Как мечката пазила лозето

Наел един човек мечка да охранява лозето му. Дошло време да се събира реколтата, вино да се прави. Взел човекът голям кош, отишъл на лозето. И що да види - там ни грозд, ни зрънце!
Добре се грижила мечката за лозето. Узрее зрънце, пробва го. Заруменее грозд, полакоми се. И сама не усетила как изяла всичкото грозде.
Огорчил се човекът, заплакал.
А мечката като видяла, че човекът плаче, отишла в другия край на лозето и ревнала и тя. Реве и с космата лапа очите си трие.
-Аз е ясно защо плача, - казал човекът - за цялата зима без вино ме остави. Ами ти, разбойнико, защо ревеш?
-Ех, човече, - отвърнала мечката - твоята беда не е беда. Това лято остана без грозде, другото ново ще узрее. А за мен е наистина лошо. Всички наоколо ще разберат що за пазач съм и никой повече няма да иска да ме наеме. Затова и плача и не мога да се утеша!

сръбска приказка