Призвание

Докато московчаните носеха сандъците и кутиите, аз се вглеждах във всекиго, за да преценя кой колко струва и на какво място би могъл да бъде използван най-пълноценно. Най-големият талант на произволен началник се състои именно в това, да определи силните и слабите страни на всеки от подчинените си, за да използва първите и да остави недокоснати вторите. Дългият опит в управлението на голям щат работници ме научи, че хора съвсем бездарни и за нищо неспособни по света има твърде малко. За всеки човек може да бъде намерено подходящо занимание. Когато някой в нашия клуб се оплаква от непригодността на лакея, сервитьора или камериерката, аз си казвам наум:"Ех, гълъбче, лош иконом си ти". При мен с времето всички слуги стават добри. Трябва всеки да обича работата си, в това е и цялата тайна. Готвачът да обича готвенето, камериерката - да прави от безпорядъка порядък, конярят - конете, градинарят - растенията.
Висшето изкуство на истинския иконом е да вникне дълбоко в човека, да разбере какво обича и колкото и да е странно, повечето хора представа си нямат за дарованията си. Понякога се налага да опиташ и едно, и друго преди да напипаш нишката.
И въпросът не е само в работата, макар че тя е важна, разбира се. Когато човек върши нещо любимо, той е доволен и щастлив, а когато всички слуги в дома са спокойни, радостни и приветливи, от това създава специфична обстановка или както сега казват - атмосфера.
Трябва непременно да се награждават и поощряват подчинените, но в мярка - не просто за добросъвестно изпълнение на задълженията, а за особено старание. Да се наказват също трябва, но само справедливо. При това следва разбираемо да се обясни от какво произтича наказанието и то в никой случай не бива да е унизително. Още веднъж повтарям - ако подчинените не се справят с работата, виновен за това е началникът. Аз имам в Дома на Фонтаните четиридесет и двама души, в Царския четиринадесет и в Крим още двадесет и три. И всеки от тях е на мястото си, можете да ми вярвате. Самият Пантелей Кузмич, икономът на негово височество великият княз Михаил Михайлович - старши, неведнъж ми е казвал:"Вие, Афанасий Степанович, сте истински психолог." И не се колебаеше да ми иска съвет в особено трудни случаи. Например, миналата година в Гатчинския дворец при него попаднал на щат един младши лакей, думи не стигат да опишеш колко некадърен. Измъчи се с него Пантелей Кузмич и ме помоли да видя не мога ли да направя нещо. "Че е дърво, дърво е, - казва - но ми е жал да го изгоня." Аз взех момъка, прищя ми се да блесна. В столовата се оказа негоден, в гардеробната също, а в кухнята още повече. Както казва народа - костелив орех. Един път го виждам на двора, през парче от стъкло гледа слънцето. Стана ми любопитно и спрях, за да го наблюдавам. А той с това стъкълце се отнасяше все едно е брилянт безценен. Ту дъхне отгоре му, ту с ръкав го потрие. И ме осени идея. Поръчах му да изчисти прозорците вкъщи. И какво мислите? Засияха стъклата като планински кристал. И да се прогонва момчето се оказа излишно, защото от сутрин до вечер полираше стъкло след стъкло. Сега е най-добрият мияч на прозорци в цял Петербург. За него домоуправителите при Пантелей Кузмич на опашка се редят да се записват. Ето какво значи човек да намери призванието си.

из "Коронация" на Борис Акунин