сряда, 23 януари 2013 г.

Притча за директния мейл маркетинг или Как принцесата успяла да се омъжи

Имало едно време една малка принцеса. Тя тъкмо била тръгнала на училище и се научила да пише, когато майка и умряла. Вече нямало кой  да я води на училище и затова кралят, както обикновено правят кралете в такива случаи, я затворил в една висока кула, където много принцеси преди нея били прекарали дните си, общувайки с огледалото и птиците.
Принцесата живяла там цели петнадесет години. Намерила в шкафовете любовни романи и гланцирани списания, събрани там от предшественичките и и от нямане какво да прави ги изчела всичките. Така научила много важни неща - какви биват мъжете, освен краля и портиера, за какво са създадени, как да уговориш щъркела да намери бебе в зелката и как да дишаш правилно, за да се омъжиш. В крайна сметка разбрала, че за нея няма друго щастие в живота, освен да се омъжи.
От този момент принцесата започнала да прекарва дните си до прозореца и да приготвя чеиза си. Иглите, с които шиела, я бодяли по пръстите, конците, с които плетяла дантела, се връзвали на морски възли, но тя неуморно се сражавала в името на бъдещото си щастие. 
А въздухът ухаел на истинския живот и донасял със себе си звуци от цялото кралство - страстното грухтене на прасетата, сватбени камбани, пиянските възгласи на въглищарите и приспивни майчини песни. Принцесата вдишвала ароматите и слушала звуците, докато не си ушила седем нощни ризи и седем чифта долни гащи с дантели.
Тогава на дневен ред дошъл въпросът: как да се омъжи? Можела да вземе рупор и да крещи от върха на кулата, но не била сигурна дали по този начин ще има достатъчно голям обхват. Можела да си глътне корема, да свие и издаде напред устни и като се гледа в огледалото, да си нарисува автопортрети, които да бъдат разкачени по крайпътните стълбове, но това щастие е до първия дъжд. Кой глупак ще се ожени за разтечена принцеса?! Можела и да прати лакеите да обикалят по домовете и да предлагат женитба срещу половината кралство, но не била сигурна дали ще им отворят. Малко ли досадници тропат по вратите ...
Тогава принцесата взела стратегически важно решение - извадила перо и хартия и написала сто писма. После ги разпратила с директна поща - птиците - по цялото кралство и извън пределите му.  В тях обрисувала каква е красавица и умница, какви дантели има на сватбените си гащи, как умее да диша за бъдещия си съпруг и колко голяма половина от кралството ще се падне на щастливеца, който я вземе за жена.
Птиците разнесли писмата до най-добрите домове в кралството и извън него, но ... те били просто птици - не ги връчвали в ръцете на потенциалните женихи, а просто ги пускали отгоре. И те паднали къде ли не - едно на сметището и го видели само кокошките; друго  в легена с водата, с която господарят тъкмо се бил измил, и той го видял, но не успял да го прочете подгизнало и размазано; трето в ръцете на ревнива прислужница, която го накъсала на малки парченца. Може дълго да се разказва за това, но важното е, че едно от всичките попаднало право в целта, т.е. право в ръцете на един принц, който вече се бил измил и изсъхнал, нямал ревниви прислужници и прочие напасти и най-важното - умеел да чете и добре си знаел интереса. Принцът бързо погледнал на картата колко ще да е това половин кралство и му станало интересно как умее да диша принцесата.
А на нея и това и трябвало, защото понякога за пълно щастие един процент е напълно достатъчен.


1 коментара:

Анонимен каза...

:))

Публикуване на коментар