понеделник, 27 юни 2011 г.

Пари при пари отиват

Един селянин чул поговорката "Пари при пари отиват" и решил да провери дали е вярна. Отишъл до дюкяна на един сарафин и надникнал през прозореца. На масата вътре били наредени на купчинки сребърни и златни пари. Извадил единствената си медна монета, проврял я през един процеп в стената и започнал да бае: "Парички, парички, елате при моята паричка!" Но не щеш ли монетата се изплъзнала от потните му пръсти и се търкулнала вътре в дюкяна. Ядосал се селянинът и си тръгнал.
По пътя срещнал един старец.
-Защо си разгневен, човече? - попитал го старецът.
-Как да не съм разгневен, дядо! Чух, че пари при пари отивали. Реших да проверя дали е вярно. Но не само, че не е, ами загубих и единствената си монета.
И разказал какво се е случило.
-Че как да не е вярно, синко! - засмял се старецът. - Твоята паричка е отишла при тези на сарафина, защото са повече.

народна приказка

0 коментара:

Публикуване на коментар