Като така и така се поразрових вчера в тая книжка ("Спомени и анекдоти за великотърновци" от Сава Русев), а по-късно в разговор с Кръстю ми изплува и смътен спомен за една история от нея, реших да я намеря, което така и не успях, защото взех, че заспах, но си намерих други преди това, които искам да споделя. :)
В Търново живеел тих и скромен човек, Петко Пишмана, който се препитавал с това, да окопава лозята на великотърновци. Работел добре и съвестно без да го надзирават. Затова си спечелил добро име, хората го търсели и без работа не оставал. Взимал осем гроша надница. Вечер, като си идел от работа, отбивал се в кръчмата, пиел една ракия на крак и си отивал вкъщи.
Една вечер в кръчмата го закачили иманярите: "Абе, Пишман, толкова години копаеш, все със скъсани гащи ходиш. Ела да копаеш за нас, да ти се падне една торба жълтици, че да рахатуваш." "Че да дойда" - съгласил се Пишмана. Започнали да уточняват орташки ли ще копае с тях или пак за надница. Един го подкокорсвал едно, друг - друго. В крайна сметка се споразумели да копае за тях за по-висока надница, отколкото по лозята - десет гроша.
Отишли на следващия ден и започнали да копаят в една местност. Толкова се изморили, че им идвало да зарежат копането и да си ходят. Но при мисълта, че нищо не са изровили, пък трябва да платят на Пишмана десет гроша, пак се хващали на работа. Минавали и хора, майтапели ги. Все им идело да зарежат пуста работа, но като ги споходела оная мисъл, продължавали. И следобеда ударили гърнето със златото.
Една вечер в кръчмата го закачили иманярите: "Абе, Пишман, толкова години копаеш, все със скъсани гащи ходиш. Ела да копаеш за нас, да ти се падне една торба жълтици, че да рахатуваш." "Че да дойда" - съгласил се Пишмана. Започнали да уточняват орташки ли ще копае с тях или пак за надница. Един го подкокорсвал едно, друг - друго. В крайна сметка се споразумели да копае за тях за по-висока надница, отколкото по лозята - десет гроша.
Отишли на следващия ден и започнали да копаят в една местност. Толкова се изморили, че им идвало да зарежат копането и да си ходят. Но при мисълта, че нищо не са изровили, пък трябва да платят на Пишмана десет гроша, пак се хващали на работа. Минавали и хора, майтапели ги. Все им идело да зарежат пуста работа, но като ги споходела оная мисъл, продължавали. И следобеда ударили гърнето със златото.
Разделили иманярите по 160 жълтици на човек. А на Пишмана дали една. Те иначе му дължали само десет гроша, ама "от тях да мине". А той съвсем пишман станал, дето се хванал на надница. Самите иманяри не се радвали дълго на жълтиците си, защото още по онова време имало закон: който намери имане, може да задържи 10 %, останалото е за държавата. Намерил се някой, издал ги, та останали с по 16 жълтици на калпак. Оттогава всяка вечер се упреквали един друг, що са тръгнали да копаят имане посред бял ден, да ги види куцо и сакато.
преразказано по гореспоменатия източник
0 коментара:
Публикуване на коментар