петък, 3 декември 2010 г.

Дядо и ряпа (приказка за топ мениджъри)

Дядо белобради ряпа взе да вади.
Съдейки по всичко, това е отраслова приказка за агрофирма.

С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва -
Свидетелства, че въпросната агрофирма все още в най-голяма степен използва ръчен труд.

тя се не поклаща.
Което и трябваше да се докаже: използването на елитни семена, без съвременна, високопроизводителна, вносна разсадопосадъчна техника и техника за прибиране на реколтата дава много по-лоши резултати от възможните, при внедряване на съвременни аграрни технологии.

Дядо баба вика.
От описанието на автора следва, че имаме работа със специфична, семейна агрофирма. При това е видно, че възрастта на предприемача не е пречка, даже при такъв труден бизнес като отглеждането на кореноплодни растения.

Тича баба Мика, тича, дяда хваща.
Двамата напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Това още веднъж свидетелства, как в началния етап е нужно да има достатъчно капитал за закупуване на техника; ръчният труд , даже и нископлатен, е неефективен. Също така, съдейки по описанието по-нататък, други работници във фирмата няма и бабата по-скоро е работела като главен счетоводител. Именно този момент започваме да разбираме, че знанието е сила. Бабата, работейки като финансов специалист на компанията, явно не е била осведомена за съвременните лизингови схеми за придобиване на вносна селскостопанска техника. В тая връзка, отвличайки се непрекъснато с друга работа, тя не получава нужната квалификация нито във финансовата област, нито в аграрните технологии. При това, за да помогне на дядото, ще и се наложи да остане след работа, за да изготви тримесечния отчет (от описанието е видно, че става въпрос за третото тримесечие от дейността на компанията - времето на узряването на кореноплодните).

Баба внучка вика.
Тук авторът отбелязва важен пункт от постановката на мениджмънта в компанията. Подчертавам, че не дядото, а бабата вика внучката. Дядото, вероятно директор на компанията, е делегирал на бабата, своя помощник по финансите, пълномощия, да използва други специалисти в агрофирмата, в случая - внучката. Налице е адаптивна организационна структура на предприятието.

Малката Иглика припва, баба хваща.
Трима се напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Тук може да се предположи, тъй като отсъства описание на родителите на внучката, че тя е дъщеря на бизнесмен, който смята, че децата трябва да се приобщават към труд от детството и това е верният подход за възпитанието на бъдещия мениджър на агрофирмата, почти като в историите с Ли Якок.

Внучка Шарка вика.
Подчертавам, че делегирането обхваща цялата компания, в нея не се прилага автократична система за управление: на внучката е поверено сама да извика кучето. Съдейки по всичко, авторът описва случай, в който има нарушение на разделението на труда. Кучето, вместо да се занимава с преките си задължения, а именно охрана на дома, е привлечено ( отбелязваме без да има достатъчно знания и опит) към нова за него работа.

Шарко за Иглика се юнашки хваща.
Четирима напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Шарко Маца вика.
Авторът ни дава пример, как нарушението на разделението на труда води в крайна сметка до необходимостта да се използва кризисен мениджмънт. Няма друг начин, по който да се възприеме съвместната работа, за достигане на приоритетната цел на компанията, на две вечно враждуващи особи като кучето и котката.

Маца от зимника тича и се хваща.
Петима напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Естествено, по счетоводен отчет, да се повикат двама съседи би излязло по-скъпо. Но ако се калкулират време загубите, които у нас не се считат за важни, то много по-скъпо излиза избраният от героите вариант. А отчитайки и това, че докато котката се занимава с вадене на ряпата, мишките вероятно са отнесли още зърно, загубите за стопанството са очевидни.

Най-после Писана вика Гризана.
В този момент е очевидно, че генералният директор на компанията - дядото - е приел полезно и своевременно, макар и скъпо струващо решение, да наеме консултант по мениджмънт. Защото много по-големи загуби би имало, ако ряпата, вадена с толкова труд, се развали и няма с какво да бъде платен кредита в банката, получен срещу залог на бъдещата реколта. А кой, ако не консултантът, е предложил такъв съвременен, малко известен в нашата страна управленчески инструмент като стратегическото сътрудничество? Погледнете, явният конкурент (в дадения случай мишката, тя не работи в дядовата агрофирма) е привлечен за съвместна работа.
Още един положителен момент, който авторът ни описва, прилагането на полезен управленчески инструмент, проектния мениджмънт: в групата на теглещите ряпата са привлечени различни специалисти.

Гризана се хваща. Здравата подхваща.
Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата измъкват, в къщи я замъкват.
Единственото утешение, представено от автора на приказката, е добрата координация на съвместна работа - резултатът е постигнат. И вероятно, именно дядото е давал нарежданията, кога да теглят, кога да почиват, прилагайки на практика принципите на Фредерик Тейлър, за да постигне максимален резултат от такъв разнороден колектив, т.е. приемал е ключови управленчески решения.

Автор: Владимир Токарев
Превод и адаптация към текста на Ран Босилек: Gloxy-Floxy

4 коментара:

спортни новини каза...

Баба внучка вика.
Тук авторът отбелязва важен пункт от постановката на мениджмънта в компанията

Това е абсолютно правилно

Gloxy-Floxy каза...

Не е ли правилно цялото? :)

Анонимен каза...

Просто гениално написано,беше удоволствие да чета, но и разбрах колко малко знам за мениджмънта всъщност :)

Gloxy-Floxy каза...

Благодаря! Този автор има още 2-3 подобни бизнес интерпретации на класически приказки. Възнамерявам да преведа и другите в бъдеще. :)

Публикуване на коментар