Котка на оградата

В ранно, ясно утро една котка се разхождала по оградата. А долу, в сянката на дървото лежал голям злобен пес, недоволен от дължината на веригата, с която бил вързан. Котката мижала на слънцето, лениво наблюдавайки с едното си зелено око как я следва сянката и, докато тя се е отправила по своите котешки работи. И изведнъж се натъкнала на охранен котарак, който също стоял на оградата и внимателно я наблюдавал.
-Пусни ме да мина! - помолила котката.
-Как ли пък не! - изфучал котаракът. - Това е моята ограда! Връщай се там, откъдето си дошла!
-Защо да се връщам назад, като трябва да продължа напред? - резонно се поинтересувала котката.
Но котаракът не пожелал да я слуша. Изсъскал и се хвърлил в бой. Няколко минути по оградата балансирало врещящо кълбо, от което във всички посоки летяла оскубана козина. След това кълбото се разделило и котката и котаракът паднали от различни страни на оградата.
"Мда! -помислила си котката, докато приглаждала настръхналата си козина и се вслушвала в страховития вой на кучето и писъците на котарака, попаднал между зъбите му. - Важно е не само умението да падаш на четирите си лапи, а и това, да падаш от правилната страна на оградата!"

Едгар Рис