вторник, 28 декември 2010 г.

Скъпи дядо Коледа, ...

Скъпи дядо Коледа,
Как си? Надявам се, че си имал успешна година и ще се появиш с много интересни играчки. Изумително е, че продължаваш да го правиш година след година. Чудя се, как си способен да останеш номер едно в бизнеса с коледните подаръци. Всъщност, аз се възхищавам от начина, по който организираш Коледата. Наистина си доайен в областта. Разбираш какво искат хората (чрез писма като това или като децата ти го казват лично), правиш подаръците и контролираш доставката. Впечатляваща операция! Харесва ми също как, когато някой някъде спомене "коледни подаръци", хората автоматично ги свързват с дядо Коледа. Какво маркетингово преимущество! А най-хубавото от всичко е, че независимо от огромната ти популярност, нищо не се знае за личния ти живот. Носят се само слухове. Мисля, че за това много ти помага животът на Северния полюс. Добър ход! Защото като проектираш играчките, единствено елфите ти знаят какво вършиш и няма кой да те шпионира и да краде идеите ти. Освен това другите, които произвеждат коледни подаръци, не могат да ги доставят по начина, по който го правиш ти. Притежаваш едиствената шейна в дистрибуторската мрежа. Сигурно получаваш голяма отстъпка за това, защото ако не ти я дадат, можеш да откажеш да раздаваш подаръци. Много хитро!
Аз по същество не разбирам, защо раздаваш подаръци. Това е най-тъпата идея, която някога съм чувал! Ясно е обаче, защо си номер едно - кой може да се конкурира с това! Но може да възникнат затруднения да се задържиш в бизнеса, особено като се налага да посетиш всяко дете по света. Трябва или да разширяваш дейността си или да фалираш. Аз имам една идея, как да подпомогнеш финансово твоята операция - дай на всеки поне по един подарък за Коледа, след това прави батерии и ги продавай през останалата част от годината. Това ще създаде търсене - даваш на хората нещо безплатно и после им продаваш нужното, за да работи.
И трябва ли да идваш през комина? Толкова е бавно и неефективно! А какво да кажем за хората, които нямат комин? Мога да ти предложа решение с една дума - прозорци! Всички имат прозорци!
Това е всичко, което исках да ти кажа. Ти може би се интересуваш, дали съм бил добър или лош тая година, но аз наистина не обичам да говоря за личния си живот, ако не е проблем (Само от любопитство, когато си бил дете, другите да са ти викали "зубър" или "генийче"?).
Както и да е, аз няма какво да ти поискам. Предпочитам сам да създам нещо за забавление и така да се развивам. Предполагам, че сме от една порода, защото и аз правя собствени играчки.
С най-добри пожелания:
Били Гейтс

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

сряда, 22 декември 2010 г.

Правете грешки, но не ги повтаряйте три пъти

Футболен отбор имал много неуспешен сезон. Ръководството на клуба решило да смени треньора. Старият треньор, предавайки работата в ръцете на новия, го предупредил, че оставя в сейфа три номерирани плика. "Ако имаш проблеми, отваряй ги подред" - инструктирал го той.
Първият сезон с новия треньор завършил с много лоши резултати. Когато го извикали, да даде обяснения, той си спомнил съвета на предшественика си. Бръкнал в сейфа и отворил плик №1. На бележката вътре пишело: "Оправдай се с мен". Така и постъпил. Ръководството му дало шанс да оправи нещата.
Минал още един сезон. Отборът играл още по-зле. Ръководството отново извикало треньора. Той се отправил директно към сейфа. На листа в плик №2 пишело: "Поеми лично цялата вина". Треньорът се възползвал от съвета. "Да, виновен съм! Взех някои грешни решения, допуснах и пропуски!" - казал той пред ръководството и получил още една възможност.
Третия сезон отборът изпаднал от лигата, в която играел. И, естествено, ръководството било силно разгневено. Преди да се отправи на среща с него, треньорът с надежда бръкнал в сейфа. На последната бележка пишело: "Готви три плика".

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

понеделник, 20 декември 2010 г.

Дядо Коледа и мечтата на Мениджъра

Живеел един Мениджър от средното звено. Той си имал всичко, което може да си пожелае човек на неговата позиция - и работно място open space с всички екстри, и 13-та заплата, и даже колата му била изплатена.
Имал и една мечта.
От детството си искал да отиде на поход. На истински прекрасен поход. Да си събере раницата, да сложи там вълнени чорапи, и резервни панталони, и суха храна, и спален чувал да привърже отгоре - като на картинка от книжката "Съвети за туриста", която четял като дете, свит до гаража, където баща му държал мотоциклета си.
Даже сърцето му замирало, като си представял, как ще се случи това: ето, ще се сгъсти виолетовия, летен сумрак, в небето ще замигат първите звезди, а над върховете на дърветата бавно ще започне да се издига удивително ярка луна. Сенките се изострят и лунното сияние превръща гората в сцена от приказките.
На поляната вече са разпънати палатките и уморените пътници разпалват огън, пекат картофи в жарта, а може би даже и шишчета. Апетитните аромати галят стомаха, някой е донесъл китара и звуците на песента се разнасят надалеч в горската тишина ...
В пети клас не го взели на поход, защото бил болен от заушка, в шести - от морбили, в седми - заминал с родителите си на море, после още нещо ... Училището свършило и диплома взел, и приятелка си намерил, и на поход така и не намерил време да отиде. И само нощем сънувал тъмни елхови клони, осветени от луната, поляната, огъня, дрънкането на китара и аромата на вечерята, приготвяня на огъня ... Пукали клонките в огнището, някой тихо пеел, а гората наоколо слушала, замряла неподвижно, и някъде под склона течала река.
Той сам не забелязал, как постигнал в живота всичко, което искал. Построил дом, оженил се, родили му се прекрасни деца, устроил се на добра работа, купил си кола.
А на поход така и не отишъл. Макар че много искал. Толкова искал, че прекарвал цели дни в сайтовете за туристическа екипировка и си избирал раница и походни обувки.
Когато наближило Рождество, Дядо Коледа го намерил в списъците и си помислил: "Ето човек, който се е държал добре!" И не само през изминалата година, а и предишната, и по-предишната, и въобще - държал се толкова добре, че бил всички рекорди за дълго време назад. И Дядо Коледа решил да му направи разкошен подарък. Никакви пени за бръснене, ръкавици, шалчета и тоалетни води. А само и единствено поход - прекрасен, далечен и най-малко за няколко дни!.
И когато на Мениджъра позвънил стар приятел и му предложил да отидат на рафтинг, той много се зарадвал. Бил толкова ентусиазиран, че обикалял из къщи, размахвал метлата като гребло, даже си избрал каска. Но когато лятото наближило, нещо не му било до поход. Започнали ремонт, колата създавала проблеми и сезона отминал. А през зимата да ходиш на рафтинг, не си е работа.
Когато наближила следващата Коледа и Дядо Коледа отново седнал пред списъците, учудено потъркал очилата си. Мениджърът продължавал да се държи добре, просто забележително. Но на поход така и не отишъл. Макар че продължавал да мечтае за това, даже по-горещо от преди. "Навярно е станала някаква грешка - помислил си Дядо Коледа. - Ще опитам още един път."
Съучениците му решили да отбележат годишнина на випуска в походни условия. Мениджърът си купил раница, наредил я, но ... имали годишнина от сватбата. И съпругата му отказала да ходи в непозната гора с непознати съученици. Семейството за Мениджъра било на първо място и той се съгласил.
Дядо Коледа не се отказвал.
В службата решили да организират тийм билдинг в планината. Трябвало някой да остане дежурен в офиса и Мениджърът бил този герой, който се жертвал на олтара на корпоративната солидарност.
Дядо Коледа не се предавал, но Мениджърът създавал още повече трудности. Намерил си втора работа, после - трета. Родили му се още две деца. Ипотекирал къщата, защото голямото дете отраснало и трябвали пари за образование. Разширил жилището, сменил колата, водел семейството на почивка, женил децата, възпитавал внуците, помагал материално и виждал нощем огъня, гората, луната и реката. Чувствал тежестта на раницата на гърба си и как отмаря крака в края на маршрута.
Когато Мениджърът навършил шестдесет години, Дядо Коледа не издържал. Спуснал се пред дома му, привързал елените пред входа и почукал на вратата.
Мениджърът по това време бил човек солиден и уважаван. Поради което не получил припадък, не тръгнал да се пляска или щипе по бузите, за да се увери, че не сънува. Поел подадената му ръка, удивил се от размера на ръкавиците и извадил от бара коняка за специални гости.
След третата чашка Дядо Коледа разпалил лулата си, дръпнал и изпуснал няколко колелца бял дим. После погледнал Мениджъра и се разкрещял:
-Какво, по дяволите, правиш? Аз те изпращам, изпращам, желанието ти изпълнявам, а ти бягаш!
Мениджърът също разпалил лулата си, погледнал Дядо Коледа, хитро присвил очи и отвърнал:
-Дядо, нищо не разбираш! Ще се изпълни мечтата ми и после какво?
-Как така, после какво?
-Какво ще правя после, мислил ли си? Та аз целия си живот построих около този поход - идиотския, несбъднатия! Мислиш, че всичко това - посочил около себе си с ръка Мениджърът - лесно ми се е отдало? Да, нощем не спях! И какво ми беше, представа си нямаш! Но през цялото време, когато силите ми свършваха, аз си спомнях за този несбъднат поход и си казвах: още съвсем малко! Съвсем малко още!
Ако бях направил този поход, мислиш ли, че бих имал сили да продължа да тегля този хомот и да влача на гърба си всичките тези ангажименти? Знаейки че чудеса се случват?
Той замълчал. Те пушили още известно време в тишина. После Дядо Коледа станал, пристегнал си колана, подал ръка на домакина и все така мълчаливо си тръгнал.
На другата година Мениджърът получил за коледен подарък ръкавици и афтършейв.

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

петък, 17 декември 2010 г.

Гимнастика за маркетолози

Разтворете крака на ширината на лист А4. Наклонете се напред , опитвайки се с лявата ръка да достигнете факса. При това с дясната ръка хванете химикалката, протегнете се към листа А4 и започнете да пишете маркетингов отчет. С левия крак натиснете телбода и се опитайте да скрепите страниците на бюджета. Старайте се да не губите равновесие на един крак.
Сега бавно се отпуснете на пода. Вземете чаша вода с дясната ръка, а с лявата - успокоително. Жонглирайте с три таблетки успокоително, като ги гълтате последователно.
Станете. Изпълнете наклони: на лявата страна - към принтера, на дясната - към ксерокса. Така размножете документите за преговорите.
Тренирайте този комплекс по два пъти на ден и при следващия дедлайн(краен срок) у Вас няма да възникват суицидни мисли.

по Луси Налбандян

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

сряда, 15 декември 2010 г.

Чук-чук!

"Чук-чук!"
-Кой е?
-Възможност!

Не бъдете глупави, възможността не чука два пъти!

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

вторник, 14 декември 2010 г.

Притча за Лакшми и Сарасвати

Един млад човек мечтаел да стане богат. Отишъл при мъдрец и го попитал, как да забогатее.
"Знай, о, младежо, - отвърнал мъдрецът - че в сърцето на всеки човек живеят две богини. Едната се нарича Сарасвати, а другата Лакшми. Сарасвати е богинята на мъдростта и образованието, а Лакшми - на процъфтяването и щастието.
Ти се стремиш към богатство и затова най-напред трябва да се обърнеш към богинята Сарасвати, т.е. да учиш, да размишляваш и да работиш над себе си. Тогава богинята Лакшми ще започне да те ревнува от Сарасвати. Жените не търпят съперници! Ще се опита да привлече вниманието ти. И колкото повече внимание обръщаш на Сарасвати, толкова по-настойчиво ще те следва Лакшми. Избери образованието, чети книги, занимавай се с това, което обичаш и Лакшми ще бъде с теб цял живот."

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

неделя, 12 декември 2010 г.

Как се определя размерът

Компания, производител на презервативи, наема две маркетингови агенции, които да проучат презервативи с какъв размер трябва да пускат на пазара, за да получат максимални печалби.
След една седмица първата агенция представя резултата от проучването си. По тяхно мнение трябва да се ориентират към производство на презервативи с дължина 28 см и диаметър 8 см.
След още една седмица и втората агенция представя своя резултат. Те твърдят, че най-добре биха се пласирали презервативи с дължина 17,2 - 17,8 см и диаметър 4,6 - 4,9 см.
Директорът е озадачен:
-Защо проучването ви отне двойно повече време? И защо има такава разлика с резултата, получен от вашите колеги?
-Позволете да погледна ... Хм ... Да ... Предполагам причината е в това, че те са питали, а ние мерихме.

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Лоялност

Мойша седи до банката и продава семки. Минава негов познат:
-Е, как върви бизнесът?
-Превъзходно!
-Много пари ли изкарваш?
-Не се оплаквам ...
-Ще ми дадеш ли заем?
-Не!
-Но защо, нали казваш, че работата ти върви чудесно?
-Имам споразумение с банката.
-Какво споразумение? - смее се приятелят му.
-Аз да не давам кредити, а те да не продават семки.

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

понеделник, 6 декември 2010 г.

Търпение, приятелю, търпение!

Интервю с банкер-милионер:
-Каква е тайната на Вашия успех?
-Търпение, приятелю, търпение!
-Но аз мога да назова хиляди неща, за които търпението е абсолютно безполезно.
-Например?
-Да носиш вода в решето ...
-Не сте прав, просто трябва търпеливо да дочакате зимата.

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

Най-голямото богатство

Един млад човек непрекъснато негодувал срещу живота си:
-Защо съм такъв неудачник? Другите имат коли, жилища, добро образование, а аз? ...Животът минава покрай мен, а съм млад и пълен със сила!
Веднъж оплакванията му дочул възрастен човек, който минавал наблизо:
-Ще се съгласиш ли за един милион да ти отрежат ръка или крак? - спрял се и попитал той.
-Не, разбира се! - отвърнал младежът.
-А да ти извадят око?
-И за 10 милиона не бих се съгласил!
-Виждаш ли, имаш нещо, което не можеш да купиш и за милиони, а се оплакваш от лош късмет и бедност! Научи се да се разпореждаш правилно с това, което имаш!

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!


събота, 4 декември 2010 г.

От ученическия бележник

... на бъдещия рекламист
"Моля незабавно да се явите в училище! Вашето дете разпространява флаери с изображения на учителката по физическо възпитание! Би било хубаво, ако бяха цели, а така на части ..."

... на бъдещия дизайнер
"Уважаеми родители, моля да обясните на вашето дете, че квадратът е КВАДРАТЕН! Обърнете му внимание, че в него няма отстъпи в стил "горял папирус" и най-вече - НЯМА ЛОГО! Това все пак е геометрия..."

... на бъдещия маркетолог
"Хубаво е, че Вашето дете така усърдно лансира нашето училище. Лошо, че е сред рокерите. Моля да му повлияете!"

... на бъдещия дистрибутор
"Моля да забраните на Вашето дете да продава айфони в час. Първо - пречи, второ - въобще не умее да продава, трето - вече имам 28 парчета!"

... на бъдещия пиар агент
"Уважаеми родители, настоятелно моля да отнемете на вашето дете маската на акула, писалката и тениската с надпис "Акула на перото". И най-важното - ноутбука! Вече пристигнаха три жалби от парламента!"

Луси Налбандян

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

петък, 3 декември 2010 г.

Дядо и ряпа (приказка за топ мениджъри)

Дядо белобради ряпа взе да вади.
Съдейки по всичко, това е отраслова приказка за агрофирма.

С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва -
Свидетелства, че въпросната агрофирма все още в най-голяма степен използва ръчен труд.

тя се не поклаща.
Което и трябваше да се докаже: използването на елитни семена, без съвременна, високопроизводителна, вносна разсадопосадъчна техника и техника за прибиране на реколтата дава много по-лоши резултати от възможните, при внедряване на съвременни аграрни технологии.

Дядо баба вика.
От описанието на автора следва, че имаме работа със специфична, семейна агрофирма. При това е видно, че възрастта на предприемача не е пречка, даже при такъв труден бизнес като отглеждането на кореноплодни растения.

Тича баба Мика, тича, дяда хваща.
Двамата напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Това още веднъж свидетелства, как в началния етап е нужно да има достатъчно капитал за закупуване на техника; ръчният труд , даже и нископлатен, е неефективен. Също така, съдейки по описанието по-нататък, други работници във фирмата няма и бабата по-скоро е работела като главен счетоводител. Именно този момент започваме да разбираме, че знанието е сила. Бабата, работейки като финансов специалист на компанията, явно не е била осведомена за съвременните лизингови схеми за придобиване на вносна селскостопанска техника. В тая връзка, отвличайки се непрекъснато с друга работа, тя не получава нужната квалификация нито във финансовата област, нито в аграрните технологии. При това, за да помогне на дядото, ще и се наложи да остане след работа, за да изготви тримесечния отчет (от описанието е видно, че става въпрос за третото тримесечие от дейността на компанията - времето на узряването на кореноплодните).

Баба внучка вика.
Тук авторът отбелязва важен пункт от постановката на мениджмънта в компанията. Подчертавам, че не дядото, а бабата вика внучката. Дядото, вероятно директор на компанията, е делегирал на бабата, своя помощник по финансите, пълномощия, да използва други специалисти в агрофирмата, в случая - внучката. Налице е адаптивна организационна структура на предприятието.

Малката Иглика припва, баба хваща.
Трима се напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Тук може да се предположи, тъй като отсъства описание на родителите на внучката, че тя е дъщеря на бизнесмен, който смята, че децата трябва да се приобщават към труд от детството и това е верният подход за възпитанието на бъдещия мениджър на агрофирмата, почти като в историите с Ли Якок.

Внучка Шарка вика.
Подчертавам, че делегирането обхваща цялата компания, в нея не се прилага автократична система за управление: на внучката е поверено сама да извика кучето. Съдейки по всичко, авторът описва случай, в който има нарушение на разделението на труда. Кучето, вместо да се занимава с преките си задължения, а именно охрана на дома, е привлечено ( отбелязваме без да има достатъчно знания и опит) към нова за него работа.

Шарко за Иглика се юнашки хваща.
Четирима напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Шарко Маца вика.
Авторът ни дава пример, как нарушението на разделението на труда води в крайна сметка до необходимостта да се използва кризисен мениджмънт. Няма друг начин, по който да се възприеме съвместната работа, за достигане на приоритетната цел на компанията, на две вечно враждуващи особи като кучето и котката.

Маца от зимника тича и се хваща.
Петима напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Естествено, по счетоводен отчет, да се повикат двама съседи би излязло по-скъпо. Но ако се калкулират време загубите, които у нас не се считат за важни, то много по-скъпо излиза избраният от героите вариант. А отчитайки и това, че докато котката се занимава с вадене на ряпата, мишките вероятно са отнесли още зърно, загубите за стопанството са очевидни.

Най-после Писана вика Гризана.
В този момент е очевидно, че генералният директор на компанията - дядото - е приел полезно и своевременно, макар и скъпо струващо решение, да наеме консултант по мениджмънт. Защото много по-големи загуби би имало, ако ряпата, вадена с толкова труд, се развали и няма с какво да бъде платен кредита в банката, получен срещу залог на бъдещата реколта. А кой, ако не консултантът, е предложил такъв съвременен, малко известен в нашата страна управленчески инструмент като стратегическото сътрудничество? Погледнете, явният конкурент (в дадения случай мишката, тя не работи в дядовата агрофирма) е привлечен за съвместна работа.
Още един положителен момент, който авторът ни описва, прилагането на полезен управленчески инструмент, проектния мениджмънт: в групата на теглещите ряпата са привлечени различни специалисти.

Гризана се хваща. Здравата подхваща.
Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата измъкват, в къщи я замъкват.
Единственото утешение, представено от автора на приказката, е добрата координация на съвместна работа - резултатът е постигнат. И вероятно, именно дядото е давал нарежданията, кога да теглят, кога да почиват, прилагайки на практика принципите на Фредерик Тейлър, за да постигне максимален резултат от такъв разнороден колектив, т.е. приемал е ключови управленчески решения.

Автор: Владимир Токарев
Превод и адаптация към текста на Ран Босилек: Gloxy-Floxy

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Път към успеха

Уроците на легендарния японски иноватор и бизнесмен Коносуке Мацушита, основател на марките Panasonic, National и Technics


Приемай успеха като подарък на съдбата, а неуспеха – като недостиг на усилия

„Когато работите вървят добре, някои хора приписват това на себе си, а когато вървят зле - винят за това другите. Такива хора не могат да се надяват да израснат. Тези, които приемат успеха като подарък на съдбата и изразяват благодарност на всички, които са помогнали, а при неуспех виждат неговия източник предимно в себе си, това са хората, които наистина се развиват.”

Най-важното на света - това е човешкият живот

„Политиката, учението, бизнесът – всяка сфера на човешката дейност трябва да е насочена към защита на света, щастието на хората и процъфтяване. Хората не са пешки в политиката, не са съдове, които да бъдат налети със знания, нито инструменти на комерцията и промишлеността. Напротив, политиката, обучението и бизнесът са инструменти за обогатяване на човека и удовлетворяване на неговите нужди. Но войната и бедността продължават да опустошават земята, защото някои хора мислят, че има нещо по-важно от човешкия живот.”

Други съвети на Коносуке Мацушита

• Върховете на успеха можеш да достигнеш само в случай, че напълно си разкрил всичките си способности.
• Съдбата на човека се развива в съответствие с неговия устрем.
• Пред всеки човек лежи собствен път. Той може да се стеснява или разширява, да изкачва планина или да се спуска надолу. По пътя често ни очакват разочарования. Само храбростта, настойчивостта и упорството помагат на човека да открие истинския си път. Именно това носи и истинска радост.
• Ако трябва да се направи нещо, то трябва да се направи изцяло, на 100%.
• Хората, които мислят негативно и стереотипно, не могат да бъдат успешни.
• Ако искаш да получиш нещо, трябва да се трудиш, искрено вярвайки в успеха на своята идея.

Ако съзнанието ти е открито, можеш да се учиш даже от шума на вятъра

„Може да имаш богат и изключителен опит, но ако си разсеян, може да проспиш прекрасната възможност да видиш нещо полезно и да научиш нещо ново. Каквото и да правиш, отнасяй се към живота си сериозно. По този начин ще се развиваш непрекъснато и ще можеш да извлечеш истината даже от слабия полъх на вятъра.”

„Ние произвеждаме хора, а също и електропродукти.”

Коносуке Мацушита е с незавършено начално образование.
На 9-годишна възраст от бедност е бил принуден да напусне училище и да започне работа.
На 22-годишна възраст, след като началникът му отхвърлил поредното му изобретение, създал собствена компания с начален капитал от 100 йени.
Станал не само най-богатия японски бизнесмен, но и най-почитания бизнес-лидер, човек-легенда.

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!

сряда, 1 декември 2010 г.

В наше село ...
























адаптирано от www.lambre.name

Бизнесът като дзен

Веднъж ученикът споделил с Учителя следния проблем:
-Учителю, често попадам в такава ситуация: захващам се с някаква работа, след което се оказва, че спешно трябва да свърша нещо друго. Започвам да върша него, но изниква трето и така до безкрайност. И резултатът е с нито едно от тях да не съм се справил според възможностите си.
-Седиш ли - седи, вървиш ли - върви и най-важното - не се суети напразно - отвърнал Учителят.

Тадао Ямагучи

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!