петък, 3 юни 2011 г.

Стопанин

Един чифликчия имал ратай. Дал му кон, за да върши работа из стопанството. Но ратаят често оставял животното гладно, жадно и непочистено. А на забележките на хората отговарял: "Какво, да не е мое?! Стопанинът да си има грижата. Аз и така работя от сутрин до вечер!" Което било силно преувеличено, но си остава за неговата съвест.
Когато се приберял вкъщи, ратаят призовавал Бога да направи сам него стопанин, за да покаже на другите как се гледа стопанство. Една вечер си легнал силно съкрушен от бедността си. И му се присънило, че е намерил в гората заблуден кон, който той е довел вкъщи и чудесно му служи. Но разбира се, като отворил очи, видял, че е точно толкова беден, колкото и преди. Бил почивният му ден и решил да отиде в гората за лешници. И докато се провирал между храстите, чул гръмко цвилене. Оказало се точно както в съня му: там имало кон, чиято юзда се била оплела в клоните. Вярно, бил неподкован, а гривата и опашката му сплетени и пълни с репеи, но беднякът много се зарадвал. "Сега, мислел си той, мога сам да съм стопанин и да не слугувам повече на другите!"
Минало време. Хората видели, че новият стопанин така и не подковал коня и той започнал да куца. Не го хранел и поял навреме и животното изпосталяло и добило болнав вид. Един ден пристигнал бирника и поискал беднякът да плати годишен данък за коня. Но тъй като той и за себе си работел толкова, колкото и за чифликчията, бил изкарал малко пари и не успял да отдели нищо. Тогава му взели коня, продали го на търг и тъй като животното видимо било гледано лошо, малката сума от продажбата едва покрила данъка. И на "стопанина" се наложило отново да се цени като ратай. А хората се смеели: "На ленивия Господ и дворец да му изпрати, той и него ще обърне в конюшня".

Г.Кокоркин

0 коментара:

Публикуване на коментар