събота, 10 март 2012 г.

Жена му го запопила

Влади тая сутрин е писал за професионализма и аматьорството. Аз да кажа за ценза и квалификацията. Вчера, като ми попадна тая приказка, съм се смяла с глас, въпреки че по-скоро е за рев. Нашите по министерствата все жените им са ги попили.

Един мъж и една жена били сетни сиромаси. Чуди ли се какво да направят, че да си изкарват хляба. И на жената един ден и дошла идея. Отишла на пазара и купила на мъжа си расо и килимявка. Завела го в едно село, където нямали поп, и го цанила за такъв, макар че не знаел даже да чете. Така селото се сдобило с поп и попадия, а за тях почнало такова добруване, каквото не знаели дотогава.
Един ден владиката дошъл да посети миряните, да види как поминават без поп. Заръчал всички да се съберат в църквата. Каквото имат родено, да донесат в църквата да им го кръсти, да отслужи литургия за умрелите и да ги причести.
-Колкото за църквата, ще дойдем, свети владико - рекли хората. - Но за родени, умрели и причестяване, попът ни я върши тая работа.
Почудил се владиката откъде са си взели поп. Заръчал да го извикат. Дошъл попът, поклонил се и му целунал ръка.
-Откъде си, бре попе? - попитал владиката. - И кой те е запопил?
-От това и това село съм, свети владико. Жена ми ме запопи.
Владиката съвсем се видял в чудо, как така жена му го запопила. Заръчал да извикат и нея.
-Вярно ли е това, що казва мъжа ти, че ти си го запопила, пък той не знае книга?
-Вярно е - отвърнала жената.
-Е, как може така? - разлютил се владиката.
-Мъж ми е, свети владико, затова мога да го направя поп. Ако искам, и владика ще го направя.
Владиката съвсем онемял от тия приказки и си рекъл наум: "В едно село слепи, един с едно око ги води".

народна приказка


0 коментара:

Публикуване на коментар