Чуден маркетинг

Представете си, че работата ми е да продавам вафли. Хората знаят, че в магазина открай време се продават вафли и вафли идват да търсят. Обаче аз го спретвам по следния начин: закачам на стената огромен плакат на хилти ( де да знам, може пък на някого да му потрябва ), друг на Вяра, Надежда и Любов (щото това интересува целокупния български народ) и прочие неадекватности. В крайна сметка, единственото, което остава да напомня какво се продава тук, са три опаковки от вафли, търкалящи се някъде, където не е сигурно, че ще бъдат забелязани. А с посетителите говоря за всичко друго, но не и за вафли, даже не и за сладкарски изделия,  въобще изключително много внимавам да не спомена нещо свързано с брашно, еле пък със захар. И ако някой случайно се осмели да попита: "Ама тук не се ли продаваха вафли?", аз му отговарям: "Да бе, вафли се продават. Чакай да ти разкажа един виц!" И започвам нескончаема серия вицове (но не "един отишъл да си купи вафла"), при положение, че покрай магазина почти всички разказват вицове, без да им е работа и съответно да целят да ти продават каквото и да било. Просто на повечето наоколо толкова им се разказват вицове, че почти не са останали такива, на които да им се слушат.

И ... ей така си продавам вафлите.

Аз, всъщност, никакви вафли не продавам, но много ми се ще някой да ми обясни промисъла в такъв маркетинг, защото съм в дълбоко недоумение. :)