Синовете на раджата

Имало един раджа, който бил приказно богат. Когато остарял, се замислил на кого от тримата си сина да остави богатството. Само един можел да го наследи по закон. Затова решил да ги изпита. Изкопал три от най-ценните си чаени храсти, раздал ги на синовете си и ги изпратил на пътешествие.
Първият си помислил: "Татко натрупа огромно богатство и винаги е искал децата му да не се нуждаят от нищо." Обрал най-нежните листенца, за да си направи чай, а останалото изхвърлил. Прибрал се вкъщи пръв и с празни ръце.
Вторият си помислил: "Татко винаги е мислил за утрешния ден." Направил си чай от връхните листенца, а останалите обрал и изсушил за запас. Запасът му стигнал задълго, но един ден все пак свършил. И той се прибрал у дома с празни ръце.
Третият си помислил: "Татко посвети целия си живот на това да умножава богатството си. Ще засадя този храст и сам ще започна да отглеждам чай. Преди това само ще откъсна няколко листенца, за да си направя чай днес и да имам сила. Ще изсуша малко и за запас." Така и направил. А когато се върнал вкъщи, казал на баща си: "Дай богатството на някой от братята ми. Аз и сам мога да стана богат."