Безразличие към резултата
-Учителю, имам едно притеснение. Забелязах: често, когато продавам нещо, за мен не е важно ще купи ли клиентът стоката или не. Изпитвам удоволствие от процеса на търговията и именно това удоволствие е най-важното за мен.
Цитати и афоризми за лична ефективност
Има само един начин да свършите голяма работа - да я обикнете. Ако не сте достигнали до това, изчакайте, не се хвърляйте в дела. Както и с всичко друго, интересната работа ще Ви подскаже собственото Ви сърце. Стив Джобс
Приказка за маркетолозите и палмата
На една палма живеели маркетолози. Веднъж един маркетолог случайно паднал от палмата. Вторият маркетолог паднал от палмата, за да разбере защо паднал първият. Третият маркетолог паднал от палмата, защото видял възможност за периодично падане от палми и решил да я изследва.
Да продадеш умряло магаре
След един месец селянинът срещнал Мойша: -Какво стана с умрялото магаре? -Разиграх го на лотария, както и казах. Продадох петстотин лотарийни билета по два долара и в крайна сметка имам печалба от 898 $. -Но как?! Никой ли не протестира? -Само един младеж. Този, който го спечели. Много се разгневи, но ... просто му върнах неговите два долара.
Притча за трикракото пиле
Гениалната идея не винаги е залог за успешен бизнес. По път, пресичащ селска местност, с 80 км/ч преминавал автомобил. Водачът забелязал, че редом с колата тича пиле. Увеличил скоростта на 90 км/ч, пилето също затичало по-бързо. Шофьорът качил скоростта на 100 км/ч, пилето отново го настигнало. Тогава той се вгледал внимателно: пилето било трикрако. То изпреварило и завило по първата пресечка на пътя.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
На нашия консултант и партньор
сряда, 28 септември 2011 г.
вторник, 27 септември 2011 г.
Най-невежият човек
Някакъв цар пожелал да построи кула, но това, което построели през деня, рухвало през нощта. И събрал царят мъдреците си, и ги попитал за причината. И казали те: "Ако искаш стените да не се рушат, намери един невежа и го зазидай в стената, повече кулата няма да рухне". И царят казал: "Направете избор сами и намерете невежа, когото жив да погребат в стената". И седнали мъдреците да решават къде да намерят невежа ... Един твърдял, че невеж е рибарят, друг - магаретарят. Накрая един от мъдреците предложил да изберат царския овчар, който бил роден високо в планината, целият си живот бил прекарал там с овцете и никога не се бил спускал ни в село, ни в град. Останалите се съгласили и изпратили конници да доведат пастира. Конниците го намерили и му предали царската заповед, да се яви в двореца. Пастирът отвърнал: "В живота си нито веднъж не съм се спускал ни в село, ни в град. Защо ме вика царят?" Конниците излукавили: "Не знаем". Пастирът ги нагостил обилно - агънце заклал, прясно сирене донесъл, развеселил ги и накрая ги заклел да му кажат защо го викат в двореца. И пратениците издали тайната: "Царят търси невежа, когото да зазида в стената при градежа на новата кула". Пастирът се засмял и казал: "Невежи глупаци са мъдреците, които са направили такъв избор. Сега ще ви покажа що за невежа съм аз." Докарал една бременна овца и предвидил какъв е пола и окраската на агнетата в корема и. Заклали овцате и видели, че казва истината. Същото направил и с втора овца. "В тези две стада пред вас - казал накрая той - зная всяка овца - коя е ялова, коя ще роди, мъжко ли ще е или женско, черно ли ще е агънцето, бяло ли или петнисто. Могат ли вашите мъдреци да направят това?" "Не, не могат" - отвърнали пратениците. "Знайте, че аз не съм глупецът, когото търсите - продължил пастирът. - Но мога да ви кажа как да го намерите. Разгласете навсякъде, че царят отнема всички притежания на везира, да го изтезават публично на площада и след това обявете, че е умрял. После глашатаите да обявят, че се търси кой да стане везир и че този, който се съгласи, ще получи всички имоти и богатства на предишния. Ако човек, след като е видял как са постъпили със стария везир, пожелае да заеме мястото му, той е глупак и невежа, който заслужава да бъде зазидан жив." Така и направили. И когато обявили, че търсят нов човек за това място в двореца, намерил се такъв, който пожелал да го заеме. "Видя ли какво се случи с предишния везир?" - попитали го. "Видях" - отвърнал той. Тогава го хванали, зазидали го в стената и тя станала нерушима.
по Вардан Айгекци в съкращения
понеделник, 26 септември 2011 г.
Дивиденти
Посрещайки утринта в понеделник, започваш да осъзнаваш, че инвестицията в спиртни напитки не ти е донесла никакви дивиденти, освен махмурлук.
сряда, 21 септември 2011 г.
Великата тиква
понеделник, 19 септември 2011 г.
неделя, 18 септември 2011 г.
Първо правило на маркетинга
-О, Боже, аз съм гола! С какво да се покрия?
петък, 16 септември 2011 г.
Жабокът - брокер
-Аз съм омагьосан брокер. Целуни ме и ще добия предишния си вид!
Жената се навежда и я вдига от земята. Но не я целува, а грижливо я прибира в чантичката си.
-Брокери под път и над път! - мърмори си тя. - Но колко мога да получа за говореща жаба ...
сряда, 14 септември 2011 г.
понеделник, 12 септември 2011 г.
неделя, 11 септември 2011 г.
Мъже в униформа
петък, 9 септември 2011 г.
Спор
четвъртък, 8 септември 2011 г.
сряда, 7 септември 2011 г.
Майстор Манаси
Щом някой скъсаше или загубеше кесията си за тютюн, повикваше Манаси и кажеше:
- Хайде, Манаси, кесия да ми ушиеш!
- Каква я искаш? - пита Манаси. - С ресни или без ресни? С ресни струва три пъти по-скъпо.
- С ресни, с ресни бе, човече!
- Добре, но само че кожата ще си купиш ти и три дни ще ме храниш даром!
- Прието, майсторе, заповядай дома утре!
Запретва се на другия ден Манаси - шие, крои и за три дни кесията готова.
Днес у тогова, утре у оногова, най-сетне не остана в наше село човек без тютюнева кесия. Нямаше вече и хляб за Манаси.
- Ще зарежа вече това село! - каза си веднъж майстор Манаси. - Ще тръгна по света, пари да печеля, богат да стана.
Решено - сторено! Набучи майстор Манаси грамадни ножици в пояса си и замина. Стигна в непознато село, тръгна по улиците и се провикна из цяло гърло:
- Ха майстор шивач, ха-а-а! Всичко шия, всичко мога!
Чу го един човек, попита го:
- Майсторе, ами кожух знаеш ли да шиеш?
- Знам я, как да не знам? Всичко мога, всичко шия!
- Щом си такъв майстор, заповядай дома! Имам три овчи кожи: искам да ми ушиеш от тях кожух, дълъг до земята.
- Бива, господине, и по-дълъг може!
Въведоха майстора в къщи; седна, разположи се и рече:
- Сложете сега да хапнем!
Сложиха му гозба, нахрани се Манаси до пресищане.
- Постелете сега да спим, пък утре рано работа ще почнем!
Постлаха му мека постеля, легна, наспа се Манаси като младенец.
На утрото човекът го попита:
- Е, как е, майсторе, да донеса ли кожите?
- Почакай - важно отвърна майсторът. - Днеска ножиците си ще точа.
Измъкна Манаси тежките ножици от пояса си, точи ги, гласи ги - цял ден. Обядваха, вечеряха и пак легнаха да спят.
На утрото взе Манаси кожите, разпростря ги на пода, коленичи и се залови за работа. Мери - крои, крои - мери, чак до залез слънце.
- Е? - пита го човекът. - Ще стане ли дълъг кожухът?
Майстор Манаси се почесва по врата и важно-важно отговаря:
- Право да ти кажа, господарю, кожух няма да стане - кожите не стигат. По-добре ще е утре шарено кожухче да ти ушия. Без ръкави ще е, за под абата. Чудо ще стане! Нямаше какво - съгласи се човекът.
На утрото майстор Манаси пак се залови за работа. Мери - крои, крои - мери, пак до залез слънце.
- Е, майсторе, как е, ще стане ли кожухчето?
- Няма да го бъде, чорбаджи!
- Че защо бе, майсторе?
- Кожите не достигат. Пък и да ти кажа ли, защо ти е кожухче, аба като имаш? По-добре да ти ушия аз на тебе едни дълги калцуни - хем краката ти ще топлят, хем коленете ти ще пазят.
Какво да прави човекът — съгласи се пак.
Но и за калцуни кожите не стигаха!
- Бре да се не види! Ами сега?
Най-сетне майстор Манаси рече:
- Слушай, господарю, кожух не стана, нито кожухче и калцуни. Но утре ще видиш каква чудна кесия за тютюн ще ти измайсторя!
Прехапа устни човекът и пак се съгласи. Вечеряха, спаха, станаха. Запретна се майстор Манаси и до вечерта кесията беше готова - с ресни и висулки, да й се ненагледаш!
Подаде я майсторът на човека, засука мустак и гордо-гордо изрече:
- Видиш ли, господарю, това се казва кесия: няма втора на света! Плащай сега, да видим какво ще платиш!
Човекът нищо не отговори. Той дръпна кесията, нахлузи я на Манасиевата глава, ритна го в гърба и рече:
- На такъв майстор - такава отплата! Отсега нататък да викаш вече не "всичко мога, всичко шия", а - "каквото зная, това шия". Разбра ли, пакостнико!
Георги Райчев
петък, 2 септември 2011 г.
Професионална история с поука
- Аз съм от фермерско семейство - започнало да разказва първото детенце. - Веднъж с татко тръгнахме към пазара да продаваме стока. Бяхме сложили кошница с яйца на предната седалка. Но при една неравност на пътя колата подскочи, кошницата падна и яйцата се счупиха. Поуката е да не слагаме всички яйца в една кошница.
- Нашите също са фермери - споделило второто. - През пролетта сложиха яйца да се мътят, но само от половината се излюпиха пиленца. А поуката е да не броим пилците преди да са се излюпили.
- Моята леля е летец - прекъснало фермерската сага трето. - През войната самолетът и бил улучен и се наложило да скочи с парашут на вражеска територия. Леля ми разполагала само с бутилка уиски, една картечница и брадва. Докато падала с парашута, изпила уискито. Когато се приземила, изтребила голяма част от враговете с картечницата. Когато патроните и свършили, започнала да ги посича с брадвата, докато тя се изтъпила. Останалите удушила с голи ръце.
- И каква е поуката от тая история? - възкликнала ужасена учителката.
- Да стоите далеч от леля, когато е пила!
четвъртък, 1 септември 2011 г.
Как е завъден оризът в България
Чудили се какво ли ще да е това семе, па взели и го посеяли, за да видят какво ще поникне. Минало се малко, поникнало семето и хванало да расте нещо като трева. Те чакали, та пораснала тая трева, станала като просо и узряла. Тогава взели, та стъркали това растение и видели, че е ориз. Оттогава захванали да го сеят.
Като сеяли ориза, хората не знаели как да го работят, та затова им давал малко плод. Веднъж един чорбаджия посял с ратая си ориз. Господарят нахокал за нещо ратая, а тоя се разсърдил, взел една коса и скришом окосил ориза, докато бил още мъничък и зелен. Нему се чинело, че като го окоси, няма вече да го бъде, а оризът пораснал пак и дал повече плод, отколкото по-рано. Оттогава чак и досега, докато оризът е още на трева, все го косят, за да е повече плодовит.
народна приказка