Дядо Коледа и мечтата на Мениджъра

Живеел един Мениджър от средното звено. Той си имал всичко, което може да си пожелае човек на неговата позиция - и работно място open space с всички екстри, и 13-та заплата, и даже колата му била изплатена.
Имал и една мечта.
От детството си искал да отиде на поход. На истински прекрасен поход. Да си събере раницата, да сложи там вълнени чорапи, и резервни панталони, и суха храна, и спален чувал да привърже отгоре - като на картинка от книжката "Съвети за туриста", която четял като дете, свит до гаража, където баща му държал мотоциклета си.
Даже сърцето му замирало, като си представял, как ще се случи това: ето, ще се сгъсти виолетовия, летен сумрак, в небето ще замигат първите звезди, а над върховете на дърветата бавно ще започне да се издига удивително ярка луна. Сенките се изострят и лунното сияние превръща гората в сцена от приказките.
На поляната вече са разпънати палатките и уморените пътници разпалват огън, пекат картофи в жарта, а може би даже и шишчета. Апетитните аромати галят стомаха, някой е донесъл китара и звуците на песента се разнасят надалеч в горската тишина ...
В пети клас не го взели на поход, защото бил болен от заушка, в шести - от морбили, в седми - заминал с родителите си на море, после още нещо ... Училището свършило и диплома взел, и приятелка си намерил, и на поход така и не намерил време да отиде. И само нощем сънувал тъмни елхови клони, осветени от луната, поляната, огъня, дрънкането на китара и аромата на вечерята, приготвяня на огъня ... Пукали клонките в огнището, някой тихо пеел, а гората наоколо слушала, замряла неподвижно, и някъде под склона течала река.
Той сам не забелязал, как постигнал в живота всичко, което искал. Построил дом, оженил се, родили му се прекрасни деца, устроил се на добра работа, купил си кола.
А на поход така и не отишъл. Макар че много искал. Толкова искал, че прекарвал цели дни в сайтовете за туристическа екипировка и си избирал раница и походни обувки.
Когато наближило Рождество, Дядо Коледа го намерил в списъците и си помислил: "Ето човек, който се е държал добре!" И не само през изминалата година, а и предишната, и по-предишната, и въобще - държал се толкова добре, че бил всички рекорди за дълго време назад. И Дядо Коледа решил да му направи разкошен подарък. Никакви пени за бръснене, ръкавици, шалчета и тоалетни води. А само и единствено поход - прекрасен, далечен и най-малко за няколко дни!.
И когато на Мениджъра позвънил стар приятел и му предложил да отидат на рафтинг, той много се зарадвал. Бил толкова ентусиазиран, че обикалял из къщи, размахвал метлата като гребло, даже си избрал каска. Но когато лятото наближило, нещо не му било до поход. Започнали ремонт, колата създавала проблеми и сезона отминал. А през зимата да ходиш на рафтинг, не си е работа.
Когато наближила следващата Коледа и Дядо Коледа отново седнал пред списъците, учудено потъркал очилата си. Мениджърът продължавал да се държи добре, просто забележително. Но на поход така и не отишъл. Макар че продължавал да мечтае за това, даже по-горещо от преди. "Навярно е станала някаква грешка - помислил си Дядо Коледа. - Ще опитам още един път."
Съучениците му решили да отбележат годишнина на випуска в походни условия. Мениджърът си купил раница, наредил я, но ... имали годишнина от сватбата. И съпругата му отказала да ходи в непозната гора с непознати съученици. Семейството за Мениджъра било на първо място и той се съгласил.
Дядо Коледа не се отказвал.
В службата решили да организират тийм билдинг в планината. Трябвало някой да остане дежурен в офиса и Мениджърът бил този герой, който се жертвал на олтара на корпоративната солидарност.
Дядо Коледа не се предавал, но Мениджърът създавал още повече трудности. Намерил си втора работа, после - трета. Родили му се още две деца. Ипотекирал къщата, защото голямото дете отраснало и трябвали пари за образование. Разширил жилището, сменил колата, водел семейството на почивка, женил децата, възпитавал внуците, помагал материално и виждал нощем огъня, гората, луната и реката. Чувствал тежестта на раницата на гърба си и как отмаря крака в края на маршрута.
Когато Мениджърът навършил шестдесет години, Дядо Коледа не издържал. Спуснал се пред дома му, привързал елените пред входа и почукал на вратата.
Мениджърът по това време бил човек солиден и уважаван. Поради което не получил припадък, не тръгнал да се пляска или щипе по бузите, за да се увери, че не сънува. Поел подадената му ръка, удивил се от размера на ръкавиците и извадил от бара коняка за специални гости.
След третата чашка Дядо Коледа разпалил лулата си, дръпнал и изпуснал няколко колелца бял дим. После погледнал Мениджъра и се разкрещял:
-Какво, по дяволите, правиш? Аз те изпращам, изпращам, желанието ти изпълнявам, а ти бягаш!
Мениджърът също разпалил лулата си, погледнал Дядо Коледа, хитро присвил очи и отвърнал:
-Дядо, нищо не разбираш! Ще се изпълни мечтата ми и после какво?
-Как така, после какво?
-Какво ще правя после, мислил ли си? Та аз целия си живот построих около този поход - идиотския, несбъднатия! Мислиш, че всичко това - посочил около себе си с ръка Мениджърът - лесно ми се е отдало? Да, нощем не спях! И какво ми беше, представа си нямаш! Но през цялото време, когато силите ми свършваха, аз си спомнях за този несбъднат поход и си казвах: още съвсем малко! Съвсем малко още!
Ако бях направил този поход, мислиш ли, че бих имал сили да продължа да тегля този хомот и да влача на гърба си всичките тези ангажименти? Знаейки че чудеса се случват?
Той замълчал. Те пушили още известно време в тишина. После Дядо Коледа станал, пристегнал си колана, подал ръка на домакина и все така мълчаливо си тръгнал.
На другата година Мениджърът получил за коледен подарък ръкавици и афтършейв.

Материалите в блога са лични преводи. Копирането е забранено!