8:56
Gloxy-Floxy
Слушам песента на птиците и отпивам топли глътки слънце. Отивам към склада за строителни материали, но душата ми пее.
-Кога е пролет? - питам чистачката на улицата пред склада.
-О! - поглежда ме тя и повдига към мен метлата: - Когато ни сменят инструментите - вземат ни греблата за сняг и ни дадат метли и лопати.
Засмивам се и влизам.
-Кога е пролет? - питам мениджъра, който делово се разпорежда вътре.
-Когато - хитро ме поглежда той - изтече първото тримесечие, пресметнат печалбите и разпределят бонусите. Като взема бонуса си за зимата, значи е дошла пролетта ... Извинете!
Телефонът му звъни. Той вдига и се отдалечава.
-Кога е пролет? - питам продавача, който чака в готовност да чуе за какво съм дошла.
-Когато хората започнат да мислят активно за строителство, ремонт и освежаване на жилищата, разбира се! - смее се той.
А при вас? Кога е пролет? :)
4 коментара:
Когато първия слънчев лъч се промъкне между завесите, за да ме събуди в 5 и 30 сутринта и аз се усмихна, а не да кажа "Уф много е рано - ще поспя още час".
:D Ааа, ще пиша утре за бялото врабче, видяло се е. Пролет, пролет, ама така работа не се върши!
Браво, Гло! Много ми хареса! :) Имаш писателски талант, за пореден път се убеждавам!
:) Мерси, Рая, но не е съвсем мое. Преработих и съкратих до неузнаваемост една зимна приказка с неизвестен произход.
Публикуване на коментар