Хейлим - тайната на успеха

Някога, много отдавна, в едно градче живял младеж, известен със своята образованост.

Той завършил знаменития каирски университет Ал Азгар, бил магистър на всичките седем науки, говорел седем езика, бил ненадминат калиграф, поет - дотолкова съвършен, та приятелите му твърдели, че стиховете му са достойни да бъдат гравирани на вратите, водещи към Каабата в Мека, и дотолкова ерудиран учен, че се ползвал с привилегията да носи широк тюрбан, която имали само високо образованите люде.

Независимо от всичките си достойнства, той не успял да заеме достойно място в живота, защото нямал влиятелни роднини, които да му помогнат да се издигне. Това не го смущавало. Младежът бил амбициозен и решил сам да завоюва внимание и похвала от страна на султана и като следствие - богатство и по-добро положение в обществото.

С тази цел той написал чудесна поема във възхвала на великия хан, повелител на всички правоверни, властващ над араби, перси и римляни и чиято слава се простирала на седем континента и зад седем морета. Юношата изпратил одата си на султана, като за да откупи благоволението на всички чиновници, през чиито ръце трябвало да мине, за да стигне до повелителя, продал почти всичко, което притежавал.

Младият човек хранел големи надежди за облагите, които би могъл да получи, благодарение на своите стихове. Затова преживял голям душевен срив в деня, в който местният управник го повикал да му връчи срещу подпис получените от държавната хазна 50 динара, а когато поетът се явил, сухо го информирал, че удържа 40 динара в отплата на жалбите на разни чиновници, а 5 динара задържа за себе си. Шейхът намерил предлог да задържи още 3 динара и в резултат, младият човек получил всичко на всичко 2 динара. Нашият герой бил упорит по характер и успял да надмогне отвращението си от всичко случило се и да напише втора поема, даже по-добра от първата. След това се отправил директно към Истамбул, без да се доверява повече на посредници, за да сложи лично произведението си в нозете на султана.

Когато пристигнал, отседнал в един хан, за да си почине вечерта. А на сутринта, след като привел облеклото си в приличен вид, се отправил към джамията, която ежедневно посещавал повелителят. Причакал го на входа и падайки в краката му, поднесъл своята поема. Падишахът я приел благосклонно и след като излязъл от джамията, поканил младежът да го придружи в двореца. Там прочел стиховете, които намерил за доста приятни, и връчил на момчето 10 динара от личната си хазна. Виждайки разочарованието, изписало се на лицето му, господарят поискал да разбере на какво се дължи. Младият поет паднал в краката му и развълнувано разказал историята си, как разпродал цялото си имущество с надеждата да се сдобие с богатство и положение в обществото и как мечтите му били попарени в последствие.

- Синко, - ласкаво казал султанът - бъди доволен от това, което получи! Аз мога да ти дам повече пари, но това единствено ще ти създаде нови проблеми, като привлече вниманието, завистта и недоброжелателството на другите. А в добавка, аз ще ти дам нещо много по-ценно от всички таланти и знания, които притежаваш - ще ти разкрия тайната на успеха в живота. Тя се заключава в една-единствена арабска дума - думата "хейлим"!

Следва продължение ... :)