петък, 7 януари 2011 г.

Владетелят на Самарканд

Към тази притча ме провокира публикацията на Productiven - "Как да открия какво наистина искам". Но докато тя е изградена върху въпроса "Знаете ли какво наистина искате?" , аз питам обратното - "Искате ли неща, които не "знаете"?"

Нямало човек, който да не иска да владее Самарканд!
Шир-Али, кривият просяк, също мечтаел за това, особено нощем, когато тихият степен вятър ухаел на треви, опиянявайки, възбуждайки безумните мечти. Но и денем просякът често говорел на бедняците, своите приятели:
-Ах, ако бях владетел на Самарканд! ...
Целият град узнал за мечтата на Шир-Али и хората, смеейки се при среща с него, говорели помежду си:
- Тоя, едноокият, също иска да владее Самарканд!
Узнал за мечтата на просяка и великият хан, Тимур Куцият, узнал и силно се удивил.
-Несправедливо е това, - казал той - несправедливо е, ако мечтата на героя е достъпна за сърцето на нищожния просяк!
И запомнил той дълбоко в сърцето си името на Шир-Али.
А след време, когато стените на Самарканд паднали под ударите на желязната ръка на Тимур, и когато същата тази блага ръка възстановила красотата на града в цялото му великолепие, заповядал Тимур Ланг:
-Намерете просяка Шир-Али!
Довели едноокия и Тимур казал, гледайки го с очи на леопард:
-Али! Стана ми известно, че небето и звездите те обичат и реших: да бъдеш щастлив на земята, да се изпълни мечтата ти!
И заповядал:
-Измийте просяка! Облечете го и му се поклонете! Отсега той е владетеля на Самарканд, както иска моят разум, както е решило моето сърце!
И ето, седи Шир-Али на килими над всички, целият в коприна и злато, седи с отворена уста и окото му не се вижда от преливащите се отблясъци на скъпоценните камъни. А пред него стоят, преклонили глави, велики дворяни, воини, мъдреци и деветдесет и девет хиляди смаян народ. И сам Непобедимият стои пред него, вслушвайки се мълчаливо, как се оригва чисто измитият, сит до гърло просяк.
И му казал Тимур хан:
-Кажи ни нещо, Шир-Али, щастливи човече, кажи ни най-доброто, което носиш в душата си, познала всякаква горест - в добрата си душа?
Помислил едноокият и казал:
-Добри хора, дайте милостиня на едноокия просяк, дайте ...
Дълго мълчали князете, воините, мъдреците, деветдесет и деветте хиляди народ. И самият Тимур дълго мълчал. А после с въздишка заповядал:
-Обесете това криво куче на градските врати!

Има хора, които мислят, че едноокият просяк в последния час от живота си, само в този час, е бил по-мъдър от победителя на света.

Максим Горки

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

0 коментара:

Публикуване на коментар