неделя, 6 февруари 2011 г.

Кол-ко стру-ва то-ва?

Един от любимите ми спомени от детството е свързан с магазин за мъжко облекло, намиращ се недалеко от нас, на Рузвелт Роуд в Чикаго. Той беше собственост на двама партньори, които според слуховете успели да изпратят в колеж осем деца благодарение на това, че се престрували на глухи. Хитрият им номер, безподобен в простотата и находчивостта си, бил заслужено наказание за клиентите заради тяхната алчност. Ето как работел той:
Единият партньор обслужвал клиента, превъзнасяйки качествата на материята, от която е ушит този или онзи костюм. Естествено клиентът се интересувал от цената.
-Какво? - питал продавачът, слагайки ръка зад ухото си, за да "чуе по-добре".
-Кол-ко стру-ва то-ва? - по-високо и по-отчетливо повтарял клиентът.
-А?
-Каква е цената? - вече крещял клиентът.
-А-а-а, Вие за цената! Ще попитам шефа.
После се обръщал и викал с пълно гърло към другия край на магазина:
-Колко струва прекрасният тъмносин двуредов костюм?
"Шефът" се провиквал в отговор:
-Четиридесет долара.
"Глухият" продавач предавал на клиента:
-Шефът каза - двадесет долара.
Нужно ли е да се обяснява, колко хора, и млади, и стари, бързали да оставят своите двадесет долара и да напуснат магазина с "изгодната покупка"?!

Лео Ростен "Радостите на Идиш"

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

2 коментара:

pipi каза...

А чували ли сте за партньорство по телепания.радвам се на такова и съм във възторг .Прекрасен човек и великолепни отношения.Обичам го.

Анонимен каза...

Има неща,които нямат цена.Стига да се вгледаш отвъд вглядането.:-D

Публикуване на коментар