Успех

И видял Вятър от Планините мускулест, загорял мъж с набедрена препаска, който се изкачвал нагоре и носел на плещите си огромен камък. Пот струяла от лицето, гърба и гърдите му. По всичко личало, че каквото и да му струва, той възнамерява да изпълни делото си докрай.
-Кой си ти? - попитал Вятър от Планините.
-Аз съм успехът - отвърнал мъжът и спрял.
-Ето! Ако нещо не ми достига в живота, това си ти, но постоянно ми се изплъзваш и се предлагаш на другите.
-Аз не се изплъзвам. Винаги съм пред теб, но ти много често, на една крачка от срещата ни, спираш и се обръщаш назад.
Той поставил камъка на земята, но продължил да го придържа.
-Кога е било това?
-Спомни си колко пъти си си казвал: "Направих всичко възможно, но нищо не се получи".
-Прав си, действително казвам така, когато съм се стремил към нещо, полагайки, както ми се струва, всевъзможни усилия, но така и не съм постигнал успех.
-И какво се случва после?
-После, естествено, изоставям намерението си и се връщам назад.
-Колко жалко!
-Защо?
-Защото на практика ти е оставало да направиш само една крачка, за да се срещнеш с мен.
-Не е възможно. Преди да изоставя намерението си, аз действително съм направил всичко, което мога, за да успея.
-Прав си, направил си всичко, освен последното.
-Какво е то?
-Работата е там, че когато човек почти ме достига, преди срещата с мен му се дава едно последно изпитание.
-Какво?
-Изпраща му се чувството, че е претърпял неуспех. Но това е само усещане, а в действителност му остава само да протегне ръка и да достигне успеха.
-Така ли? Колко жалко, че не знаех това преди, защото аз наистина изоставям намеренията си точно в такъв момент.
-Затова помни - изпиташ ли чувство на поражение, успехът е право пред теб. Трябва само да не се предаваш и да направиш последно усилие, последната крачка към твоята цел.
-Благодаря ти за мъдрия и добър съвет!
-Как мислиш, какво ще се случи, ако пусна този камък сега? - попитал мъжът и показал камъка, който носел и в момента бил подпрял с крак.
-Ще се търкулне надолу по наклона.
-А какво ще се случи, ако го занеса до върха и тогава го пусна на земята?
-Ще остане да лежи там.
-Затова помни - незавършеният път изглежда като поражение. Винаги достигай до края.
И мъжът отново качил камъкът на раменете си и продължил към върха на планината.

Владимир Лермонтов "Библия на Любовта"