Алчната ханджийка

В един селски хан влязъл пътуващ търговец. На гърба си носел голям денк със стока. А съдържателката била алчна жена. Когато видяла многото стока, дощяло и се да я получи. Настанила търговеца в стаята му и хукнала при мъжа си, да се посъветва с него, как да отнемат товара на търговеца.
-О, това е лесно - казал мъжът и. - Трябва да набереш от тревата миога*, да свариш отвара и да я омесиш с вечерята му. Тревата миога отслабва паметта. Когато търговецът хапне, непременно ще забрави багажа си у нас.
Жената така и направила: отишла в градината, набрала цял наръч от тревата миога, сварила отвара и сипала от нея във всички ястия, даже и в ориза. И след това сервирала вечерята на търговеца.
Той я изял и нищо не забелязал. Само малко му се замаяла главата и му се доспало. Прибрал се в стаята си и веднага заспал. Сутринта станал още на разсъмване. С размътена глава се приготвил и си тръгнал.
Стопанката почакала да излезе от хана и се втурнала в стаята му за денка. Помещението обаче се оказало празно. Навсякъде огледала, но без резултат. Денкът не е игла, да не го забележиш.
Ядосана изтичала при мъжа си:
-Никаква работа не свърши твоята трева миога. Напразно я варих. Търговецът си е тръгнал и нищо не е оставил.
-Не може да бъде! Който хапне от тази трева, непременно нещо забравя. Потърси хубавичко, навярно нещо е забравил.
Ханджийката отново се втурнала в стаята. Гледала, търсила и пак нищо не намерила. Най-накрая спряла в средата на стаята, плеснала се по челото и закрещяла с пълно гърло:
-Забравил е, забравил е!
Мъжът и я чул и дотичал:
-Какво? Какво е забравил?
-Забравил е да плати!

---------------------------------------
трева миога* - японски джинджифил
---------------------------------------

японска приказка