Преговори

Вождът пушел лулата си, пускал кръгчета дим и ги гледал унесено. Завоевателят тихичко се прокашлял, за да привлече вниманието му.
-А! - кимнал Вождът. - Ти какво си побелял такъв?
-Къде? - изненадал се Завоевателят и се огледал в огледалцето, което бил приготвил за изгоден обмен.
-Навсякъде - изръмжал Вождът. - Какво искаш?
-Дай ми страната, гръмни се и умри - измърморил Завоевателят.
-По-силно, не чух!
-Добре, да минем по дългия път - въздъхнал Завоевателят. - Хау, Велики Вожде! Ние дойдохме с мир. Нека изпушим лулата на мира.
-Да изпушим! - съгласил се Вождът. - Там в кутията има тютюн, вземи си. Мързи ме да стана.
-Но върху кутията лежи някакъв полуразложен труп с томахавка в гърба - смутил се Завоевателят.
-Не обръщай внимание - махнал с ръка Вождът. - Сега изискванията са такива, на кутията да има предупреждение "Пушенето убива!"
-Но него не пушенето, томахавката ...
-Крадеше тютюн от кутията, значи пушенето е първопричината.
Пушили мълчаливо, пускали кръгчета дим и ги гледали унесено ...
-Да завъртим търговия, а ... - предложил Завоевателят. - Изгодно!
-Да завъртим - кимнал в съгласие Вождът. - Аз ще ти дам килограм злато, а ти - огледалцето.
-Еее, не знам ... - започнал да шикалкави Завоевателят. - Представа си нямаш колко трудно се правят тези огледала, пък и транспорта ...
Вождът прехапал устни, за да не се разсмее.
-А нашият шаман казва, че огледалото краде души.
-Е, добре, добре. Само за теб - килограм. Ще ме разориш - въздъхнал Завоевателят.
-По резултата от преговорите ще се види - килограм, два ... - придал си важност Вождът. - Писмена оферта носиш ли?
-Какво? - удивил се Завоевателят.
-И тия хора ни наричат диваци! - поклатил глава Вождът. - Ами че на теб на челото всичко ти е написано - четиридесет и четири годишен, пияч, първа експедиция.
-Как позна?
-Да не се отвличаме - строго казал Вождът. - Щом искате да работите с нас, може ли да науча с кого сте работили преди нас?
-С команчите нагоре по реката.
-Защо решихте да престанете да работите с тях и да започнете с нас?
-Команчите свършиха. В процеса на обсъждане на изгодна цена внезапно се оказа, че команчи повече няма. Нашите оръжия ... Това е едно такова ..., гръм от пръчка. Въобще, доста ефективна система за водене на преговори.
-Хм, никога не съм обичал команчите. И в работата с нас ли възнамерявате да използвате същата система за преговори?
-Не, не, нали вече казах, дойдохме с мир. Просто остана малко стока и решихме да потъргуваме с вас мирно, преди да тръгнем към къщи. А да връщаме огледалата обратно е някак глупаво.
-И да ги карате тук не е било особено умно - отбелязал Вождът.
-Аз ли не знам! По-добре да бяхме взели повече барут вместо тези дреболии. Сега нямаше да се налага да събираме провизии за пътя с мрежи и капани, а щяхме да си отстреляме.
-Барутът свършил, казваш - Вождът се надигнал от мястото си. - Хубаво, че намина да попушиш. Отдавна исках да обновя антирекламата на тютюнопушенето.
Завоевателят с ужас проумял, че е провалил най-важните преговори в живота си.
-Ако искаш, огледалото ще ти го подаря просто ей-така - прошепнал той.
-Велики Маниту, защо зад великата река живеят такива идиоти? - дълбоко въздъхнал Вождът. - Ти вече ми го подари, заедно с корабите.

автор неизвестен