тук и сега?!